Решение № 49 от 04.01.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. София, 04.01.2019 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА

ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

МАРИНА ГЮРОВА като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 7544 по описа за 2018г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на Част втора,

Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД, чрез надлежно упълномощен представител – юрк. Л.Я.Г., срещу решение № 239491 от 16.10.2017г., постановено по гр. дело № 17434/2014г. по описа на Софийския районен съд (СРС), ІІ ГО, 123 състав.

С обжалваното решение са отхвърлени изцяло исковете на „Т.С.“ ЕАД за установяване на вземане на дружеството срещу всеки от ответниците Е.М.Я. и В.И.Я., предявени като обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 621.56 лв. – стойност на потребена топлинна енергия за периода от месец 12.2011 г. до месец 04.2013 г., включително и с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 199.34 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.01.2012 г. до 20.11.2013 г. Със същото решение съдът е осъдил „Т.С.“ ЕАД да заплати на В.И.Я. сумата 581.23 лв.

– направени по делото разноски с ДДС за възнаграждение на един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага съображения за незаконосъобразност на решението. Твърди, че в нарушение на задълженията си първоинстанционния съд не е обсъдил оспореното съдържание на документите с останалия доказателствен материал по делото и не е кредитирал заключенията по допуснатите и приети експертизи. Иска от съда да отмени обжалваното решение с което са отхвърлени исковете срещу ответниците. С писмена молба от

06.12.2018г., чрез представител по пълномощие, претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не представя списък по чл. 80 от ГПК. Не сочи доказателства.

Въззиваемите Я., чрез представителя си по пълномощие – адв. Н. А.К. от САК, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, са представили отговор в който оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Излагат подробни съображения. Искат въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение на СРС. Претендират направените по делото разноски. Представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за платено адвокатско възнаграждение по банков път.

В открито съдебно заседание Е.М.Я. и В.И.Я., не се явяват лично, а чрез упълномощения представител подържат отговора на въззивната жалба. Не сочат доказателства.

Третото лице - помагач „Т.с.” ЕООД не изразява становище по жалбата. Не сочи доказателства и не претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът „Т.С.“ ЕАД и третото лице - помагач „Т.с.” ЕООД, редовно призовани, не се представляват и не сочат доказателства.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Софийският градски съд, в настоящия си състав, като взе предвид подадената въззивна жалба и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от легитимирана и с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. №

1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

І. По валидността на обжалваното решение.

Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимостта на обжалваното решение.

Решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки (и са липсвали отрицателните) за предявяване на иск, а съдът се е произнесъл именно по исковете по чл. 422 от ГПК, с които е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

ІІІ. По съществото на спора приема следното:

Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение.

От събраните в първоинстанционното съдебно производство доказателства се установи, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх. № 3326634/21.12.2013г. на СРС, „Т.С.“ ЕАД е поискала да бъде издадена заповед за изпълнение срещу Е.М.Я. и В.И.Я., като претендира от всеки от тях по ½ част от сумите: 3 243.12 лева – главница за доставена, но неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. София, ул. „*********, аб. № 423677, за периода м.12.2011г.- м.04.2013г., ведно със законната лихва от 21.12.2013г. до изплащането на задължението; 390.67 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 31.01.2012г. до 20.11.2013г. Образувано е ч. гр.д.

№ 21783/2013г. на СРС, ІІІ ГО, 82 състав по което за посочените суми, както и за разноските по заповедното производство, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 07.01.2014г., връчена на длъжниците.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжниците са подали възражение от 20.02.2014г., в което са посочили, че не дължат изпълнение за вземането по издадената заповед за изпълнение. Дружеството е уведомено за оспорването и възможността да предяви установителен иск на 05.03.2014г. В изпълнение указанията на съда е депозирана искова молба вх. № 5053/03.04.2014г. на СРС, като е образувано гр. д. № 17434/2014г. на СРС, 123 състав. От районния съд е поискано да установи с решението си, че Е.М.Я. и В.И.Я., дължат на „Т.С.“ ЕАД по ½ част от сумите: 3 243.12 лева – главница за доставена, но неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. София, ул. „*********, аб. № 423677, за периода м.12.2011г.- м.04.2013г., ведно със законната лихва от 21.12.2013г. до изплащането на задължението; както и 390.67 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 31.01.2012г. до 20.11.2013г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК пред първата инстанция ответниците, чрез упълномощения представител, са депозирали писмен отговор на исковата молба. В хода на съдебното производство районният съд е събрал писмени доказателства, изслушани са и са приети заключенията на вещи лица по назначени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установяват твърдените в исковата молба обстоятелства, релевантни към предявените искове. Приел е, че ищецът не е установил с годни доказателства какво количество и на каква стойност топлинна енергия е доставил на ответниците за периода от месец 12.2011 г. до месец 04.2013 г., включително. По делото не били представени описаните в извлечението от сметки фактури, а вписванията в извлечението от сметки подлежат на доказване и също не установяват количеството доставена от ищеца на ответника топлинна енергия в процесния период, нито установяват нейната стойност. Съдебният състав е отказал да кредитира заключенията на двете експертизи по делото, тъй като били изготвени на базата на оспорени в процеса документи и на неприети по делото, като писмени доказателства. Поради изложеното районният съд е стигнал до извод, че предявените искове са неоснователни и ги е отхвърлил в цялост, разпределяйки и съответно разноски по делото.

