Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 280 от 13.05.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 2390/2021
Вид
Решение № 280
Подписан
13.05.2022
В сила
06.10.2022
Състав
Красимир Маринов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52, ал. 1, т. 15 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Плевен, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20214430202390 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на М. СТ. ХР., с ЕГН: ********** от *** против наказателно постановление № 21-0938-003428 от 10.09.2021 г. на *** Сектор “ПП” - Плевен към ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на М. СТ. ХР., глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с адв. П.Е. от АК – Плевен. Поддържат подадената жалба.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно

1 законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, ДОПУСТИМА Е.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление № 21-0938-003428 от 10.09.2021 г. е издадено от *** Сектор “ПП” - Плевен към ОД на МВР Плевен въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 59390 от 21.08.2021, от който е видно, че:

-на 30.08.2021 г. в 23:23 часа в гр. Плевен, *** управлява товарен автомобил „***, с регистрационен номер ***, собственост на фирма *** на паркинг с посока от вход *** към вход ***, с цел паркиране.

1.Водачът отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол в 23:15 часа с техническо средство Дрегер Алкотест 751** с фабр. Номер ARBA 0164.

На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 006477 и 8 броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер А041909, който отказва да подпише и получи.

Нарушил е чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Иззето е СУМПС № ***; констролен талон № ***** СРМПС № ***, 2 броя регистрационни табели с номер ***.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН-а и НП-то са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени 2 нарушения на процесуалните правила, водещи до административно наказателното производство против него. порочност на

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия.

Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал.

1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН-а е съставен от полицейския служител ХР. ВЛ. Д. и в същия е отразил, че заема длъжността младши автоконтрольор към Сектор “ПП” – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДв.П и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

Съдът не споделя направените с жалбата от жалбоподателят възражения и такива направени в о.с.з., че не е извършил нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като така депозираните твърдения противоречат на събраните по делото достатъчни писмени доказателства и гласни такива, а именно показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, които са дадени непосредствено и устно в съдебно заседание.

Съдът кредитира показанията на свидетелите ХР. ВЛ. Д., ***, Т. КР.

ХР., ***, ***, ***, П. ИВ. К. и СТ. ИВ. Т. относно обстоятелствата, свързани с установяване на авторството на нарушението и на обстоятелствата, изложени в АУАН-а и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с 3 останалия събран доказателствен материал.

Свидетелите ***, Т. КР. ХР., ***, ***, ***, П. ИВ. К. и СТ. ИВ. Т. са участвали пряко в разигралите се събития и имат преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, свързани с изводите налице ли е било управление на моторно превозно средство и конкретно на това, че водачът сам е спрял, както и относно самоличността на водача на превозното средство, пряко касаещи въпросите за наличие на деяние и на авторството на нарушението.

За последната група факти, а именно тези, свързан с процедурата по съставяне на АУАН-а и конкретно за категоричния отказ на жалбоподателя да даде проба за алкохол с техническо средство, съдът дава вяра и на заявеното от свидетелите в съдебно заседание ,а и това обстоятелство не беше оспорено .

В дадените обяснения от страна на жалбоподателя в хода на съдебното следствие, същият отрича да е управлявал процесното МПС.

Съдът не дава вяра на дадените обяснения на жалбоподателя, че не е управлявал процесното МПС, тъй като счита, че това е една негова защитна теза категорично противоречаща на свидетелските показания посочени по горе.

С разпоредбата на чл. 174. ал. 3 от Закона за движение по пътищата законодателят е предвидил различни изпълнителни деяния, и в този смисъл два различни състава на административно нарушение – отказ на водач да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол и неизпълнение на водач на предписание за медицинско изследване за установяване на алкохол в кръвта.

По делото се събраха неопровержими доказателства, че водачът категорично и демонстративно е отказал да бъде изпробван за алкохол, което е видно от действията му, които осъществява с такъв отказ.

Безспорно в конкретния случай от разпита на свидетелите непосредствено при извършване на проверката е, че жалбоподателят категорично е отказвал и не е желаел да бъде изпробван за алкохол по надлежния за това ред.

Към момента на проверката липсват каквито и да са данни, водачът да 4 е бил болен или към момента на проверката да е бил в такова медицинско състояние, което да не му е позволявало да бъде изпробван с техническото средство, а и той не го е заявил нито на актосъставителя нито в последствие на съда .

Следователно, като не е оказал минимално необходимото съдействие на контролните органи да бъде тестван с техническото средство и да даде проба, в съответствие с нормативните изисквания, жалбоподателят де юре и де факто е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и е осуетил проверката .

Изложеното категорично обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата, като правилно деянието е квалифицирано от административно наказващия орган.

От събраните по делото доказателства и техния детайлен анализ не оставят съмнение, че всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично установени.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел правилата, които регламентират даването на проба с техническото средство и въпреки това умишлено е отказал да ги спази.

Нарушението е формално като законът не изисква да са настъпили определени правни последици от реализирането му, нито да се изследват причините за извършването му.

При налагане на наказанието глоба от 2000 лева и лишаването от право да управлява МПС за срок 24 месеца наказващият орган стриктно се е съобразил с разпоредбата на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата, в която законодателят е определил точно вида и размера на санкциите.

Не е налице и маловажност на случая, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характерът на този вид административни нарушения.

С оглед гореизложените съображения, настоящия състав счита, че с така определените размери на наказанията ще се постигнат успешно целите 5 визирани в чл.12 от ЗАНН, като се въздейства превъзпитателно и предупредително спрямо нарушителя и спрямо другите участници в движението по пътищата към спазване на правилата за движение по пътищата.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0938-003428 от 10.09.2021 г. на *** Сектор “ПП” - Плевен към ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено на М. СТ. ХР., с ЕГН: ********** от ***, глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 точки, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6