Решение № 179 от 06.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Пловдив, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330206164 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 7126603, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Н. Г. Г. – представител на „Фамилекс“ ООД на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 600,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се излагат конкретни доводи за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, респективно обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчете, че видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 110152/ 01.12.2023 г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 16/ същата не разполага с разписка за надлежно връчване на ЕФ.

1

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за този извод са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 18.08.2022 г., в 10,44 ч. в село Черноземен, община Калояново, обл. Пловдив на ул. „27 - ма“ до № 15 в посока на движение от с. Граф Игнатиево към село Черноземен при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/час, въведено с пътен знак В26, МПС с рег. № ....., при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 98 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 48 км/ч.

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 511.

Противно на възраженията в жалбата, изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:

- приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно дружеството, представлявано от жалбоподателката е регистриран собственик на процесното МПС.

Във връзка с възраженията на жалбоподателката следва да се съобрази, че в чл. 189, ал.4 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач. Така Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година,Решение № 1988/ 27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г на Административен съд – Пловдив,и др.

По силата на изричната норма на чл. 188, ал.2 ЗДвП презумптивната отговорност на собственика, когато МПС е собственост на ЮЛ, се прилага и за управителя на ЮЛ. Така - Решение № 57 от 12.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 2

2871 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 290/21.02.2022 год. на Административен съд-Пловдив, по к.н.а.х дело № 3317/2021 год., Решение № 2072 от 04.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2113 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив, и др.

Собственикът, когато е ФЛ или управителят на ЮЛ може да снеме отговорността от себе си по два алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП, като за всяко отделно управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното лице, което го е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице.

Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС по реда на чл. 4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на основание чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи именно ползвателя и ЕФ не се издава на регистрирания собственик, а направо на регистрирания ползвател, като той от своя страна също разполага с правомощието да посочи с декларация действителното лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от него. Така - Решение № 1914 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1303 / 2021 г. на Административен съд Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив, и др.

Същевременно от извършена служебна справка в ТР се установява, че именно жалбоподателката е вписана като управител и представител на ЮЛ, собственик на МПС.

Съгласно чл. 23, ал.6 ЗТРРЮЛНС ако е посочен идентификационен код (ЕИК), съдът и другите държавни органи нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Поради изложеното за доказване на обстоятелството, че именно жалбоподателката е един от управителите на ЮЛ, собственик на МПС е достатъчно само извършване на служебна справка в ТР, но не и прилагане на хартиени документи. Така Решение № 2172/15.11.2021 год. на Административен съд – Пловдив, АНД № 1748 /2021 г., Решение № 1643 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1487 / 2021 г.

Административен съд – Пловдив.

Същевременно жалбоподателката не се е възползвала от нито един от двата алтернативни метода за отклоняване на отговорността от себе си нито е подала декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП, нито в свидетелството за регистрация на МПС е вписан ползвател, поради което изцяло законосъобразно е ангажирана именно нейната отговорност, като същата не може да оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ.

В този смисъл - Решение № 2319 от 25.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 1973 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, к.а.н.д. № 1727 по описа на съда за 3

2021 г., и др.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че изцяло коректна е и формулировката използвана в ЕФ – Н. Г. Г., като законен представител на фирма „Фамилекс“ ООД. Така - Решение № 425/ 11.03.2022 год. на Пловдивски административен съд, КАНД № 43/ 2022, Решение № 1833 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1731 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив.

В аспект на горното следва да се подчертае и че след извършената справка в ТР се установи, че както към момента на извършване на нарушението, така и към настоящия момент „Фамилекс“ ООД има двама вписани управители, с начин на представляване поотделно- жалбоподателката Г. и О.К.Г.

Съгласно трайната съдебна практика, когато ЮЛ има вписани двама или повече управители, те са равнопоставени, като ЕФ може да се издаде на всеки един от тях, като неговият път на защита е чрез подаване на декларация по смисъла на чл. 189, ал.5 ЗДвП и посочване на действителния водач на МПС, който може да бъде и другия управител – нещо което се установи да не е сторено от страна на жалбоподателката. Така - Решение № 319 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3123 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 173 от 03.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3132 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, и др.

- надлежно приложеното по преписката статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В представената снимка ясно се забелязва регистрационния номер на МПС, датата и часа на заснемането му. Отделно от това на снимката са посочени координати на заснемане на нарушението, обвързани с конкретния административен адрес, на който е извършван контрола върху скоростта.

На следващо място е налице пълно съвпадение между административния адрес в Протокола по чл. 10 от Наредбата и в електронния фиш, поради което не възниква каквото и да било съмнение относно точното място на извършване на нарушението.

Тук единствено се констатира пропуск реално да е бил приложен чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост се приспадне толеранс от -3 км/ч.

Последното макар и да е отбелязано в ЕФ, не е сторено. Видно от приложеното статично изображение стойността на измерената скорост е 98 км. /ч, като това е и скоростта, която е отразена в процесния ЕФ като установена стойност на скоростта. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия 4 при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/ч.

Както се каза - в статичното изображение е отбелязана измерена скорост 98 км/час. След приспадане на толеранса от минус 3 км/ час се получава установена стойност на скоростта 95 км/ час. В случая се касае за пропуск който в действителност води до по – благоприятен за санкционираното лице вариант, тъй като стойността на измерената скорост е по –малка – 95 км/ час, съответно превишената стойност на скоростта не е 48 км/ ч, а 45 км/ час. В случая обаче това обстоятелство е изцяло ирелевантно за отговорността на санкционираното лице, доколкото наказуемото превишение отново е над 40 км/час и под 50 км/час, като приложимата санкционна норма /182, ал.1, т.5 ЗДвП/ и санкция /600 лева/ остават непроменени. В този смисъл изрично Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 98 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив, в които е посочено, че дори при разминавания в приложението на законоустановения толеранс ЕФ може да се отмени само ако се достига до различна санкционна норма от тези изброени в чл. 182, ал.1 ЗДвП.

Тези трайно установени в практиката на Административен съд Пловдив положения изцяло съответстват и на задължителните разрешения, дадени в ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/ 2020 г., с което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, като според трайната съдебна практика евентуалното приемане на скорост на движение, която е по-ниска от вменената, представлява типичен пример на прилагане на закон за същото наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част, за което не е необходимо изменение на обвинението. Така Решение № 287 от 30.06.2014 г. по нак. д. № 796/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 304/12.04.2018 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 1066/2017 г. по описа на ВКС, Решение № 223/11.02.2020 по дело №1013/2019 на ВКС, Решение № 563/06 февруари 2014 г., наказателно дело № 2188/2013 на ВКС, Решение № 232 от 16.06.2015 г. по н. д. № 549 / 2015 г. на Върховен касационен съд.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.