Решение № 340 от 29.12.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Габрово, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова при участието на секретаря Ваня Ил. Николова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело № 20244200100521 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно чл.422 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 27.10.2017г. между Банка ДСК АД (правоприемник на СЖ Експресбанк АД), като кредитор и Т. К. Д., като кредитополучател бил сключен Договор за кредит Експресо Компакт.

По силата на договора кредитора представил на кредитополучателя заем в размер на 30000,00лв. Кредитополучателят се задължил да върне заема в срок до 25.11.2027г.

Погасяването на кредита било уговорено да става на равни месечни вноски с падежна дата 25-то число на месеца. Съгласно договора кредита се олихвява с номинален фиксиран лихвен процент в размер на 7,33 % пункта годишно за целия срок на договора, т.е. лихвен процент на ден в размер на 0,0204 %. При спиране на преводите на работната заплата от страна на кредитополучателя номиналния лихвен процент се увеличава с 0,5 процентни пункта.

Годишния процент на разходите по кредита (ГПР) изчислен към момента на сключване на договора бил 8,67 %. В чл. 7 от Част II към договора подробно са посочени факторите определящи ГПР на кредита.

Предоставеният кредит бил усвоен на 27.10.2017г. чрез превод на сумата от 30000,00лв. по разплащателната сметка на кредитополучателя.

След усвояването на кредита и в срока от 120 месеца - до 25.11.2027г. кредитополучателят допуснал забавяне на плащането на месечните вноски в определения размер и падеж. Първата падежна датата, на която не била платена дължимата вноска е 25.06.2018г. Неизпълнението на договора продължило 62 последователни месеца след това до 15.08.2023г., като натрупаните неплатени вноски за този период представлявали сумата 21433,71лв. за главницата и лихвата.

Съгласно текста на чл.10 от Част II на договора и поради неиздължаване (изцяло или частично) на месечен анюитет в предвидените в настоящия договор (погасителен план) срокове, освен договорената лихва се дължи и лихва за просрочие в размер на наказателната надбавка по чл.1, т.9.1. Наказателната надбавка се изчислява отделно извън анюитетните вноски. За периода от първата неплатена на падеж анюитетна вноска 25.06.2018г. до 18.08.2023г. натрупаното обезщетение за забава било в размер на 1 987,12лв.

Неизпълнението на договора довело до обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на 16.08.2023г. след изпращане на Покана-уведомление изх.№01-2015392/03.07.2023г. чрез ЧСИ З. В. на регистрирания адрес, който съвпада с оставения от 1 кредитополучателя адрес за кореспонденция. На адреса в с.Д. адресата не бил намерен и не било намерено лице съгласно да приеме поканата със задължение да я предаде. Разноските, които банката платила за обявяване на кредита за предсрочно изискуем възлизали на 84,00лв.

В случай, че съдът счете предсрочната изискуемост на кредита за ненастъпила на основание предявената Покана-уведомление, ищецът заявява, че с предявяване на настоящата искова молба, Банка ДСК АД, считано от 16.08.2023г. обявява предсрочната изискуемост на вземанията си спрямо Т. Д. произтичащи от Договор за кредит Експресо Компакт сключен на 27.10.2017г.

Неизпълнението на задълженията за изплащане на кредита продължило до подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение №35/16.01.2024г. и изп.лист по Ч.гр.д.

№58/2024г. РС Севлиево. До датата на подаване на заявлението върху предсрочно изискуемата главница била натрупана законна лихва за периода 16.08.2023г. - 11.01.2024г. в размер на 1 580,07лв.

Като изправна страна по договора за кредит Банка ДСК АД подала заявление за изд.на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изп.лист пред РС Севлиево. Съда постанови по Ч.гр.д. №58/2024г. издаване на Заповед и изп.лист.

След снабдяването ни със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК било образувано изпълнително дело под №154/2024 по описа на ЧСИ В. Ц., рег. №732. Длъжникът многократно бил търсен, но не е намерен.

На основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК заповедния съд указал възможността за предявяване на настоящата искова молба.

Претендира се да бъде прието за установено, че Банка ДСК АД има вземания срещу ответника Т. К. Д., присъдени със заповедта за изпълнение и изп.лист суми по Ч.гр.д.

№58/2024г. РС Севлиево. Моли съда да присъди направените по делото разноски, както и да се произнесе по отношение на разноските в заповедното производство Ответницата, чрез назначения й особен представител не оспорва иска Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Не е спорно между страните по делото, че на 27.10.2017г. между Банка ДСК АД (правоприемник на СЖ Експресбанк АД) като кредитор и И.Б.И, като кредитополучател бил сключен Договор за кредит ЕКСПРЕСО КОМПАКТ. Ответницата Т. К. Д. имала качеството на съдлъжник по договора. По силата на договора кредитора представил на кредитополучателя заем в размер на 30000,00лв. Кредитополучателят се задължил да върне заема в срок до 25.11.2027г. Годишния процент на разходите по кредита (ГПР) изчислен към момента на сключване на договора бил 8,67 %. Уговорен бил номинален фиксиран лихвен процент в размер на 7,33 % пункта годишно за целия срок на договора, т.е. лихвен процент на ден в размер на 0,0204 %. При спиране на преводите на работната заплата от страна на кредитополучателя номиналния лихвен процент се увеличава с 0,5 процентни пункта.

