Разпореждане № 120364 от 06.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 120364 гр. София, 06.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110128069 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 302483/01.10.2026 г . о т С. Ф., гражданин на **********ЛНЧ **********, притежаващ л.к. * издадена на 27.03.2023 от МВР, срещу И. А. Р., ЕГН **********, л.к. № * издадена на 29.10.2014 г., от МВР - София, с адрес: обл. София, община Столична, с. Би*, с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.79, ал.1 вр. чл.93 вр. чл.228 ЗЗД , с който ответникът И. А. Р., ЕГН **********, да бъде осъден да заплати на С. Ф., гражданин на **********ЛНЧ **********, сумата от 1976.80 евро, представляваща дадена от ищеца на ответника, като депозит (задатък) по Договор за наем от 17.06.2024 г., сключен между страните, който договор е прекратен ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (01.10.2026 г.) до окончателното изплащане на вземането.

2. Чл.86 ЗЗД за сумата от ….., представляваща обезщетение за забава – законна мораторна лихва върху главница от 1976.80 евро, начислена за периода от 19.11.2025 г. до….

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за наем от 17.06.2024 г. за апартамент №1, 1- ви етаж, състоящ се от: антре, дневна с кухня и трапезария, 2 спални, 3 санитарни помещения, и 2 тераси, находящ се в гр. София, район „Т* „Жилищна група Ю* Твърди се, че договорът е сключен за срок от една година, считано от 01.08.2024 г. до 01.08.2025 г., съобразно чл. 2.1 от договора. върди се, че в изпълнение на задължението си по чл. 3.2 от договора при подписване на договора ищецът заплатил депозит в размер на 1020 евро, както 1 и съобразно клаузата на чл. 3.4 от договора в срок до 31.12.2024 г. заплатил на наемодателя допълнително още един депозит в размер на 1020 евро, с което общо заплатения депозит по договора е 2040 евро.

Посочва се, че след сключването му и до изтичане на уговорения срок двете страни са изпълнявали задълженията си по договора, както и че след изтичане на срока на договора никоя от страните не е направила опит да предоговори клаузите на договора, нито наемодателят е възразил срещу ползването на имота от наемателя след изтичането на уговорения в договора срок. След 01.08.2025г. двете страни ясно показали чрез конклудентни действия, че са желаели продължаване действието на договора при вече договорените условия, като след тази дата договорът се е превърнал в такъв, сключен за неопределено време.

Твърди се, че през месец юли 2025 г. са започнали ремонтни дейности в жилищната сграда, където се е намирал наетият имот, които нарушавали спокойствието на наемателя, като последният е уведомил надлежно собственика на недвижимия имот. Поради липсата на предприети действия от страна на наемодателя, които да намалят или спрат продължаващия шум, на 29.09.2025 г. наемателят уведомил наемодателя чрез приложението Whatsapp, че прекратява договора за наем и ще освободи имота до края на месец октомври 2025 г. и договорът може да се счита за прекратен, считано от 1-ви ноември 2025 г. На 05.10.2025 г., по искане на наемодателя, наемателят е предоставил снимки на имота, които показвали текущото му състояние и които биха могли да бъдат използвани от наемодателя за публикуване на нова обява за отдаване под наем на имота. Имотът е публикуван за отдаване под наем на месечна цена от 1150 евро. На 27.10.2025 г. наемодателят извършил оглед на имота и са заснети видеоклипове на имота, които са предоставени на наемодателя.

Твърди се, че заплатеният депозит в общ размер от 2040 евро не е върнат на ищеца.

Твърди се, че ищецът изпратил до ответника писмо, с което определил срок до 19.11.2025 г. да възстанови непогасената сума на депозита, която след плащането на някои неплатени сметки към момента на освобождаване на имота е била в размер на 1976.80 евро.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка на Към исковата молба са приложените следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Договор за наем на недвижим имот и приложение към него; 2. Кореспонденция между страните; 3. Изпратена покана за доброволно заплащане на дължимата сума; 4. Доказателства, че наемодателятят е започнал предлагане на недвижимия имот преди неговото освобождаване от наемателя; 5. Доказателства за заплащане на депозитите от наемателя към наемодателя; 6. Покана от 18.06.2026г. чрез „Български пощи“ ЕАД, заедно с разписки за изпращането й и връщането на пратката.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в

2 исковата молба, отговорът й и материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. И. И., САК, със съдебен адрес: гр.

София, бул. „Д*, тел: **********, имейл: * с пълномощно валидно за всички инстанции (л. 32 от делото).

Ответникът на този етап не се представлява.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Следователно дължимата такса по това дело за иска за главница е 79.07 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.31 от делото).

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК за лихвата – за иска по чл.86 ЗЗД.

По редовността на исковата молба

На този етап от производството, съдът приема, че исковата молба е нередовна, Не е ясно дали се предявява иск по чл.86 ЗЗД преди датата на подаване на исковата молба, върху каква главница и за кой период.

Видно от договора, депозитът е само 1020 евро, а не два депозита. Не е ясна цената на иска.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

Липсва банкова сметка.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск - чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на 3 спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници - за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 302483/01.10.2026 г., като нередовна, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане следва да отстрани нередовностите на исковата молба, с препис за противната страна, като:

1. На основание чл.127, ал.1, т.3 ГПК да посочи цената на иска за главница с оглед факта, че съгласно договора депозитът е един от 1020 евро, съгласно чл.3.2 от договора и следва да се приспаднат разходите, а не 2040 евро.

2. На основание чл.127, ал.1, т.3 ГПК да посочи цената на иска за мораторна лихва

3. На основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочи дали предявява иск за мораторна лихва от преди датата на завеждане на исковата молба. Ако да – да посочи размер на лихвата, периода и върху какъв размер главница е начислена.

4

4. На основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК да формулира точен, ясен и прецизен петитум по иска за мораторна лихва

5. на основание чл.128, т.2 ГПК за представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 4 % от цената на иска по чл.86 ЗЗД. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда..

Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

6. на основание чл.127, ал.4 ГПК да посочи банкова сметка, на която да се заплатят сумите.

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

УКАЗВА на ищеца възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това, за което да подадат декларация за гражданско и имуществено състояние по чл.83 ГПК.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски градски съд работи Съдебен център по медиация, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Центъра можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. ***;

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра по медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.