Определение № 31545 от 30.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31545 гр. София, 30.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. В. КИРОВА като разгледа докладваното от Г. В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110137830 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК ).

С молба от *** формулирано искане за изменение на решението в частта за разноските за адвокат като се сочи,че такива са недължими,а ако бъде възприето,че са дължими е формулирано възражение за прекомерност.

Насрещната страна ***. чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост на молбата,а ако бъде възприето,че е допустима – за нейната неоснователност.

Софийският районен съд счита,че молбата е допустима – подадена е от страна в производството в срока за въззивно обжалване,но разгледана по същество се явява неоснователна.

Съгласно чл.81 от ГПК съдът се произнася по въпроса за разноските с крайния акт по съществото на спора,а отговорността за разноските се определя при отчитане изхода на делото в съответствие с правилата,установени съгласно чл.78,ал.2 от ГПК. В конкретния случай и в писмения отговор,и в молбата по чл.248 от ГПК,ответникът застъпва тезата,че разноски не следва да бъдат присъждани при съобразяване разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК. Съдът счита,че цитираната разпоредба на чл.78,ал.2 от ГПК намира приложение при кумулативното наличие на две предпоставки – ответникът да е признал иска и да не е станал повод за образуване на делото.

Това означава,че признанието на иска не е достатъчно,за да бъде счетено,че разноските остават в тежест на ищцовата страна,а е необходимо да бъде установено,че ответникът не е станал повод за завеждане на делото. Съдът приема,че в хипотезата,когато е налице издаден изпълнителен лист и изпълнително дело е образувано през 2025 г.,т.е. през 2025 г. са предприети активни действия по реализиране на вземането,не може да бъде счетено,че ответникът не е станал повод за образуване на делото. В тази насока е постановеното определение № 1316/11.05.2026 г.,постановено по ч.търг.дело № 2215/2025 г. по описа на ВКС,според което защитата на длъжника по реда на чл.439,ал.2 от ГПК може да бъде осъществена единствено чрез предявяване на иск,поради което и разноските се възлагат върху ответника. Съдът счита,че липсва основание за изменение на решението в частта за разноските,тъй като 1 възражение за прекомерност е формулирано за първи път с молбата,подадена по реда на чл.248 от ГПК,докато законът поставя изискване възражение за прекомерност да бъде отправено най-късно до съдебното заседание,в което делото бъде обявено за решаване.

Водим от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на *** за изменение на решението,постановено по гражд.дело № 37830/2025 г. по описа на СРС,42 състав,в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2