Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 254 от 02.05.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 1606/2025
Вид
Решение № 254
Подписан
02.05.2026
Състав
СИЛВИНА ДАЧКОВА ЙОВЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Разград, 02.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20253330101606 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение на вреди от трудова злополука. С отговора са направени следните възражения: по чл.

201, ал. 1 КТ за изключване на отговорността на работодателя, алтернативно по чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване на отговорността поради съпричиняване на вредите; за приспадане на платеното от застрахователя обезщетение от дължимото от работодателя по чл. 200, ал. 4 КТ и по чл. 200, ал. 3 КТ за приспадане на полученото парично обезщетение за временна неработоспособност от евентуално присъдените вреди.

С искова молба от И. К. А. с ЕГН **********, адрес: гр. Разград, ***, вх.

А, чрез пълномощника му, със съдебен адрес: гр. Разград, ***, против „ЖЕТТУР" ЕООД с ЕИК 200499128, със седалище и адрес на управление: гр.

Разград, п.к. 7200, ул. "Цар Симеон", бл. "Люлин", вх. В, ап. 24, представлявано от управителя Емел Хълмиева М.а, се моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца 88 000,00 (осемдесет и осем хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на трудова злополука на 09.02.2024 г. ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 09.02.2024 г. до окончателното изплащане на паричното задължение.

Ищецът сочи, че с ответното дружество са сключили Трудов договор № 81/08.02.2024 г., по силата на който той бил ангажиран по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност „шофьор, автобус" с код по НКПД 83432003 при условията на осемчасов работен ден.

В периода на действие на трудовия договор на 09.02.2024 г. ищецът се явил на работа около 06:00 часа съгласно утвърдения график в гаража на дружеството. Била му възложена работа по превоз на пътници, работещи в администрацията и на редовна смяна в „Тракия глас България" ЕАД – гр.

Търговище по маршрут от гр. Разград до работното им място в гр. Търговище 1 и обратно след края на работната им смяна. Общото му функционално състояние било добро и не се различавало от обичайното. Нямал оплаквания по здравословни причини и общи неразположения. Около 06:35 часа потеглил по маршрута гр. Разград – гр. Търговище, управлявайки пътнически автобус „Сетра“ с рег. № ***, пристигнал на паркинга на „Тракия глас България“ около 07:30 часа. Паркирал автобуса, след което с друг автобус на ответника, превозващ работници след нощната им смяна, се прибрал в гр. Разград. Около 14:00 ч. същият следобед се върнал обратно в гр. Търговище с автобус на ответника, возещ работници за вечерната смяна. Около 17:20 часа потеглил от паркинга на „Тракия глас България“ ЕАД и пристигнал в гр. Разград в 18:10 часа. След като пътниците слезли, около 18:30 часа на 09.02.2024 г. ищецът паркирал автобуса на паркинга на дружеството, находящ се в Западна промишлена зона на гр. Разград. Твърди се, дръпнал ръчната спирачка и слязъл от автобуса. Запътил се към собствения си автомобил, който бил паркиран наблизо. Бил с гръб към автобуса, когато чул някакъв механичен шум. Обърнал си и видял, че автобуса не е в покой, а бавно се придвижва към него. От дясната му страна имало ограда, която му пречела да се изтегли встрани от автобуса. Затова тръгнал наляво, за да избегне съприкосновение.

Въпреки усилията му не успял да избегне удара и бил притиснат между паркирал автомобил и автобуса.

Работодателят заявил злополуката като трудова с изходяща от него декларация за трудова злополука с вх. № 5101-16-2/16.02.2024 г. в ТП на НОИРазград. С Разпореждане № 4 от 21.03.2024 г. на НОИ Териториално поделение – Разград, злополуката в резултат на която И. К. А. получил гореописаните наранявания била обявена за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Било издадено и експертно решение на ТЕЛК. При извършената проверка от НОИ – Разград, обективирана в Протокол № 1 от 13.03.2024 г. било установено, че работодателят не е осигурил челни бордюри за ограничаване на движението на автомобилите, както и че не е осигурил достъп до информационните листи за безопасност.

Твърди се, че вследствие на трудовата злополука ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, лишения, неудобства и душевни терзания, подлежащи на възмездяване от ответното дружество, тъй като злополуката довела до политравма на ищеца. След инцидента на 09.02.2024 г. ищецът бил откаран за лечение в МБАЛ "Канев" – гр. Русе с оплаквания от болки в корема и таза. След преглед от хирург бил консултиран с ортопед, уролог и неврохирург, след което хоспитализиран в Отделение „Хирургия“. След клинично обсъждане на състоянието, лекарите взели решение да бъде проведено оперативно лечение на пострадалия.

