Решение № 1212 от 20.09.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1212 гр. Плевен, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20244430100728 по описа за 2024 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, чр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 260,01 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД , вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 82,37 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, **********, със седалище и адрес на управление: *** срещу Г. К. В., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че на 18.01.2018 г. между „***“ АД и Г. К. В., в качеството на „Кредитополучател“, е сключен Договор за стоков кредит № ***, с който „***“ Д предоставя кредит в размер на 560.79 лева /петстотин и шестдесет лева и седемдесет и девет стотинки/ със срок за изплащане до 18.01.2019 г. Твърди, че на 25.04.2019 г. се сключи Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.04.2019 г., по силата на който „***“ АД в качеството си на продавач, прехвърли на „***“ АД всички свои вземания по отношение на Г. К. В., съгласно Договор за стоков кредит № *** от 18.01.2018 г. /дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности/. Твърди, че „***“ АД е упълномощено от цедента „***“ АД да уведоми длъжника за сключения Договор за цесия. В изпълнение на последното, на Г. К. В. е изпратено Уведомление за извършено 1 прехвърляне на вземанията с Изх. № ***, на което прилага заверено копие, ведно с обратна разписка за същото. Възможността предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването на длъжника като негов пълномощник е утвърдена в съдебната практика и по-конкретно в Решение №137/02.06.2015г., III г.о., ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е установена като правилна съдебна практика и съдържащата се в решения № 140 от 17 06 2013 г. по в. т. д. № 103/2013 г. на Добричкия окръжен съд № 33 от 1.02.2013 г. по в. гр. д. № 1048/2012 г., № 25 от 20.01.2014 г. по в. гр. д. № 1017/2013 г. на Окръжния съд - гр. Пазарджик. В допълнение, в случай че бъде прието, че длъжникът не е надлежно уведомен за цесията с описаното по-горе уведомително писмо, моля да се има предвид Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, IIт. о., с което ВКС се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, за което прилагам Уведомително писмо. Твърди, че е налице е неизпълнение по смисъла на Договор за стоков кредит № *** от 18.01.2018 г. Съгласно чл. 2 от Договора крайният срок за издължаване на предоставения кредит е 18.01.2019 г. С оглед настъпването на падежа - 18.01.2019 г. всички дължими вноски падежират, задължението става изцяло изискуемо. Твърди, че към настоящия момент плащане от страна на Г. К. В. за пълно погасяване на задължението не е извършено, което обуславя правния интерес на „***“АД, в качеството на цесионер на „***“ АД и кредитор по вземането, да инициира настоящото производство. Моли да бъде признато за установено че ответникът по делото Г. К. В. дължи на „***, в качеството му на кредитор по вземането, произтичащо от процесния Договор за кредит, следните суми: • Главница 260.01 лева /двеста и шестдесет лева и една стотинка/, ведно със законна лихва от дата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението; • Обезщетение за забава в размер на законна лихва върху непогасената главница за периода от 10.09.2020 г. до 10.09.2023 г. — 82.37 лева /осемдесет и два лева и тридесет и седем стотинки/. Претендира направените деловодни разноски.

В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от 2 ответника, поради което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да направи възражения, както и да посочи и да представи писмени доказателства. Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се е явил в първото по делото заседание - на 21.08.2024 г., като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез процесуалния си представител с писмена молба е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

На страните по делото изрично са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание на ответника.

В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такива следва да бъдат уважени в предявените размери.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.

Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 75,00 лв./25,00 лв+50,00 лв./ за ДТ и 3 юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 175,00 лв./75,00лв. +100,00 лв./

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, по отношение на ответника Г.

К. В., ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на ***, **********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 260,01 лева, представляваща задължениеглавница по Договор за стоков кредит № ***/18.01.2018г., сключен между *** АД и Г. В., в едно със законната лихва от 11.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение № 2846/12.09.2023 по ч.гр.д.2023443010 5138/2023г. по описа на РС-Плевен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, по отношение на ответника Г. К.

В., ЕГН**********, ***, ч е ДЪЛЖИ на ***, **********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 260,01 лева, представляваща задължениеобезщетение за забава за периода от 10.09.2020г. до 10.09.2023г. по Договор за стоков кредит № ***/18.01.2018г., сключен между *** АД и Г. В., за която е издадена заповед за изпълнение № 2846/12.09.2023 по ч.гр.д.2023443010 5138/2023г. по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. К. В., ЕГН**********, ***, ДА ПЛАТИ на ***, **********, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 75,00 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.

2023443010 5138/2023 по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. К. В., ЕГН**********, ***, ДА ПЛАТИ на ***, **********, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 175,00 лв. направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4

4

ГПК, не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5