Решение № 396 от 05.07.2021, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 409/2021
- Вид
- Решение № 396
- Подписан
- 05.07.2021
- Състав
- СНЕЖИНА МОЙНОВА ИВАНОВА, ДАНИЕЛА ВАСИЛЕВА ДИЛОВА, ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КЪНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, изр. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175А ал.1 пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.290 · Наказателен кодекс
- чл.16 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.290 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 396 град Плевен, 05.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
2. СНЕЖИНА ИВАНОВА при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 409/2021 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Ц.М.Г. ***9, с ЕГН **********, чрез адвокат М.С. ***, срещу решение № 260116 от 12.03.2021 г. по АНД 2416/2020 г. на Районен съд – Плевен с доводи, че същото е неоснователно, неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му множество противоречия с материалния закон и събраните по делото доказателства. Намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената оценка на същите, както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка и зависимост, не може да бъде изведен единственият възможен извод, че Г. е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност. Сочи, че от показанията на свидетеля И.Г., който е свидетел-очевидец, се установява, че автомобилът е бил използван по предназначение – за превоз на пътници, тъй като както през деня, така и вечерта са ходили при свои познати, като Г. е управлявал автомобила. Твърди, че свидетелят Г., според заявеното от него, се е возил в автомобила и е видял как автомобилът е спрял на знак стоп и след като водача се е огледал е потеглил, при завиването на дясно е бутнал телефона с лявата ръка, а свидетелят е видял и как Г. се е навел да вземе телефона и в този момент колата е „криволичила”, като впоследствие прави уточнението, че движението на автомобила е било „един път надясно и един наляво”, след което е продължила в платното си за движение.
Посочва също, че свидетелят е категоричен, че в този момент не е имало пешеходци и други автомобили, поради което не е създавана предпоставка за настъпване на ПТП, както и че Г. ”нито умишлено, нито по невнимание не е подавал газ”, като в разпита си в съдебно заседание на 22.01.2021г. заявява, че не е чул ’’двигателят да се форсира”, а на въпроса на съда дали движението представлява „дрифт”, отговори отрицателно. Счита, че показанията на свидетеля са ясни, точни, последователни, логически свързани и отразяват ситуацията така, както същият я е видял и възприел и показанията му не са променяни въпреки острата реакция на съда, многократното задаване на подвеждащи въпроси, многократното предупреждаване за наказателната отговорност, която се носи по чл.290 НПК и задължаването му да се яви в следващо съдебно заседание. Намира, че тези показания напълно кореспондират и с личните обяснения, дадени от жалбоподателя в съдебно заседание на 22.01.2021г., поради което съдът е следвало да ги кредитира в цялост. Посочва, че от протокола за разпит е видно, че жалбоподателят е заявил, че „колата е криволичила” в резултат на навеждането на водача да си вземе телефона, но без да се подава газ, без въртене на гуми и без въртене на задната част на автомобила. Намирам за неуместно поведението на съдебния състав, който е показал явно пристрастие към свидетелите на АНО и непрекъснато е провокирал свидетеля с различни въпроси, надявайки се да промени показанията си. Намира за неоснователно и изпращането на копия от протоколите по делото и решението на ПлРС на РП-Плевен за преценка за извършено престъпление по чл.290 от НК от страна на св. Г., след влизане в сила на акта на ПлРС. На следващо място счита, че в хода на съдебното следствие не е изяснено защо и на какво основание актосъставителят е приел, че деянието е извършено умишлено, а не в резултат на други фактори като неопитност, неправилна реакция на водача при създалата се ситуация, състоянието на пътя и т.н. Намира, че събраните гласни доказателства чрез показанията на свидетелите на АНО, са противоречащи си и не може да се изведе еднозначен извод за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.104б, т.,2 от ЗДвП. Твърди, че в проведеното съдебно следствие е доказано, че актосъставителя М.Н., в качеството си на младши автоконтрольор при санкциониращият орган, не е очевидец на нарушението, а е извикан от колегите си Р.Й.И. и С.И.Т. само, за да състави АУАН за процесният случай, както и че същият е съставил акта единствено по техни данни, без да си направи труда да снеме обяснения от водача или лицето, което се е возило в автомобила и е очевидец. Счита, че съдът неправилно се е позовал на показанията на св.Р.Й., които намира за противоречиви, т.к. в съдебно заседание на 22.01.2021 г. е заявил, че ’’шофьора умишлено е подал газ, за да поднесе задницата, за да отиде в лявата посока, втори път в дясната, после пак газ, пак в лявата посока и тогава е изправил автомобила”. Намира тези твърдения за неверни, нелогични, некореспондиращи с останалите доказателства по делото и плод на въображението на свидетеля, тъй като твърдение за неколкократно подаване на газ няма нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП. Посочва, че в обратна посока са не само твърденията на жалбоподателя и свидетеля И.Г., а дори и показанията на другия свидетел на АНО - С.Т.. Счита показанията на този свидетел за взаимноизключващи се, тъй като показанията на св.Й., дадени в с.з., проведено на 22.01.2021 г., противоречат на неговите показания, дадени в с.з., проведено на 15.12.2020 г., където няма и дума за неколкократно подаване на газ. Поради това счита, че съдът не само не е следвало да дава вяра на показанията на този свидетел, а дори е следвало да изпрати копия от протоколите от двете заседания по делото на РП-Плевен за преценка за извършено престъпление по чл.290 от НК от страна на св.Й.. Навежда доводи, че показанията на този свидетел противостоят на показанията на свидетеля С.