По основателността на подадената въззивна жалба досежно правилността на оспорения съдебен акт настоящият съдебен състав намира следното:

Доводите на въззивника за оспорване на постановеното решение са в насока на неправилна преценка на доказателствата и необоснованост на правните изводи на съда, което е в резултат на некредитиране на заключенията на вещите лица по приетите съдебни експертизи.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ГПК, вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Съдът счита, че за установяването на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното й отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, се изискват притежаването и прилагането на специални знания, с каквито съдът не разполага. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица – съответно специалисти по топлотехника и счетоводство, по съответно поставените от ищеца въпроси, както правилно е постъпил районният съд с допускането им - определението от 10.09.2016г. (лист 86 от делото на РС). Правилно първоинстанционният съд е приел, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност, но неправилно е приложил нормата на чл. 202 от ГПК, като не е кредитирал заключенията на съдебно – техническата експертиза и на съдебно – счетоводната експертиза. Целта на допуснатата съдебно-техническата експертиза по делото, с оглед на липсата на специални знания от съда, е била именно да се установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. Същевременно основните задачи на съдебно-счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Неправилен е извода на районния съд, че вещите лица са изготвили експертизите по оспорени в процеса документи. Действително в отговора на исковата молба ответниците Я., чрез своя процесуален представител, са поискали на основание чл. 183 от ГПК, да бъде задължен ищецът „Т.С.“ ЕАД да представи депозираните с исковата молба документи. Ответниците не са конкретизирали дали оспорват представените от ищеца документи като неавтентични или като неверни. Съдът приема, че от изявлението им следва извод, че същите се оспорват по съдържанието си досежно тяхната доказателствена стойност за делото, а не по смисъла на чл. 193 ГПК. Т.е. представените от страните доказателства следва да бъдат обсъдени в съвкупност от съда при постановяване на крайния акт по спора. Липсва нормативна пречка вещите лица да се базират върху тези документи при изготвяне на заключенията си. Наред с изложеното следва да се отрази, че част от приложените към исковата молба писмени доказателства са приети по делото с определение на съда от 28.02.2017г., като липсва такова, с което същите да са изключени от материалите по делото – арг. от чл. 194, ал. 2 ГПК, а по отношение на останалата част съдът не е дал възможност на ищеца да ги представи в оригинал или да ги завери, като се е позовал на липсата на процесуална активност от представилата ги страна. Не може да бъде възприето и приетото от районния съд, че заключенията на експертите не следва да се кредитират, тъй като били работили по неприложени по делото материали. Няма правно установена пречка вещите лица, за да обосноват заключенията си, да ползват данни от други източници, вкл. и странични за делото материали. Обратно, по този начин (съпоставяйки установеното от документите по делото с проверените от тях от други източници) техните изводи придобиват по-висока степен на точност и сигурност. Ако някоя от страните или съдът имат възражения или съмнения в правилността и обосноваността съобразно тези изводи, това следва да бъде изрично заявено (с процесуалното действие по оспорване правилността на заключението) и съответно към назначаване на повторна експертиза (арг. от чл. 201 от ГПК). Видно от протокола за проведеното на 28.02.2017г. съдебно заседание, единствено представителят на ответниците е имал въпроси и възражения по заключенията на вещите лица, а съдът е приел заключенията като доказателства по делото. Действително заключението по СТЕ е било изрично оспорено, но не като неправилно, а тъй като е изготвено по документи, които не са приети като доказателства по делото. Наред с изложеното съдът съобрази, че при допускане на експертизите по делото, в определението си от 10.09.2016г., районният съд е допуснал задачите така, както те са посочени в исковата молба. В последната, на стр. 5, по отношение на съдебно-техническата експертиза е направено искане вещото лице – топлотехник да прегледа наличната документация в „Т.С.“ ЕАД и „Т.с.“ ЕООД, а по отношение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза – да прегледа документацията в счетоводството на топлофикационното дружество. Следва, че поставяйки задачите на вещите лица, районният съд сам им е указал да извършат проверките и въз основа на материали, които не се намират по делото, изпълнението на което е възприел в обжалваното решение като техен порок и въз основа на това не ги е кредитирал. В конкретния случай съдебните експертизи следва да проверят твърдените от страните по производството факти, като това може да стане след като приетите писмени доказателства бъдат съпоставени с други материали и документи, които изрично не са представени от страните като доказателства по делото. Данните от такива документи (които не са писмени доказателства по делото) биват инкорпорирани в делото именно посредством заключението на вещото лице, което е прието от съда. Издадените от „Т.С.“ ЕАД справки и фактури действително сами по себе си нямат доказателствена сила да докажат претенциите, но служат за база, върху която чрез процеса на доказване, в това число чрез заключенията на съдебните експертизи, да се установи основателността, съответно неоснователността на исковата претенция.