Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2151 от 12.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 3792/2025
Вид
Решение № 2151
Подписан
12.06.2025
В сила
30.10.2025
Състав
СИЛВИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА ТАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, изр. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 337, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2151 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110203792 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 6911847 на СДВР, срещу Б. И. Ш., ЕГН: **********, с който й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200. 00 лева за административно нарушение на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 189, ал.

4 вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП , извършено на 20.01.2023 г.

В жалбата се съдържат доводи, не е ясно мястото на нарушението, както и, че липсва знак Б 26. Оспорена е установената фактическа обстановка и качеството на техническото средство. Твърди се наличие на изтекла давност.

Твърдят се още допуснати нарушения при връчване на процесния ЕФ. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, не се представлява. Депозирани са писмени бележки, с идентични доводи, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна редовно призована, изпраща представител, който пледира за потвърждаване на ЕФ. Депозирани са писмени бележки.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

1

На дата 20.01.2023 г. в 12:57 часа в гр. София, по бул. Ботевградско шосе до № 330,с посока на движение от ул. Кривински път към Околовръстен път се движел Опел Корса вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер *****, собственост на жалбоподателката със скорост на движение от 75 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населеното място, което представлявало превишение от 22 км/ч. Това обстоятелство било заснето от поставеното на същото място техническо средство ATCC CORDON M2 с № MD1193. За нарушението бил издаден процесният ЕФ.

Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е именно жалбоподателят, обстоятелство, което не се оспорва.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.

Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е наименованието на пътя, където е извършено нарушението, къде точно е извършено нарушението на посочения пътен участък, посоката на движение, датата и часът на нарушението.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 75 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 % в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта над 100 км/ч съобразно посоченото в протокола за проверка.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП СДВР справка. Няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6 ЗДвП и същият носи отговорност по силата на закона за извършеното с неговия автомобил нарушение.

2

Ясно е посочено, че се касае за ограничение на скоростта за движение което се доказва и от служебно изисканата и представена схема за организацията на движението в процесния участък, видно от която е наличен пътен знак В 26, поради което ограничението на скоростта противно на изложеното в жалбата е 50 км/ч.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокол.

Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП . В случая, с оглед нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, при неподаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от получаване на електронния фиш от собственика на МПС, то именно собственикът се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш.

Противно на посоченото в жалбата, обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими данни по образец и съгласно изискванията н а ЗДвП, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на 3 нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението. Доколкото е посочено мястото на нарушението, датата и часа на извършването му, че се касае за установено нарушение за скорост, като е посочена разрешената скорост, установената скорост и с колко км/ч е превишаването, съдът намира че напълно ясно и по стандартите н а ЗДвП, приложим в случая, е описаното нарушението. Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се посочи, че поради наличието на специална уредба в ЗДвП и процедура по съставяне на ЕФ, чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН не намира приложение и не се касае нито за АУАН, нито за НП, за да отговаря ЕФ на изискванията за съставяне на тези документи.

Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.

19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта

Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за обозначението на техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн. в ДВ. Бр. 54/2017 г. беше отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП , налагаща задължение на контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Също така е отменена и разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на 4 правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.), която също създаваше задължение за обозначаване на техническото средство.

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол АТСС CORDON M2 № MD1193 надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в ЕФ липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество, което обезсмисля и събирането на доказателства за издател на ЕФ, каквито искания са направени в писмената молба на защитата.