Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 708 от 18.05.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 2486/2025
Вид
Решение № 708
Подписан
18.05.2026
В сила
25.09.2026
Състав
Тихомира Георгиева Казасова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51, ал.1, т.5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51, ал.5 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 708 гр. Русе, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520102486 по описа за 2025 година

Н. И. К. заявява, че е собственик на апартамент І-2 в гр.Русе, **********.

Оспорва решения на Общото събрание на Етажната собственост, проведено на *******г. в 18.30 часа, обективирани в Протокол №1 от същата дата със следните аргументи:

Пояснява, че не живее на посочения адрес, но е присъствал на събранието. Получил покана на мобилно приложение Viber от М.Б., който не го уведомил в какво качество я изпраща. Впоследствие разбрал, че същият е избран за управител на ЕС на предходно ОС.

Твърди, че ОС е проведено в нарушение разпоредбите на чл.16, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗУЕС: не бил налице необходимия кворум за провеждането му; липсвал избор на протоколчик; не били посочени поименно присъстващите; били приети решения по въпроси, извън предварително обявения дневен ред. В тази връзка сочи, че според предварително обявения дневен ред следвало да се разгледат три въпроса, но освен тях на събранието били поставени допълнителни въпроси, които не били неотложни и по които били приети решения. Според едно от тези решения, прието без обсъждане, трима служители на „********“ ЕООД – наемател на ищеца, следвало да заплащат трикратния размер на разходите за управление и поддържане на общите части. Счита това решение за незаконосъобразно, прието в нарушение разпоредбата на чл.51, ал.5 ЗУЕС, тъй като в случая служителите на наемателя не осъществявали дейност, свързана с достъп на външни лица до сградата. Използвали наетия апартамент за „домашен офис“, извършвайки в него счетоводна дейност, която осъществявали дистанционно, по електронен път. Отделно от това не ставало ясно каква част от таксата е за управление и каква за поддържане на общите части на сградата. Предвид факта, че този въпрос не бил посочен в поканата, ищецът нямал възможност да уведоми наемателя, за да присъства и да представи на ОС договора за наем.

1

Без наличие на дневна точка в дневния ред и отразено обсъждане, ОС приело решение Я.Т. и Б.Р. да направят външно саниране на своите части от сградата, като запазят оригиналния вид на фасадата. По същия начин ОС приело решение за инсталиране и на други камери в коридора на блока, освен тези, които ищецът монтирал към апартамента си.

Н. К. сочи нарушения по въпроси, предварително обявени в дневен ред:

По т.1 – приемане Правилник за вътрешния ред, в протокола не било отразено обсъждането на правилника;

По т.2 – подмяна на входната врата и инсталиране на домофонна система – в протокола липсвала яснота относно: офертите; избора на оферта; предвидените средства и начина, по който ще се изгради домофонната система;

По т.3, свързан с канализационната система в апартамента на А. и Я.Т.и: ОС възложило на Я.Т. да изготви проект за строително – ремонтни дейности касаещи канализационната система на собствения му обект, промяна и преустройство на общите части на сградата, който да бъде съгласуван и одобрен от ДИСИК. Според молителя, възложител на този проект се явявал Я.Т., който следвало да предостави проекта за обсъждане на ОС.

На 10.04.2025г. ищецът подал възражение до управителя на ЕС, с което оспорил съдържанието на протокола.

По изложените съображения, Н. И. К. моли съда да отмени решенията на Общото събрание на ЕС с адрес: гр.Русе, **********, обективирани в Протокол №1 от същата дата.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът – Етажните собственици на ЕС с адрес: гр.Русе, **********, представлявани от управителя М.Д.Б. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на претенцията.

Пояснява, че след обсъждане на исковата молба, ЕС установила липсата на някой реквизити в Протокол №1/*******г., поради което на 24.04.2025г. провела ново ОС на което били прегласувани решенията и приела нови такива.

Твърди, че на събранието, проведено на *******г. присъствали всички 8 собственици на обекти в ЕС, които имали еднакъв процент идеални части от общите части на сградата. С изключение на ищеца, всички останали собственици гласували „за“ предложените решения, поради което приема, че решенията са приети с мнозинство.

Сочи, че в чл.13 ЗУЕС не е указано как следва да бъдат формулирани точките в поканата за провеждане на ОС и в точка „други“ били разгледани въпроси от текущ характер – проблеми, свързани с размера на разходите за управление и поддържане на общите части, дължими от лицата, обитаващи апартамента на ищеца и привеждане на сумата в съответствие с чл.51, ал.1, т.5 ЗУЕС.

Намира за неоснователен доводът, че не става ясно каква част от таксата е за управление и каква за поддържане общите части на сградата, тъй като приходите и разходите се отчитали периодично и подлежали на контрол, а в ЗУЕС не било предвидено изискване сумата за управление и поддържане на общите части да се разделя за управление и за поддръжка.

