Решение № 804 от 26.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 125

Бургас, 26.06.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев

Секретар: Тодорка Стоянова като разгледа докладваното от съдията Добрев гражданско дело № 1659 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано във връзка с предявена искова молба от П.Г.Б., ***, роден на *** г. в гр. М, с адрес: Р, гр.М, С, дом *, корпус *, ап. * против Т.С.Ф., р. гражданка, родена на ***г., с адрес: ***-388, и адрес: гр. Н, ул. „**“ № *, блок *, ет. *, с която предявява следните претенции, чиято кумулативна защита търси:

Да бъде премахнато построеното от ответницата върху описаната като тераса с площ от 242.64 кв.м., прилежаща към СОС ***, с адрес обл. Б*, общ. Н*, гр. Н*, п.к. **, ул. „**“ № *, ет. *, ап. *, *, която представлява покрив над собствените на ищеца жилища, находящи се в гр. Н, ул. „**“ № *, бл. *, ет. * представляващи СОС ***и СОС ***, като бъде възстановен покрива в състоянието му преди извършване на СМР и съгласно предназначението му по проект.

Да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 31 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващо се в стойността на необходимите ремонтни дейности за ап. 19 и ап. 20, както и стойността на унищоженото в жилищата движимо имущество, включително и сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за вреди в резултат на невъзможността да използват двете жилища за период от три години преди завеждане на делото, както лично за себе си и за нуждите на своето семейство, включително и като ги отдава под наем на трети лица, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.

Да бъде осъдена ответницата да заплати сумата от

5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение от състоянието на жилищата и невъзможността да се ползват, свързаните с това неудобства и тревоги за отражението на състоянието на жилищата върху здравето на обитателите им, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението.

С молба, в съдебно заседание от 29.01.2020г. е намален размера на част от претенциите по горепосочените т. 2 и т. 3, като е заявено, че се търсят следните суми: по т. 2 – да бъде заплатена сумата от 3 758 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващо се в стойността на необходимите ремонтни дейности за ап. 19 и сумата от 3 292 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващо се в стойността на необходимите ремонтни дейности за ап. 20, както и стойността на унищоженото в жилищата движимо имущество на обща стойност 6 216 лева или по 3 108 лева за всеки апартамент, включително и сумата от общо 20 200 лв. или по 10 100 лева за всеки апартамент, представляваща обезщетение за вреди в резултат на невъзможността да използват двете жилища за период от три години преди завеждане на делото, както лично за себе си и за нуждите на своето семейство, а при условията на евентуалност като ги отдава под наем на трети лица, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите. По т. 3 – да бъде заплатена сумата от общо 2 000 лв. или от по 1 000 лева за всяко жилище, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение от състоянието на жилищата и невъзможността да се ползват, свързаните с това неудобства и тревоги за отражението на състоянието на жилищата върху здравето на обитателите им, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението, в останалата част първоначално заявените претенции са оттеглени, като производството по делото е прекратено в тази му част.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че ищецът е собственик на две жилища в гр. Н, ул. „*“ № *, бл. *, ет. *, представляващи СОС ***и СОС ***. Ответницата Т.Ф. била собственик на недвижими имоти, разположени в съседния блок * на адрес: гр. Н, ул. „*“ № *, ап. * и ап. *, които понастоящем били заснети в КК на гр. Несебър като един самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: обл. Б, общ. Н, гр. Н, п.к. 8230, ул. „*“ № *, ет. *, ап. *, *, вид собственост: частна, тип: жилище, апартамент, брой нива: едно, площ по документ: 226 кв.м. и открита тераса с площ от 242.64 кв.м. Площта на откритата тераса, описана в кадастралната карта, била сбор от площта на терасите към всеки един от двата апартамента – към ап. 35а тераса с площ от 74.36 кв.м. и към апартамент 36а тераса с площ 168.28 кв.м. Тези тераси, понастоящем заснети като една тераса към СОС ***, в действителност били покривната плоча над собствените на ищеца жилища. Като такива представлявали обща част на сградата по естеството си и не можело да бъдат предмет на разпореждане, както и да бъдат придобивани в индивидуална собственост от ответницата, поради което в тази част сделката била недействителна.

Ищецът твърди, че върху покривната плоча- „тераса“, ответницата изградила незаконно жилище – преустроила терасата в апартамент, изградила водопровод и канализация, поставила джакузи със съответната му прилежаща ел.инсталация и водозахранване.

В резултат на това била нарушена конструкцията на сградата, увеличено било натоварването на покривната плоча, което довело до напукването й. През пукнатините прониквала вода в собствените на ищеца жилища, в резултат на което били подложени на непрекъснато наводняване. Всичко това довело до падане на окачения в жилищата таван, увреждане на дограмата, мазилката и стенните покрития. Обзавеждането и техниката в жилищата били напълно унищожени. От три години били неизползваеми, било невъзможно да се живее в тях, както поради обективна невъзможност да се използват, така и поради опасността за здравето вследствие на черния мухъл.

Ищецът счита, че за предотвратяване неблагоприятното въздействие върху жилищата му е било необходимо на първо място ответницата да премахне поставеното от нея джакузи, както и да възстанови покрива в състоянието му преди извършване на СМР и съгласно предназначението му по проект.

