Решение № 260098 от 17.05.2021, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………… гр. К., 17.05.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

690 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът А.А.Я. твърди, че на 16.07.2019 г. бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление на разследващ полицай от РУ - К., съгласувано с прокурор от Районна прокуратура - гр. К., по досъдебно производство № 404/2019 г. по описа на РУ - К., пр. пр. № 1274/2019 г. по описа на Районна прокуратура - К., като бил обвинен в това, че на 15.07.2019 г. в гр. К., обл. П., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи - пет броя моторни тримера марка „Щ.“, три броя моторни бензинови резачки марка „Щ.“ и един брой моторна пръскачка модел *****литра и аксесоари към тях - презрамки към тях за поставяне на тримери - 5 броя и дискове за рязане на косачките, всички на обща стойност 7000 лева, от владението на „С.К.Т.И.“ ЕООД гр. К., без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. С постановление на прокурор при Районна прокуратура - гр. К. бил задържан за срок от 72 часа за периода от 16.07.2019 г. до 19.07.2019 г. Било внесено от Районна прокуратура - гр. К. до Районен съд - гр. К. искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от 19.07.2019 г. Районен съд К. оставил без уважение искането на Районна прокуратура К. за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, като определил мярка за неотклонение „Подписка”. С постановление на прокурор от Районна прокуратура - гр. К. от 16.10.2019 г., воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК било прекратено на основание чл. 244, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК - недоказаност на обвинението и било спряно срещу неизвестен извършител. Със същото постановление била отменена взетата мярка за неотклонение „Подписка“. Престъплението, в което бил обвинен, било тежко умишлено и за него се предвиждало наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години. Вследствие на незаконното обвинение в престъпление, ищецът претърпял изключителни по своя характер и интензивност неимуществени вреди.

Затворил се в себе си и **********. И макар да се стараел да не споделя тревогите си, нямало как да скрие всичко това от близките си и хората от селото. Говорело се, че бил задържан в следствения арест за кражба. В семейството му настъпила тревога и притеснение, че може да бъда осъден и да търпи наказание за нещо, което не извършил. Виждайки страданието и притеснението у близките си, от положението, в което бил, изпитвал още по-силни терзания, страх от бъдещето, притеснение и вина. Този силен **********бил дълбоко наскърбен и обезверен от неправдата - да бъде обвинен в нещо, което не извършил. Изпитвал притеснения от евентуалната наказателна репресия, която онеправдано би могъл да изпита. Притеснявал се да не бъде осъден за нещо, което не е извършил. Приятелите му започнали да го отбягват и да го питат дали действително откраднал тези вещи. В с. А. всички се познавали и започнал да чува от близки познати и приятели коментари по този повод. Страдал от пренебрежението на приятелите и роднините си. По този начин воденото срещу него наказателно производство с обвинение в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, което не извършил оказало силно негативен ефект на имиджа и доброто му име в обществото и оказало отрицателен ефект върху психо-емоционалната му сфера. Страхувал се от евентуална наказателна репресия и най вече от осъждане и изтърпяване на наказание за нещо което не извършил. Така и незаконно бил задържан за срок от 72 часа с постановление на прокурор от Районна прокуратура К.. За защитник по досъдебното производство ангажирал ***П. ***, на когото заплатил адвокатско възнаграждение.

МОЛИ съда да постанови решение, с което на основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ осъди П.Р.Б., представлявана от Главния прокурор И.Г., Булстат: *******, адрес: град С., улица „В.“ ***да му заплати:

- сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в уронване на честта, престижа и достойнството, в резултат на незаконното обвинение и в страх от осъждане, незаконно задържане за срок от 72 часа претърпени от ищеца, вследствие воденото срещу него наказателно производство, досъдебно производство № 404/2019 г. по описа на РУ - К., пр. пр. № 1274/2019 г. по описа на Районна прокуратура – К., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на прекратяване на досъдебното производство - 16.10.2019 г. до окончателното плащане;

- сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени от ищеца адвокатски хонорари за защита по воденото срещу него досъдебно производство № 404/2019 г. по описа на РУ - К., пр. пр. № 1274/2019 г. по описа на Районна прокуратура – К., ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на прекратяване на досъдебното производство - 16.10.2019 г. до окончателното плащане.

Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът П.Р.Б. оспорва иска. Исковата претенция била недоказана, както по основание, така и по размер. Ищецът не ангажирал каквито и да е доказателства, че действително претърпял неимуществени вреди и то такива, пряк резултат от наказателното производство по досъдебно производство № 404/2019г. по описа на РУ на МВР гр.К. (пр. пр.№ 1274/2019 г. на Районна прокуратура К.). Не били представени каквито и да било доказателства, органи на П.Р.Б. да са извършили спрямо Я. действия, извън изрично правно регламентираните в НПК. Ясно било, че едно висящо наказателно производство всякога води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес на лицето, но от това не можело да се заключава за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото производство. Същите подлежали на доказване в производството по ЗОДОВ и доказателствената тежест за това била на ищеца. Твърдяло се уронване престижа на ищеца в обществото, а било известно, че при воденето на разследването както по настоящото, така и по принцип, при наказателните производства, Прокуратурата не разпространява данни за разследването. Следвало особено ясно да се посочи по този повод, че Я. бил с изключително обременено съдебно минало - осъждан е шест пъти до момента, първото му осъждане било още през 2009 г., а последното - от 19.02.2020 г., като престъпната му дейност била повече от богата и разнообразна и обхващала широк спектър от престъпления. При това положение твърденията му за уронен престиж и добро име в обществото звучали пресилено, а претенцията му за обезщетяване на тези вреди била неоснователна.

