Акт от 04.05.2017, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 288

Гр.Пещера,04.05.2017г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Пещерският районен съд,гражданска колегия в публично заседание проведено на пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:ИВАНКА ИЛИНОВА

При секретаря Е.К. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№604 по описа на съда за 2016г.,за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба на Н.Г.П.,ЕГН:********** *** против Д.Т.Д., ЕГН:********** *** се твърди, че ищецът е собственик на основание протокол за съдебна делба от 23.Х 1968 г.,по гр. дело № 434 по описа на Пещерския народен съд за 1968 г.на следния недвижим имот:ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Брацигово,обл.Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-43/19.10.2012 год.на Изпълнителния директор на АГКК,адрес на поземления имот:гр.Брацигово, п.к. №4579,****9 с площ по скица № 15-115914/12.03.2016 г. издадена от СГКК гр. Пазарджик от 332 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване / до 10 м /, стар идентификатор: Няма, с номер по предходен план: 263, квартал:

15, парцел: ХИ, при съседи: ***, 06207. 501. 240, 06207. 501. 9601, ***.

Твърди се,че ответника е собственик на съседния ПИ с идентификатор *** с номер по предходния план: 263, квартал 15, парцел XIII.

По действащия и към момента дворищно регулационен план на гр. Брацигово, утвърден със Заповед № 389 от 16.02.1965 г. имота на ищеца е означен като парцел XII-263 в кв.15,по който план имота му е заснет правилно. 

Твърди се,че при изготвянето на кадастралната карта на гр. Брацигово през 2012г.,неправилно е била заснета имотната граница между имот с идентификатор *** на ищеца и имот с идентификатор *** на ответника по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Брацигово одобрени със ЗАПОВЕД № РД -18-43/19.10.2012г.на Изпълнителния директор на АГКК.По тази карта имотната граница между двата имота е заснета по построената- полуразрушена на място ограда,а не по действителната регулационна и имотна граница по дворищно регулационния план на гр.Брацигово одобрен със Заповед № 389 от 16.02.1965 год., в следствие на което част от собствения му поземлен имот с площ от 15.95 кв.м.неправилно е била заснета към поземлен имота на ответника с идентификатор ***.

Обстоятелството, че построената на място-полуразрушена ограда, по която в кадастралната карта е заснета имотната граница между двата поземлени имота - не е действителната регулационна и имотна граница между тях,е установено според ищеца с влязло в сила решение на Пещерския районен съд № 18 от 01.04.2004 год. постановено по гр. дело №198/2003 год. по описа на съда, потвърдено с решението на ОС - Пазарджик № 94 от 09.02.2005 год. постановено по В.гр. дело № 1076/2004 год., а пък решението на ОС- Пазарджик е оставено в сила с решение на ВКС № 393 от 23.05.2006 год. постановено по гр. дело № 1363/2005 год. по описа на съда.

Към настоящия момент част от изградената бетонова основа на оградата е премахната, и затова я описва като - „построената на място-полуразрушена ограда".

В тази връзка счита, че кадастралната карта на гр.

Брацигово от 2012 г.,не отразява пространствените предели на материалното му право на собственост, установено с дворищно регулационния план на гр. Брацигово утвърден със Заповед № 389 от 16.02.1965 г.,по който план твърди, че вярно е отразена имотната и регулационната граница на имота му.

Съдът е сезиран с искане да се признае за установено по отношение на ответника Д.Т.Д. ,че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Брацигово, одобрени със ЗАПОВЕД № РД -18-43/ 19.10.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК ищецът е бил собственик на площ от 15.95 кв.м.отразена в кадастралната карта като част от поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответника и че при отразяване на границата между имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Брацигово,одобрени със Заповед № РД - 18-43/19.10.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК е допусната техническа грешка, изразяваща се в неправилно отразяване на тази част от поземлен имот с идентификатор *** собственост на ищеца с площ от 15.95 , като част от поземлен имот с идентификатор *** собственост на ответника, в следствие на заснемане на кадастралната граница по построената на място- полуразрушена ограда, вместо по действителната регулационна линия и имотна граница от 1965 г., одобрена със Заповед № 389 от 16.02.1965 г.