Банка ДСК АД подала заявление за изд.на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изп.лист пред РС Севлиево. Съда постановил по Ч.гр.д. №58/2024г. издаване на Заповед и изп.лист, с които кредитополучателя И. и съдлъжника Д. били солидарно осъдени да заплатят исковите суми. След снабдяването ни със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК било образувано изпълнително дело под №154/2024 по описа на ЧСИ В. Ц., рег. №732. На основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК заповедния съд указал възможността за предявяване на настоящата искова молба.

Съгласно уговореното в чл.10 на договора при неиздължаване (изцяло или частично) на вноска в предвидените в договора срокове, освен договорената лихва се дължи и лихва за просрочие в размер на наказателна надбавка определена в чл.1, т.9.1, която се изчислява отделно извън анюитетните вноски.

Поради неплащане на част от погасителните вноски банката, чрез ЧСИ З. В., отправила до ответницата покана-уведомление изх.№01-20-15392/03.07.2023г. На регистрираните адреси и на кредитополучателя и на ответницата-съдлъжник лицата не били намерени, не било намерено и лице съгласно да приеме поканата, със задължение да я предаде. С посочената покана банката уведомила ответницата и кредитополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от 16.08.2023г.

2

Банката подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК пред РС Севлиево, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №58/2024г. В полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Образувано било изпълнително дело под №154/2024 по описа на ЧСИ В. Ц., по което ответницата била търсена, но не е намерена.

Тъй като поканата – уведомление, отправено чрез ЧСИ В. не е достигнала до адресата си, същата е ненадлежно връчена, поради което не може да се приеме, че кредита е станал предсрочно изискуем към 16.08.2023г., както твърди банката, тъй като към тази дата до кредитополучателя не е било достигнало изявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем.

Изявлението, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем е узнато от кредитополучателя И. на 09.04.2024г., когато му е връчена Поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ Ц. и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

Поканата за доброволно изпълнение до ответницата не е връчена, поради което на кредитора е указано да предяви иск против нея за установяване на вземането си. Едва с получаване на препис от исковата молба от особения представител на ответницата на 29.05.2025г. на същата е обявена предсрочната изискуемост на кредита.

Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то - ако са били налице обективните предпоставки за загубване преимуществото на срока. От този момент неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. В този см. е Решение №208/09.02.2018г. по т.д. №394/2017г. на I т.о. на ВКС. Следователно предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 09.04.2024г., за което ответницата е уведомена на 29.05.2025г.

В т.1 Тълкувателно решение №8/02.04.2019г. по т.д. №8/2017г., ОСГТК е прието, че предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. В производството по реда на чл.422, ал.1 ГПК съдът е обвързан от посочения в петитума на исковата молба размер и период на претенциите за главница, възнаградителна лихва, мораторно обезщетение. Ако кредиторът претендира присъждане на цялата главница като предсрочно изискуема, ведно с обезщетение за забава, но възнаградителната лихва е поискана само за периода до твърдяното от кредитора настъпване на предсрочна изискуемост, съдът не може да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството по иска по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Поради това от вноските с настъпил падеж в хода на производството ще следва да се присъди само частта, съставляваща главница съгласно погасителния план.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и което съдът възприема като правилно и обосновано се установява, че забавата на плащанията по процесния договор за кредит възниква от 25.06.2018г. За периода от 25.06.2018г. до 16.08.2023г. непогасените вноски са 63. Това е и размера на непогасените вноски към датата на подаване на исковата молба.

Размера на падежираната главница е 10904,95лв., на непадежираната (предсрочно изискуема ) главница – 18083,33лв., като общия размер на изискуемата главница е 28988,28лв.

Размера на договорната лихва за периода 25.06.2018г.-15.08.2023г. е 10522,14лв.

Обезщетението за забава за периода 25.06.2018г.-15.08.2023г. е 1947,86лв.

За периода 16.08.2023г.-11.01.2024г. законната лихва върху главницата е в размер на1580,07лв.

По делото не са представени доказателства, че ответницата или кредитополучателя са заплатили суми след последната платена вноска, с падеж 25.05.2018г.

Поради изложеното съдът намира предявените искове да бъде установено, че 3 ответницата дължи по издадената заповед за изпълнение изискуема главница в размер на 28922,28лв., законна лихва за периода 16.08.2023г.-11.01.2024г. законната лихва върху главницата е в размер на 1580,07лв. са основателни и доказани за целите претендирани размери.

Исковете да бъде установено, че ответницата дължи по издадената заповед за изпълнение договорната лихва за периода 25.06.2018г.-15.08.2023г. и обезщетение за забава за периода 25.06.2018г.-15.08.2023г. са основателни и доказани до размера на 10522,14лв. за договорната лихва и до размера на 1947,86лв. за обезщетението за забава за периода 25.06.2018г.-15.08.2023г. За горниците над тези размери исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Съобразно направеното от ищеца искане и степента на уважаване на предявените искове ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 3844,03лв. разноски по делото, както и сумата от 1014,03лв.-разноски в заповедното производство.