Фактът на тези многобройни осъждания неминуемо е отразил предварително и негативно върху престижа и доброто име на Я. още преди образуването на досъдебно производство № 404/2019г. по описа на РУ на МВР К., което следвало да се съобрази при определяне на справедливо обезщетение, ако съдът прецени, че такова се дължи, чиито размер следвало да не бъде източник за обогатяване на пострадалия. Досъдебно производство протекло в рамките на разумния срок - било образувано на 15.07.2020 г. с постановление на Районна прокуратура К., на 16.07.2019 г. в качеството на обвиняем по делото бил привлечен А.А.Я. за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 НК, а на 16.10.2019 г. наблюдаващият прокурор прекратил частично производството против Я.. Видно било, че от момента на привличане на лицето в качеството на обвиняем до прекратяване на производството са изминали нито повече, нито по-малко от три месеца. Срок, който в никакъв случай не бил прекомерен и не обосновавал несъразмерно завишения размер на ищцовата претенция. Особено важно било още в случая да се има предвид, че по отделени материали от същото досъдебно производство, по което се претендирали вреди, били отделени материали в друго досъдебно производство - № 595/2019г. за престъпление по чл.354а ал.5 вр. с ал.3 т.1 НК. По това производство Районна прокуратура К. внесла обвинителен акт против Я. за визираното престъпление, било образувано НОХД № 796/2019г., по което ищецът бил осъден със споразумение по реда на чл.384 НПК. Това обстоятелство следвало да бъде надлежно преценено относно основателността на претенциите на лицето и техния размер, ако се стигнело до извод, че същите са основателни. Само няколко месеца преди това, през същата година Я. отново бил осъден, отново със споразумение по НОХД № 348/2019г. по БП - 242/2019г. С оглед на тези обстоятелства твърде пресилено звучали твърденията на същия за изключителни по своя характер и интензивност неимуществени вреди „...затворих се в себе си...не се хранех нормално, не можех да спя, сънувах кошмари терзания, страх от бъдещето, притеснение и вина...психо-емоционален стрес ...дълбоко наскърбен и обезверен ..негативен ефект върху имиджа и доброто ми име...“. Подобни оплаквания били напълно формални, лишени от каквото и да било основание, предназначени да обслужат единствено формалните изисквания за редовност на исковата молба. Не можел да се твърди стрес, кошмари и потрес от уронване и то на „добро“ име на многократно осъждано и осъждано лице. Твърди, че в конкретния случай не можело да става изобщо въпрос нито за авторитет, нито за добро име на лицето с оглед съдебното му минало и характеристичните му данни. Справедливостта не била абстрактна величина, а винаги конкретна и се извеждала след преценка на конкретни обстоятелства с обективните им характеристики. Размерът на претендираното обезщетение бил изключително завишен и не съответствал нито на справедливостта с оглед изнесената по-горе конкретика, изведена като основен критерий за определяне на размера му, нито на претендираните вреди, на данните за икономическия растеж и стандарта на живот за страната и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности към датата на увреждането (арг. решение № 480/23.04.2013 г. гр.д.№ 85/2012г. ВКС ІV-то г.о.), както и на постоянната съдебна практика.

Съгласно разпоредбата на член 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението следвало да се определи по справедливост. По този повод, съдът следвало да отчете горепосочените аргументи, както и постоянната практика на ВКС в тази насока.

Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включвала винаги конкретни факти и обстоятелства, относими към стойността, която засегнатите права имали за притежателя си, както и личността на увредения. Паричното обезщетение за неимуществени щети следва да съответства на необходимото за преодоляването им и определянето на завишено обезщетение в претендирания с исковата молба размер би било в разрез с принципа на справедливостта. Размерът на претендираното обезщетение - 3 000 лева бил изключително завишен и предвид икономическия стандарт в страната, несъизмерим с евентуално нанесените вреди на ищеца вследствие воденото против него наказателно производство. Твърди, че в резултат на воденото производство Я. не претърпял неудобства извън обичайните такива от водене на наказателното производство изобщо. Претенциите му не били съобразени с конкретните обстоятелства по делото - продължителността на производството, вида, характера и интензитета на упражнената принуда. По отношение на обвиняемия била определена най-леката мярка за неотклонение - „Подписка“ след отхвърляне искането на Районна прокуратура К. за определяне на най-тежката МН „Задържане под стража“. Видно било, че интензитетът на извършените спрямо ищеца процесуално следствени действия, в частност срока на задържане за осигуряване явяването му пред Районен съд К. за разглеждане искането за определяне МНЗС, бил изключително нисък и не би могъл да обоснове заплащане на посоченото несъразмерно високо обезщетение, същото било необосновано и недоказано по размер, поради което искът за този размер обезщетение не следвало да бъде уважаван. Спрямо ищеца не били налагани други мерки за процесуална принуда, свързани с драстично засягане на личната сфера и представляващи посегателство против конституционно защитените му права, което не било необходимо непосредствено с оглед заложените в чл. 57 НПК цели. Наложената мярка за неотклонение била адекватна и единствено подходяща с цел обслужване развиващото се наказателно производство и осигуряване нормалното му протичане и завършване.