Решение № 403 от 21.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20241100100180 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Р. К. С., с която е предявен срещу Столична община, иск с правно основание чл.45, вр. с чл.30, ал.4 и чл.31 ЗП, за сумата от 28 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреда на здравето - счупване на долния край на лъчевата кост, което е настъпило на 03.04.2019 г. Претендира законната лихва от датата на увреждането, както и направените разноски по делото.

Ищцата твърди, че на 03.04.2019 г. вървейки по десния тротоар на ул.

„Добри Христов“ с посока на движение от ул. „Деде Агач“ към бул.

„България“, на кръстовището с ул. „Боровец“, вследствие на разрушена тротоарна настилка, изразяваща се в липсващи тротоарни плочки, разрушен асфалт и липсващи бордюри е паднала и счупила долния край на лъчевата кост на лявата ръка. Събитието е настъпило в светлата част на денонощието, при ясно и сухо време, като на мястото е имало сведели на инцидента. Ищцата посочва и че на мястото на липсващата тротоарна настилка имало неравност оголен многожилен кабел с дебели медни жици. По спешност ищцата е откарана във УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, проведено й е оперативно лечение, на 08.04.2019 г. е изписана от болницата и лечението й е продължило в домашни условия. Твърди, че в следствие на полученото увреждане е изпитала силни негативни изживявания, изпитва страх да ходи по улиците, изпитва болки в лявата ръка при всяко движение и въпреки проведената оперативна намеса, двигателните функции на лявата й ръка не са възстановени напълно.

Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 28 000 лв., заедно със законната лихва от датата на увреждането – 03.04.2019 г.

1

Ответникът оспорва иска. Оспорва да е налице противоправно поведение на негови служители, оспорва наличието на причинно-следствена връзка между описаното произшествието и твърдените вреди, оспорва размера на претендираното обезщетение, като твърди, че същият не е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Твърди, че няма реализирано противоправно поведение на служители на СО, от които да са произлезли вреди, както и че не е налице неизпълнение на задълженията предвидени в чл. 31 от ЗП и чл. 3, ал. 1 от ЗДвП. Моли искът да бъде отхвърлен, а при евентуалност – размера на присъденото обезщетение намален, като сочи, че недостатъкът на пътното платно е бил видим, а ищцата не е положила необходимата грижа да опази живота и здравето си.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 49 ЗЗД:

Установява се от показанията на свидетелката Ф.Т.В.-С., че през април 2019 г. с ищцата са отивали заедно на зъболекар, като тръгнали от Южен парк по посока бул. „България“, по ул. „Добри Христов“ и ул. „Боровец“. При преминаване по тротоара, изграден от плочки, които били разместени и счупени, ищцата е стъпила на неравност и е паднала и се подпряла на лявата си ръка, която „изхрущяла“, а китката й увиснала. Неравностите по тротоара са били видими, но не са били обозначение като препятствие. Ищцата била откарана в Болница „Пирогов“, където е претърпяла операция и била около седмица на болнично лечение. След операцията ищцата продължила да изпитва болки, а свидетелката й е помагала на ищцата за домакинската работа.

Ищцата не е могла да ползва ръката си около месец след инцидента. Към момента ищцата не се е оплаквала на свидетелките за остатъчни болки или друг дискомфорт.

Установява се от приложените по делото медицински документи и от съдебно-медицинската експертиза, че на 03.04.2019 г. в следствие на процесното събитие, ищцата Р. К. С. е получила закрито счупване на долния край на лъчевата кост. Вещото лице сочи, че травматичната увреда кореспондира с механизма на процесното събитие, описан в исковата молба - спъване в неравност на тротоара и падане на земята от изправено положение, при което и е ударена лявата ръка с дланта в земята при изправен лакът.

Ищцата е оперирана на 04.04.2019 г. - открито наместване и фиксация на лявата лъчева кост с метална пластина и винтове, костна пластика по съседство. Настанена е на болнично лечение за период от 5 дни, а впоследствие е предписано домашно-амбулаторно лечение за периода от 08.04.2019 г. до 27.07.2019 г. Ищцата е претърпяла болки и страдания с голям интензитет непосредствено след инцидента за 6-7 дни, болки с умерен интензитет за около 2 месеца, след което интензитетът н а болките е 2 намалявал постепенно за 1-2 месеца. Ищцата изпитва болки и понастоящем при влажно и студено време и при голямо натоварване на ръката.

Възстановителният период при ищцата е продължил около 3 месеца и е протекъл обичайно за този вид увреда. Остатъчна последица е единствено оперативния белег на ръката – с дължина от около 5 см.

Съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите се организира от съответната община. От обстоятелството, че на тротоар на улица към момента на увреждането е неравност на настилката, се налага изводът, че длъжностни лица на служба при ответника не са изпълнили задължението си да поддържат земното платно (което съгласно пар. 2 от ДР на Закона за пътищата е част от обхвата на пътя) по такъв начин, че да е безопасно за преминаващите пешеходци. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа, включително в случаите, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди (ППВС № 7/1959 г.). В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара в годно състояние за безопасно преминаване по него и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя - Столична община за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презюмира да е виновно. В тежест на ответника е вменено да докаже, че е изпълнил задължението си за поддръжка на тротоара в състояние за безопасното му използване от пешеходците, каквото доказване не е проведено. По делото ответникът не е ангажирал доказателства за състоянието на настилката на процесния тротоар, нито да е имало сигнализация за неравността.

Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за причинените неимуществени вреди. При определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД следва да се съобрази, че уврежданията на ищцата се намират в областта лявата ръка, причинено й е трайно ограничение на движенията за срок от около 1 месец, което обективно води до дискомфорт и трудности в ежедневието й. Лечението е включвало оперативна интервенция. Интензитетът на болката е бил найголям през първите 6-7 дни след инцидента, умерен за около 2 месеца, след което постепенно е намалявал през следващите 1-2 месеца. Към настоящия момент, поради липсата на медицински данни за настъпили усложнения, съдът приема, че е налице пълно възстановяване, но следва да се отчете и факта ищцата все още изпитва затруднение при по-голямо натоварване на пострадалата ръка. Поради изложеното и при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, липсата на трайни последици за здравето на пострадалата и отнасяйки ги към възрастта и начина й на живот, както и съобразявайки конкретните икономически условия 3 и стандарт на живот към момента на настъпване на злополуката – 2019 г., съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 20 000 лв.

Основателно се явява направеното възражение за съпричиняване.

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Възражение за съпричиняване от страна на ищеца е релевирано, своевременно с отговора на исковата молба. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването може да се изрази в действие или бездействие. Съобразно мотивите по Тълкувателно решение № 1/2021 г. по т.д.№ 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС пострадалият „не извършва непозволено увреждане, но съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност за настъпването й или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност“. Пострадалият допринася за настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т.7 от Тълкувателно решение №1/2014г. по тълкувателно дело №1/2014г. ОСТК на ВКС, когато не е допринесъл за настъпване на събитието, „но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата”. От показанията на свидетеля Вранчева се установява, че произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, а съгласно описанието на неравността, същата е била видима – ако това не може да стане отдалеч, то е напълно възможно при приближаване до неравността, същата да бъде възприета и избегната от преминаващия пешеходец. Поради това следва да се приеме, че ищцата не е положила дължимата грижа към собственото си здраве да бъде внимателна към състоянието на пътя, по който преминава. Въз основа на изложеното и поради противоправно поведение на пострадалата – неполагане на дължима грижа да се движи с внимание и при съобразяване със състоянието на пътя, размерът на дължимите обезщетения за неимуществени вреди следва да бъде намален с 25% (1/4) – до сумата от 15 000 лв.

По лихвата за забава:

Според чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. За задължението за обезщетение за неимуществени вреди на ищцата следва да се присъди законната лихва от датата на увреждането - 03.04.2019 г.

По разноските:

На ищцата следва да се присъдят направените разноски за държавна такса и разноски за експертиза, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 814,29 лв.

На процесуалния представител на ищцата следва да се присъди възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА, 4 съразмерно с уважената част от иска. Съдът определя възнаграждението на сумата от 2 500 лв., която е съобразена с фактическата и правна сложност на делото, обема на извършени процесуални действия, проведени открити заседания и обема на доказателствения материал. Съразмерно с уважената част от иска на адвоката следва да се присъди сумата от 1 160,71 лв.

На ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 139,29 лв.

Поради което Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, адрес: гр. София, ул. Московска №33, да заплати на Р. К. С., ЕГН: **********, както следва: на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания на здравето, настъпили на 03.04.2024 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 03.04.2019 г. до окончателното плащане, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 814,29 лв., представляваща съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 28 000 лв. за неимуществени вреди.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, адрес: гр. София ул. Московска № 33, да заплати на адв. М. Д. Д. от САК , ЕГН:**********, адрес на кантора: гр.

София, ул. „*******, на основание чл.38, ал.1 ЗА, сумата от 1 160,71 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Р. К. С., ЕГН: **********, да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, адрес: гр. София ул. Московска № 33, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 139,29 лв., представляваща съдебни разноски.