Опериран бил на следващия ден и изписан на 17.02.2024 г. с окончателна диагноза: Политравма. Контузио торацис. Фрактура косте X син. Контузио абдоминис ет пелвис. Фрактура осис пубис билатералис. Фрактура сакри.

Фрактура ацетабули декстра. Фрактура мезосигме ет оменти майорис.

Хемоскос. Шок. След изписването от болницата продължил лечението си в домашни условия при строг поетапен режим. Твърди се, че изпитвал интензивни болки в наранените области, с оглед на което се налагало перманентно да взема обезболяващи и седативни медикаменти. Заради получените при злополуката фрактури бил обездвижен, като се налагало за задоволяване на ежедневните му битови потребности да разчита на близките си. Твърди се, че преживяната злополука и тежкият продължителен възстановителен период се отразили върху психиката на ищеца. Вследствие на 2 преживения шок той се оплаквал от понижено самочувствие, тревожност, нарушение на съня, често се връщал към спомена за случилото се. Бил в отпуск по болест от 09.02.2024 г. до 02.02.2025 г. Паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди ищецът оценява на 88 000,00 (осемдесет и осем хиляди) лева.

Ответното дружество изразява становище за допустимост, но неоснователност на претенцията. Сочи се, че претърпените от ищеца вреди са в резултат само на негово виновно поведение. Твърди се, че същият е паркирал автобуса без да е задейства спирачните системи. Този негов пропуск довел до потегляне на автобуса. Твърди се още, че не би се стигнало до процесните вреди, ако ищецът не бил направил опит да спре с тялото си автобуса за да не се удари с намиращия се в близост автомобил. Твърди се още, че твърденията му за дърпане на ръчната спирачка, възприемането на механичния шум и избягването на съприкосновение са голословни.

Ответникът сочи, че представя доказателства, които изцяло оборват тези твърдения, а именно Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 09.05.2024 г. на РРП и обяснения на ищеца, дадени при проверката от „Инспекцията по труда“. Поради това се твърди, че дружеството не носи отговорност на претърпените от ищеца вреди. Сочи се, че безспорно в хода на проверката от „Инспекцията по труда“ са били констатирани нарушения, но те по никакъв начин не са довели до трудовата злополука. Алтернативно ако съдът приеме, че ответника следва да носи отговорност, прави възражение за съпричиняване на вредите от трудовата злополука от страна на ищеца с твърдения, че ищецът е действал при условията на груба небрежност. Изтъква се, че поради незадействаните спирачни системи и опит да спре автобуса е действал с явното съзнание, че по този начин може да си навреди. Макар и да е видял потеглянето на автобуса, вместо да избяга, за да избегне удара, се е изправил пред него в опит да го спре със собственото си тяло. Преценява се поведението му като недопустимо, безотговорно, при подценяване на съществуващата опасност , с умисъл от негова страна. Твърди се, че при проявено елементарно старание и внимание от негова страна, ако не бе пренебрегнал, а бе действал при спазване условията за здравословни и безопасни условия на труд и задълженията си на водач, той не би претърпял вреди. Поради което се излага становище, че и участието на работодателя в причиняването на злополуката следва да е минимално, не повече от пет процента. Сочи се също така, че от деня на трудовата злополука на 09.02.2025 г. до 02.02.2025 г. ищецът получил обезщетение за временна нетрудоспособност , която се моли на основание чл.

200, ал. 3 от КТ, да бъде приспадната от общо дължимото се обезщетение за вреди от трудова злополука. Следвало да се приспадне и сумата, която се дължи на ищеца по сключена и действаща застраховка „Трудова злополука” по Застрахователна полица № 04400100040570 с АД „Евроинс” – чл. 200, ал. 4 КТ. Оспорва се описания в ИМ механизъм на настъпване на трудовата злополука. Твърди се, че ищецът е заявил пред свидетели, че е забравил да дръпне ръчната спирачка на автобуса. Едва когато се качил в автомобила си, видял че автобусът потеглил и тогава слязъл от автомобила си и се опитал да спре автобуса с ръце, за да не удари той автомобила, паркиран пред автобуса.

