Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260038 от 02.12.2021, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Търговско дело 115/2019
Вид
Решение № 260038
Подписан
02.12.2021
В сила
15.12.2022
Състав
МИХАИЛ АЛЕКСАНДРОВ МАЛЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1 ,т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1 ,т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 21, ал. 1, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 47 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 50 · Закон за движението по пътищата
  • чл.50, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 478, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493а, ал. 3 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш

Е Н И

Е

№ 260038 гр.Перник, 02.12.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Михаил Малчев при секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело

№ 115 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б.И.С. против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД. По изложени в исковата молба съображения ищецът претендира от ответника заплащане на сумата от 200 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му И.Б. С., настъпила в резултат на ПТП, станало на ***, виновният за което ПТП водач на автомобил е застрахован при ответника по риска „гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2019 г. - датата на постановения отказ от страна на застрахователя до окончателното й изплащане. Предявеният с исковата молба иск е с правно основание чл. 432 КЗ. Същият е предявен на 03.12.2019 г., при действието на настоящия КЗ и от лице, имащо качеството „увредено лице“ по смисъла на чл. 478, ал. 2 КЗ.

Ищецът твърди, че в резултат на реализирано на *** в гр. *** пътно транспортно произшествие по вина на Б.С.Б. - водач на л. а. марка „БМВ“, модел „32ОИ“, с рег. № ***, е настъпила смъртта на сина му - И.Б. С., управлявал другото МПС - участник в ПТП, а именно л. а. марка „Сузуки“, модел „ ГСХ Р 600“, с рег.№ ***. Поддържа, че вина за настъпилото ПТП и респ. последвалата смърт на сина му има водачът на л. а, марка „ БМВ“, който не бил съобразил поведението си на пътя с конкретните разпоредби на ЗДвП, а именно чл. 5, чл. 47 и чл. 50 ЗДвП. Посочва, че за местопроизшествието е съставен констативен протокол № ***, както и че при ПТП синът му е получил тежка черепно-мозъчна травма, остра кръвозагуба, гръдни и коремни травми, които са довели да леталния изход. Ищецът изтъква, че е приел внезапната смърт на сина му – един от най-близките му хора изключително болезнено и мъчително и тя му е причинила непреодолими болки и страдания.

Двамата били изключително близки, като между тях е съществувала неразривна връзка, основана на взаимна обич и подкрепа. Сочи, че синът му е бил единствено дете, отгледан с неизмерими грижи и любов, в задружно и сплотено семейство.

Посочва също така, че със смъртта на сина му е лишен от надеждата да стане дядо, както и той е бил човека, който му придавал смисъл и радост в живота.Твърди, че след смъртта на сина му психичното му състояние се влошило, имал постоянно усещане за напрегнатост, нервност, отчаяние и безпомощност, изпаднал в депресия, изолирал се от околния свят и нежелаел да комуникира.

Животът му бил опустошен и живеел в мъка и скръб, която ще го съпътства за в бъдеще. Ищецът сочи водача на автомобил „ БМВ“, модел „ 32ОИ“ с рег.№ *** като виновник на претърпяното ПТП и това че това било отразено и в съставения Констативен протокол за ПТП № ***. Предвид на това и предвид факта, че виновният водач е застрахован при ответното дружество по риска „Гражданска отговорност“, претендира от застрахователя заплащане на обезщетение за претърпените от него вреди в следствие смъртта на сина му в размер на 200 000 лева. Поддържа, че е заявил претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение, която не е била удовлетворена от него. Сочи, че за отказа е уведомен с писмо от 17.10.2019 г., поради което върху исковата сума претендира и присъждане на законна лихва, считана от 26.10.2019 г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ЗАД „ОЗК-Застраховане„ АД, в който е направено възражение за неподсъдност на делото пред Пернишкия окръжен съд. Направено е искане за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1 ,т. 4 и т. 5 ГПК, като по същество искът е оспорен по основание и размер. Поддържа се, че водача на лек автомобил „БМВ“ не е виновен за настъпване на процесното ПТП, при което е починал синът на ищеца. Оспорва се, че пътно транспортното произшествие е настъпило при описаните в исковата молба обстоятелства, респ. механизъм за настъпването му. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, с което се обосновава искане за намаляване на претендираното обезщетение. Счита се претендираното обезщетение за прекомерно завишено и се оспорват по вид и характер твърдените от ищеца неимуществени вреди. Оспорва се по основание и размер и акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД, като се твърди че ответникът не е изпаднал в забава от посочения от ищеца момент.

Страните не са депозирали допълнителна искова молба и допълнителен писмен отговор.

Пернишкият окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Към исковата молба се представят: копие на констативен протокол от ***, ,копие от съобщение за смърт № ***, препис-извлечение от акт за смърт от ***, удостоверение за наследници № ***, претенция за изплащане на обезщетение до ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД с вх.№ ***, писмо-отказ за изплащане на обезщетение от

17.10.2019 г. и пълномощно.

С доклада по чл. 146 ГПК съдът е приел за безспорно установено между страните, че към датата на процесното ПТП водачът на лек автомобил „БМВ“, модел „32ОИ“ с рег.№ *** е имал валидна действаща застраховка „Гражданската отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното дружество, поради което това обстоятелство не се нуждае от доказване.

Като доказателство по делото е представен констативен протокол № *** от *** Този протокол има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието. Въз основа на същия, съдът приема за установено, че на *** лек автомобил марка „БМВ“, модел 320И, при движение в гр. *** по ул. “*** с посока на движение към ул. “***“, на кръстовището с ул.“***“ при наличие на пътен знак „В-1“, водачът е предприел маневра „ляв завой“, като не пропуска друг лек автомобил и реализира ПТП с движещия се по пътя с предимство от лявата му страна мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХ Р 600“.