2

Обяснява, че г-н Т. и г-н Р. поискали съгласие на собствениците да направят външно саниране на своите части от сградата и никой не възразил.

На събранието не били гласувани средства за закупуване и монтаж на камери за видео наблюдение, тъй като всеки поемал собствените си разходи.

По отношение Правилникът за вътрешния род заявява, че същият бил изпратен на 30.03.2025г. по електронен път на всички собственици, за да се запознаят с него и при наличие на предложения за промяна да се обсъдят на събранието, но такива не постъпили.

Обсъждането на канализационната система в апартамента на А. и Я.Т.и било сведено единствено до запознаване на присъстващите с изискванията на компетентните органи.

Никой от собствениците не възприел общото събрание като възложител.

Във връзка с подмяна входната врата и инсталиране на домофонна система ответникът твърди, че четирите оферти са приложени към протокола и били предоставени на присъстващите. След преговори с „*******“ била осъществена оферта на цена по-ниска от предложените.

В открито съдебно заседание, ответникът признава претенцията. Счита, че с поведението си не е дал повод за предявяване на иска.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Не се спори, че Н. И. К. е собственик на апартамент №І-2 в гр.Русе, **********. Този факт се установява от приложения към исковата молба нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот *********г. по описа на нотариус с рег.№***.

На 08.11.2024г. между Н. И. К. и „********“ ЕООД е сключен договор за наем с предмет апартамент №І-2 в гр.Русе, **********

Чрез съобщение на мобилно приложение, управителят на ЕС уведомил ищеца за ОС на ЕС, което ще бъде проведено на *******г. Съобщението е получено 16.03.2025г.

Приложен е Протокол №1/*******г. от проведеното на посочената дата ОС на ЕС.

Обстоятелствата, изложени в исковата молба и формулирания петитум дават основание на съда да квалифицира правно предявения иск по чл.40 ЗУЕС.

Ответникът признава изцяло иска, така както е предявен. Признато е право, с което ответникът може да се разпорежда и което не противоречи на закона или добрите нрави.

Предвид признанието на иска, с оглед разпоредбата на чл.237, ал.1 и 2 от ГПК, съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена изцяло.

По разноските:

Ищецът претендира разноски в размер на 1080 лева – възнаграждение за процесуално представителство и заплатена държавна такса.

Ответникът поддържа, че не е станал повод за завеждането на делото и моли отговорността за разноските да бъде разпределена съгласно правилото на чл.78, ал.2 ГПК.

Разпоредбите на чл.78 ГПК регламентират общия принцип на отговорността за разноски в съдебното производство, а именно разноските в процеса следва да се понесат от страната, която е загубила правния спор, респективно неправомерното й поведение е 3 станало причина за водене на делото. Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За приложение на нормата е необходимо освен ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за образуване на делото.

В настоящия случай ЕС е признала иска.

Спорен е въпросът относно наличието на първата предпоставка, очертана в законовия текст на чл.78, ал.2 ГПК – дали с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.

По следните съображения съдът счита, че е налице и тази предпоставка на правната норма: Във връзка с възражение на ищеца относно решения, приети на ОС на ЕС, обективирани в Протокол №1/*******г., ответната етажна собственост е инициирала ново общо събрание. На 09.04.2025г. изпратила покана до собствениците с въпросите, които ще се обсъждат. Дневният ред и въпросите, подлежащи на разглеждане са идентични с тези, за които са приети атакуваните с настоящия иск решения на предходното общо събрание.

Исковата молба е депозирана в съда на 25.04.2025г., т.е. след като е проведено второто общо събрание. Очевидно, след като е станало ясно, че решенията на ОС, проведено на *******г. са опорочени, ЕС е предприела незабавни действия за тяхното преразглеждане. Фактът, че е свикано ново общо събрание за корекция на решенията е показателен, че ответникът е направил съдебната намеса излишна, съобразявайки се с възраженията на ищеца, привеждайки волята на мнозинството в съответствие със закона.

От разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и нейното систематично място (преди разпоредбите на ал.3 и ал.4 ГПК, които регламентират правото на ответника да иска разноски) се обуславя извод, че в хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК разноските на ищеца остават в негова тежест, но ответникът не е оправомощен да иска от ищеца евентуални разноски за своята защита (в този смисъл Определение №646/07.11.2017г., постановено по ЧТД №2565/2017г. на ВКС, ІІ т.о.).

Предвид изложените аргументи, съдът счита, че всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл.40 ЗУЕС, предявен от Н. И. К. с ЕГН:

********** срещу етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр.Русе, **********, представлявана от управителя М.Д.Б. решенията на Общото събрание на ЕС с адрес: гр.Русе, **********, обективирани в Протокол №1 от *******г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в 4 двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5