За инцидента била образувана и преписка с вх. 1036/2024 г. на РП – Разград, която приключила с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.05.2024 г. В хода на тази проверка се съдържали доказателства – писмени и експертизи, оборващи описания в исковата молба 3 механизъм на настъпване на трудовата злополука.

Третото лице-помагач ЗД „Евроинс“ АД първоначално оспорва наличието на трудова злополука, като с последващо становище заявява, че не поддържа това възражение с оглед разпореждането на ТП на НОИ, с което процесният инцидент е признат за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.

Поддържа обаче становището си, че към датата на инцидента не е бил налице покрит застрахователен риск по задължителната застраховка „Трудова злополука“, тъй като анексът, с който ищецът е включен като застраховано лице, е сключен след настъпване на застрахователното събитие. Сочи още, че по заявената претенция не е изплащано застрахователно обезщетение.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните, а и от представения Трудов договор № 81/08.02.2024 г. се установява, че към датата на процесния инцидент между ищеца И. К. А. с ЕГН ********** и ответното дружество „ЖЕТТУР" ЕООД с ЕИК 200499128 е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „шофьор, автобус“. Установи се още, че към 09.02.2024 г. ищецът изпълнявал трудовите си задължения съобразно договора едва втори ден, но притежавал дългогодишен професионален опит като водач на автобуси и тежкотоварни моторни превозни средства. От представеното писмо на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР се установява, че ищецът притежава правоспособност за управление на МПС от категории „АМ“, „С“, „СЕ“ и „D“, придобити още през 1972 г. и 1978 г., като към датата на инцидента е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС за категории „DE“, „D1E“, „CE“, „C1E“, „D“, „D1“, „C“, „C1“, „B“, „B1“, „AM“ и „Ткт“. От представеното удостоверение за професионална компетентност се установява още, че ищецът е преминал периодично обучение за водач на обществен превоз на пътници в обем 35 учебни часа по чл. 18, ал. 4 от Наредба № 41/04.08.2008 г., като удостоверението е било валидно към датата на процесната трудова злополука. Тези обстоятелства установяват, че към момента на инцидента ищецът е бил правоспособен и квалифициран професионален водач на автобус.

В периода на действие на трудовия договор на 09.02.2024 г. ищецът се явил на работа около 06:00 часа съгласно утвърдения график в гаража на дружеството. Била му възложена работа по превоз на пътници, работещи в администрацията и на редовна смяна в „Тракия глас България" ЕАД – гр.

Търговище по маршрут от гр. Разград до работното им място в гр. Търговище и обратно след края на работната им смяна. Около 06:35 часа ищецът потеглил по маршрута гр. Разград – гр. Търговище, управлявайки пътнически автобус „Сетра“ с рег. № ***, пристигнал на паркинга на „Тракия глас България“ около 07:30 часа. Паркирал автобуса, след което с друг автобус на ответника, превозващ работници след нощната им смяна, се прибрал в гр. Разград. Около 14:00 ч. същият следобед се върнал обратно в гр. Търговище с автобус на ответника, возещ работници за вечерната смяна. Около 17:20 часа потеглил от паркинга на „Тракия глас България“ ЕАД и пристигнал в гр. Разград в 18:10 часа. После се отправил към гаражната база на ответното дружество, находяща се в Западна промишлена зона на гр. Разград. Установи се, че организацията на паркиране в гаражната база била такава, че на площадката леките автомобили спирали отпред, а автобусите се подреждали зад тях. Пред процесния автобус бил паркиран лек автомобил, като автомобилите и 4 автобусите се нареждали последователно, така че да има място за останалите превозни средства. В обясненията си, приложени по преписката на ТП на НОИ, ищецът посочил, че той е паркирал процесния автобус на около два метра от паркиран в близост л.а. В базата липсвали челни ограничители, гумени стопери или други технически средства, препятстващи евентуално придвижване на автобусите напред. След като слязъл от автобуса ищецът тръгнал към автомобила. През това време автобусът започнал бавно движение напред. Съдът приема, че непосредствената причина за потеглянето на автобуса е липсата на ефективно задействана заключваща механична ръчна спирачка. Ищецът предприел действия по спирането му, като се насочил към автобуса с намерение да задейства ръчната спирачка. При опита да предотврати движението на автобуса ищецът попаднал в пространството между автобуса и паркирания пред него лек автомобил, при което бил притиснат между двете моторни превозни средства, получавайки установените по делото тежки травматични увреждания.