Претендира разноски и ангажира доказателства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска.

Твърди, че няма грешка в кадастралната карта.Твърди, че дворното място от тази ограда към неговия имот се владее на място още от 1975г.от баща му и майка му,а след сделката през 2013г.от него и че е неоснователна претенцията за това място,тъй като и през 1985г.са построили кладенец, който се намира на един метър от оградата и е деклариран през 2006 г. под номер 330 в регистрите на общ.Брацигово, съгл.пар. 123 ал.2 от Закона за водите.Твърди,че са уредени отношенията по действащата тогава регулация с имот 262,собственост тогава на Дена Шишкова, тъй като С. С. е заплатил и уредил регулационните отношения и всичко това е било за негова сметка.Твърди, че съществуващата ажурна метална ограда между двата имота, състояща се и от стомано-бетонни колове е изградена на вътрешната регулационна линия между двата имота т.е. няма никакво навлизане в имота на ищеца, а оградата е построена по плана.

Претендира разноски и ангажира доказателства.

Съдът намира,че е сезиран с иск с правна квалификация чл.54 ал.2 ЗКИР.

По допустимостта на иска във връзка с възражението на ответника, съдът намира,че същият е допустим,тъй като административното производство по отстраняване на непълноти и грешки не е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по съдебен ред - ТР №8/2014г. ОСГК,ВКС.

Като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,за да се произнесе от фактическа страна съдът приема следното:

Ищецът по делото се легитимира като собственик на процесния имот с представен като доказателство по делото съдебно спогодителен протокол от 23.10.1968г.по гр.д.№434 по описа на Пещерския народен съд за 1968г.По силата на постигната по цитираното дело спогодба ищеца получава в дял дворно място в гр.Брацигово с построената в него жилищна сграда,цялото от 621 кв.м.,от което са образувани парцели ХІІ и ХІІІ в кв.15 по плана на града.По сега действащата кадастрална карта и регистри имота представлява имот с идентификатор ***,което се установява от представената като доказателство по делото скица на поземлен имот от 12.03.2016г.

Представен като доказателство по делото е нотариален акт №254,том ІІ,нот.д.№458/1971г.,с който на 16.10.1971г.ищецът продава на С. Д. С. парцел ХІІІ-263 с площ от 300 кв.м.в кв.15 по плана на гр.Брацигово при неуредени регулационни сметки.

Представен е като доказателство по делото нот.акт №83,т.І,нот.д.№83/2013г.,с който на 08.05.2013г.С. С. и Райна С.а продават на ответника Д.Д. парцел ХІІІ-263 с площ от 293 кв.м.в кв.15 по плана на гр.Брацигово,индивидуализиран по кадастралната карта регистри на гр.Брацигово одобрени със Заповед от 19.12.2012г.като ПИ с идентификатор ***.

От основното и допълнително заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ,които съдът цени и кредитира като доказателство по делото се установява,че по обезсиления план от 1965г.на гр.Брацигово и по действащата до този момент дворищна регулация 347,95 за имот пл.№263 в кв.15 са отредени два парцела : ХІІ-263 с площ от 347,95кв.м. и ХІІІ-263 с площ от 279,95 кв.м.като площите са измерени графично.По сега действащия кадастрален план на града имота на ищеца е с площ от 332 кв.м.и заснети имотни граници със същите дължини както по предходния план,а имота на ответника е с площ от 293 кв.м.и заснети имотни граници със същите дължини както по предходния план с изключение на дължината на западната граница с имота на ищеца,която е по-дълга с 1,45 л.м.Вещото лице установява,че имотната граница между двата имота съвпада с полуразрушената съществуваща на място ограда с дължина от 21,75л.м.и че имотната граница не съответства на регулационната по стария план,а е изместена на север към имота на ищеца с 0,05м.откъм лицето на имота и с 1,47м.откъм дъното,при което площта на имота на ответника е уголемена с 15,95кв.м.за сметка на имота на ищеца.