По случая е образувано досъдебно производство № 33/2019 г. на ОСлО – Перник, същото е приключило и въз основа на него е образувано НОХД № 63 по описа на ОС – Перник за 2020 г. С присъда № 260001/15.02.2021 г., постановена по НОХД № 63/2020 г. на ОС - Перник, е призната за виновна Б.С.Б. за това, че на *** в гр. ***, кв. „***", в района на кръстовището между бул. „***" и ул. „***" ***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 320", с рег.№ ***, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.50, ал.1 от ЗДвП - на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, като водач на пътно превозно средство от другите пътища не е изпълнила задължението си да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, като с деянието си по непредпазливост е причинила смъртта на И.Б. С. и средна телесна повреда на А.К.К.. Съдът e наложил съответно наказание за извършеното престъпление, а присъдата е вляза в законна сила, за което няма спор между страните.

От приетата и неоспорена от страните съдебно авто-техническа експертиза, се установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: лек автомобил „БВМ“ навлиза, от отбивката на бензиностанция „***“, в кръстовището с ул. „***“. В същия момент, мотоциклет „Сузуки“ се движи в лява лента на платното за движение в посока кв. „***“ и скорост от 73-74 км/ч и е на разстояние от около 48-49 метра. Водачът на мотоциклета предприема своевременно аварийно спиране, а водачът на лек автомобил „БМВ“ навлиза в лявата лента на платното на ул.“***“, отклонява МПС надясно и започва намаляване на скоростта. Вследствие спирането, мотоциклетът губи устойчивост и пада на дясната си страна (на 5,5 м преди удара), като започва плъзгане по настилката. Водачът изпада от седалката, а пътничката заема неговото място. Следва удар, основно между предната и страничната лява част на мотоциклета и областта в края на преден ляв калник и пантите на предна лява врата, с известно приплъзване към ляв праг на автомобила.

След плъзгане по настилката, тялото на мотоциклетиста се удря в долна лява част на лекия автомобил, а главата му в задно ляво колело. Вещото лице посочва, че участъкът от пътното платно за движение в района на произшествието е хоризонтален, в добро състояние, без неравности, с налична хоризонтална и вертикална маркировка. На пътното платно за движение с посока *** към кв.“***“, след светофарната уредба на метален стълб от електрическата мрежа на тролеите, в дясно преди отклонението за бензиностанция „***“, е монтиран пътен знак „Б3 - Път с предимство“. Дясната лента за излизане от бензиностанция „***“ на ул.“***“ в дясно извън пътната лента върху кол е закрепен знак „Б1- Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Оставена е спирачна следа с дължина 17,4 м и следа от задирания по асфалтовото покритие с дължина 5,5 метра. Скоростта на движение на мотоциклетиста преди ПТП е била около 74 км/ч, а в момента на удара е 48,96 км/ч. Максималната скорост за придвижване в населено място, където се е състояло и ПТП, е 50 км/ч, като няма данни за въведени други ограничения в скоростта. Разстоянието от мястото на удара, на което водачът на мотоциклет „Сузуки“ е реагирал за аварийно спиране е 48,50 метра. Вещото лице посочва, че при установена скорост от 74 км/ч, водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да избегне настъпване на ПТП. Сравнявайки двете опасни зони, вещото – авто-техник е посочило, че техническа възможност да избегне настъпването на ПТП е при скорост на мотоциклета от 50 км/ч, а възможност за предотвратяване настъпване на ПТП, водачът на мотоциклета би имал при движение с максимална скорост от 59,62 км/ч. От експертизата се установява, че ПТП е настъпило в следствие неспазване предимство от водача на л.а. “БМВ“ при навлизане на главен път и отнемане на предимство на мотоциклета, движещ се по главния път. От страна на водача на мотоциклета, като причинна връзка с настъпване на ПТП е движението му в населено място със скорост над разрешената такава от 50 км/ч. Вещото лице изтъква, че към момента на настъпване на ПТП пострадалият И. С. е бил с поставена каска. Тези изводи са базирани и на основание данните от свидетелските показания по делото, както и въз основа на материалите по НОХД № 63/2020 г. ПОС.

От приетата и неоспорена от страните съдебно медицинска експертиза, се установява, че между претърпяното ПТП на *** и травматичните увреждания, довели до стъпването на смъртта на И.Б. С. е налице пряка, непрекъсната причинна връзка. Смъртта на лицето от травматично естество е причинена от тежка черепно – мозъчна травма, съчетана с остра и значителна кръвозагуба, както и с аспирация на кръв в дихателните пътища. В заключение, вещото лице сочи, че скоростта на движение не е единствения елемент, който определя тежестта на травмите.

По делото са разпитани свидетелите Л.И.М. (сестра на ищеца) и А.К.К.

(участник в процесното ПТП), чийто свидетелски показания съдът кредитира като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани доказателства.

Свидетелските показания на Л.М.

- сестра на ищеца, установяват, че отношенията между загиналия и неговия баща били отлични. И. бил негово единствено дете и баща му го обичал и подкрепял безрезервно. Макар че двамата живеели в различни градове, ищецът в ***, а неговият син в ***, където се установил ***, поддържали непрестанни контакти – чували се редовно по телефона и се виждали през почивните дни. Тази свидетелка има преки и непосредствени наблюдения върху ищеца след инцидента, като установява, че след катастрофата той не е същият човек, затворил се е в себе си след смъртта на сина му, плачел постоянно, станал мълчалив и към момента не е въобще преодолял загубата му. От показанията й се установява, че ищецът след инцидента много отслабнал, наложило се той и съпругата му постоянно да приемат успокоителни хапчета. Свидетелката заявява, че и до настоящия момент брат й е силно разстроен, не може да спи, често й се обажда през нощта и плаче по телефона.