Уточнява, че за отстраняване на вредите в жилищата били необходими ремонтни дейности, чиято стойност определя на 8500 лв. за ап. 19 и 11 300 лв. за ап. 20. Стойността на унищоженото движимо имущество било общо 11200 лв. Наред с това се изтъкват и претърпени от ищеца вреди в резултат на невъзможността да използва двете жилища за период от три години преди завеждане на делото, както лично за себе си и за нуждите на своето семейство, включително и като ги отдава под наем на трети лица, които вреди определя първоначално в размер на общо 40000 лв. за двете жилища.

Заявява, че претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение от състоянието на жилищата и невъзможността да се ползват, свързаните с това неудобства и тревоги за отражението на състоянието на жилищата върху здравето на обитателите им, които ищецът оценявал на 5000 лв.

Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни петиторни претенции за прекратяване на всички неоснователни действия, които пречат на собственика да упражнява правото си в пълнота съгласно чл. 109 ЗС и на основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, възникнали в резултат неправомерните действия на ответницата вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД за законна мораторна лихва.

Ответницата Т.Ф. оспорва изцяло така предявения иск като неоснователен и недоказан. Противопоставя се на изложените от ищеца твърдения като неверни и грубо изопачени. Не отрича факта, че откритата тераса била част от покрива на ищеца, но от това не следвало, че същата е част от общите части, тъй като съгласно проектите, откритите тераси били свързвани със сградата функционално до степен, че можело да бъдат ползвани само от апартаментите на ответницата. Те не били включени в общите части на сградата, а в общата площ на закупените от нея апартаменти видно от представения нотариален акт. Следователно ответницата станала собственик и на двете тераси, независимо от факта, че част от тях се явявала таван на жилищата на ищеца. След извършеното преустройство обединената тераса продължила да бъде свързана със сградата. С оглед на това намира за неоснователно и абсолютно необосновано изразеното от ищеца мнение, че откритата тераса представлявала обща част. Счита за неоснователно твърдението за незаконосъобразност на извършеното преустройство, довело до натоварване и напукване на плочата. Същото представлявало „преустройство и обединяване на апартамент 35а и апартамент 36а от жилищна сграда в УПИ VII, кв. 54 А“ и било извършено въз основа на одобрени от общ. Несебър проекти и издадено въз основа на тях разрешение за строеж № 55/01.09.2009 г. Сочи, че изградената лека метална конструкция не нарушавала целостта на хидроизолацията. Според конструктивното становище на инженер – конструктор „преустройството и обединението не засягали носещата конструкция и същата можела да поеме експлоатационните натоварвания като гарантира надеждност и сигурност“. Поради това нямало как твърдяното напукване на плочата да е резултат от извършеното преустройство.

Според ответницата, следвало да се отчете факта, че така изградената лека метална конструкция пазила апартаментите на ищеца от неблагоприятните въздействия на околната среда, в това число и от наводнения. Под нея се намирали и други апартаменти, различни от тези на ищеца, но при тях не се наблюдавали течове и вреди от предприетото от ответницата преустройство. С оглед на това счита, че посочените от ищеца вреди не са резултат от проникване на вода от покрива на апартаментите, а се дължали на други причини. Изтъква се в писмения отговор, че по всяка вероятност положената хидроизолация на покрива на сградата, в която се намират апартаментите на ищеца, не била изпълнена качествено, тъй като масово в апартаментите от последните етажи, чиито тавани са явяват покрив, се наблюдавали течове. Поради това се сочи, че описаните в исковата молба щети, не били получени в резултат на действията на ответницата, а в резултат на некачественото строителство, за което последната нямала вина. Отделно от това се посочва, че сградата била разположена непосредствено до морето, което оказвало значително вредно въздействие върху апартаментите и водило до повишаване влажността в тях. Когато жилищата се използват рядко, тази влага се натрупвала и водила до посочените в исковата молба щети. Процесните апартаменти на ищеца се използвали изключително рядко. Нещо повече, ищецът никога не пребивавал в тези апартаменти, а за състоянието им бил уведомяван от негов представител в България. Допълнителен аргумент в полза на това, че извършеното преустройство защитавало апартаментите на ищеца, бил факта, че ответницата подменила положената хидроизолация с нова, както и редица други подробно описани в отговора действия, осигуряващи защита на имотите от наводнения.

Относно основателността на иска по чл. 109 от ЗС ответницата се позовава на практика на ВКС, в която се разясняват задължителните условия за уважаването на този иск. В тази връзка посочва, че извършените от нея действия са основателни, в съответствие с полученото разрешение за строеж и с одобрените проекти. От цитираната съдебна практика следвало, че когато извършеното от ответника действие не създава пречки, а помага на ищеца, когато при възстановяването на предишното състояние се получат по-големи вреди за ищеца, отколкото от извършеното действие, то следователно искът бил неоснователен. Освен това не бил достатъчен единствено фактът на изграждане на незаконна постройка в съсобствен имот. Материално правната легитимация на ответника – съсобственик в имота, по иск по чл. 109 от ЗС предполагала установяване на фактическото действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване, водещо до накърняване правата на другия собственик.