Т., дадени в с.з., проведено на 15.12.2020 г., който в разпита си посочва, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е „поднесъл задницата два, три пъти, като в този момент се е чувало форсиране на двигателя.“ Счита, че съдът не е следвало да кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите, в частта им дали е имало форсиране на двигателя и че автомобилът се е поднесъл поне два пъти, напълно се опровергават от показанията на свидетеля И.Г.. Счита също така, че не става ясно как и на какво основание съдът приема за достоверни твърденията на свидетеля, че деянието е извършено умишлено. Намира, че в показанията на свидетелите на АНО е налице противоречие, което води до неоснователност на обвинението, т.к. от една страна св.Й. твърди, че жалбоподателя умишлено е боравил с уредите за управление на автомобила, като е нарушил многократно устойчивостта му на пътя, а от друга страна св.Т. твърди, че автомобила на жалбоподателя е поднесъл в резултат на което е променил движението си. Навежда доводи за недоказаност на твърдението за умисъл в действията на водача, доколкото поведението на водача може да е породено и от други фактори - изпускане на телефона и неправилна реакция следствие малкия шофьорски опит, неопитност предвид малки стаж и ниската възраст и т.н. Смята, че за да е налице умишлено променяне на траекторията на движение на даден автомобил, трябва да е несъмнено доказано по делото, че водача на този автомобил го е управлявал по такъв начин, че движението на този автомобил да е несъмнено породено от желанието му да извърши т.н. движение "дрифт" /например излизайки от кръстовище/, какъвто не е настоящия случай, още повече, че несъмнено е имало други фактори които може да доведат до това криволичене. Намира, че недоказването от страна на АНО по безспорен начин на обстоятелството извършено ли е по умишлен начин нарушението от жалбоподателя, води до незаконосъобразност на обжалваното НП, т.к. тежестта на доказване на административното нарушение в административното производство е възложена изключително в тежест на АНО, а не на лицето – жалбоподател. Счита, че оценката на събраните и проверени в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства не могат да обосноват единственият възможен извод, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран. Сочи, че съгласно нормата на чл.303, ал.2 НПК, приложима на основание чл.84 ЗАНН, съдът признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, а горепосочената норма по своята същност представлява развитие на един от основните принципи, на които се гради наказателния процес, а именно принципа за невиновност, залегнал в чл.16 НПК и съдът може да признае едно лице за виновно единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, което означава, че колкото и висока да е степента на вероятност едно лице да е автор на административно нарушение, това си остава вероятност и не може да създаде твърдо и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на съда относно главния факт, подлежащ на установяване по делото и да изключи каквито и да било други изводи, освен единственият възможен, а именно, че наказаното лице е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана неговата административно наказателна отговорност. Сочи, че съставът на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП изисква от субективна страна същото да бъде осъществено умишлено, но от доказателствата по делото не може да се обоснове извод, че в случая се касае именно за умишлено боравене с механизмите за управление на автомобила, с цел извеждането на същия от контрол и поднасяне, тъй като не всяко поднасяне на автомобила представлява използване на пътищата за обществено ползване за други цели. Цитира съдебна практика: Решение на Административен съд - Русе от 18.12.2020г., постановено по КАНД№ 344 по описа на съда за 2020г.; Решение на Административен съд - Русе от 06.08.2020г., постановено по КАНД № 250 по описа на съда за 2020г. и др. Независимо от горното обаче намира, че АНО не само не се е съобразил с разпоредбата на чл.28, б. "а" от ЗАНН, но и изобщо не я е обсъдил, каквото процесуално задължение има. Посочва, че АНО не е отчел, че до този момент Г. има само дребни нарушения за неспазване на разпоредбите на ЗДвП със съставяне на АУАН и издаване на НП, а констатираното нарушение, дори да е приел за извършено, е за първи път, като бързото овладяване на автомобила също допринася за незначителност на вредните последици. Според касатора се налага извода, че дори да е приел, че с деянието си Ц.Г. е осъществил признаците на предвиденото в ЗДвП административно нарушение, в изпълнение разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН при определяне на наказанието административно-наказващият орган е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и ако беше съобразил тази законова разпоредба, би се стигнало до извода, че в случая следва да се касае за маловажен случай на административно нарушение и да приложи разпоредбата на чл.28, б. "а" ЗАНН и да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще бъде наложено административно наказание. Посочва, че тези доводи не са били приети от въззивния състав, независимо, че по делото са били представени доказателства са това, че жалбоподателят е студент в редовна форма на обучение и няма доходи.
В заключение моли съда да отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно решение №260116 от 12.03.2021г., постановено по АНД № 2416/2020г. на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено наказателно постановление № 20 - ***/27.08.2020г. на Началник сектор в РУ ’’Плевен” към ОД на МВР Плевен и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание касаторът – Ц.М.Г., редовно призован, се явява лично, поддържа касационната жалба и моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд. Представени са писмени бележки от адв . С., който поддържа жалбата и намира решението за незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
Разпечатката съдържа 16 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c375b1ac-6a77-4568-925a-cb1feda7ed10