В допълнителното заключение вещото лице установява,че в площта от 15,95 кв.м.попада 3 кв.м.настилка от базалтови плочи,част от водно съоръжение – кладенец с площ от 0,75кв.м.цялото с площ от 1,50 кв.м.Кладенеца като водно съоръжение е регистрирано от С. С. в Общината гр.Брацигово през 2007г.като съответния регистър е изпратен в „Басейнова дирекция“ гр.Пловдив на 26.04.2007г.

Във връзка с оспорването на иска от ответника и формулираните от него твърдения,че неговите родители от 1975г.,а след като е придобил имота от тях и той самия са владяли спорното място като в него са построили кладенец през 1985г.,са разпитани свидетели на ищцовата и на ответната страна.

Свидетелят Г. А.,посочен от ищеца,установява,че познава страните по делото и бащата на ответника.Влизал в имота няколко пъти.Навремето бащата на ищеца направил дървена ограда,която вече не съществува.В момента имало бетонна основа на нова ограда,която ответникът започнал да строи през 2003г.Оградата била довършена,но после започнали да я разрушават.Ищеца бил ядосан защото новата ограда навлиза в имота му с 15 кв.м.Ищеца не бил в имота когато се строила оградата-бил на работа ,на лекар или и на почивка.Свидетелят попитал бащата на ответника защо там строи кладенеца,тъй като смятал,че това място е на Н.,а той му отговорил,че пръчките ,с които търсили водата показали,че на това място има вода.Свидетелят установява ,че кладенеца е правен през 2001-2002г.,но не може да уточни дали тогава вече новата ограда е била построена или не.Не виждали не знае дали Н. е ползвал кладенеца,който е построен изцяло в неговото място.

Като свидетел на ответната страна е разпита бащата на ответника С. С..Същият установява,че купил от ищеца 300 кв.м.дворно място.След това през 1975г.двамата с него построили оградата заедно,тъй като били в добри отношения.През 1990г.ищеца си направил стопанска постройка долепена до оградата в лицето на имота откъм улицата.Бордюра на оградата служи за основа на стопанската постройка.Кладенеца бил построен през 1986г.-1987г.Покрай него направили площадка с плочи като кладенеца го ползвали само те.Започнали да разрушават оградата през 2012г.като дотогава нямали спорове с ищеца.Дори след разрушаването на оградата Н. не е влизал в тази част от двора.

Като свидетел на ответната страна е разпита свидетеля Г.Х.-съпруг на сестрата на ответника.Същият установява,че познава имотите на страните по делото от 1979г.и тогава между тях имало ограда от телена мрежа и метални колове на бетонна основа.Свидетелят установява,че двамата с ответника правили кладенеца през 1985-1986г.като свидетелят тогава знаел,че същият се строи в мястото на отвеника.Не знае дали Н. ползва кладенеца и дали с ответника с а имали спорове и разправии.Н. не влиза в имота на ответника.

Представени са съдебни решения на

Пещерския районен съд по гр.д.№198/2003г.,с което е отхвърлен предявения от бащата на ответника ревандикационен иск по чл.108 от ЗС против ищеца за площ в размер на 58 кв.м.,оставено в сила с решение на ПОС по в.гр.д.№1076/2004г.,в което е прието,че спорното място се намира регулационната линия между двата парцела.Решението на ПОС е оставено в сила с решение на ВКС по гр.д.№1363/2005г.

Като взе предвид изложената по-горе и приета за установена по делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема,че предявения иск е основателен.

Предявения иск по чл.53 ал.2 от ЗКИР,по своята правна природа е установителен,касае собственост на имот към момента на приемане на кадастралния план на първо място и на второ място установяване дали при изготвяне на кадастралния план е допусната грешка или непълнота изразяваща се в незаснемане на имота или във включването му изцяло или на част от него в границите на друг имот.Спора за материално право,предизвикан от грешки и непълноти в кадастралната основа е спор за собственост, който има прилики,но и съществени отлики от установителните и осъдителни искове за собственост.В това производство,на първо място ищците следва да установят правото си на собственост,а след това налице ли е грешка в кадастралната основа.Основанието на иска произтича от интереса да се отстранят съществени непълноти или грешки в кадастралния план към момента когато е одобрен.