Решение № 260157 от 10.03.2021, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 2637/2020
- Вид
- Решение № 260157
- Подписан
- 10.03.2021
- В сила
- 31.03.2022
- Състав
- МИЛУШ РУМЕНОВ ЦВЕТАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 35, ал.1 · Закон за счетоводството
- чл. 123 · Кодекс на труда
- чл.123, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 123, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал.1, т.6 · Кодекс на труда
- чл.328 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал.1, т.6 · Кодекс на труда
- чл.328 ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 329, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 8 ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 260157/10.03.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Четвърти граждански състав, на двадесет и пети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател:
Милуш Цветанов, секретар: Кристина Стоева, като разгледа докладваното от съдията Цветанов гражданско дело номер 2637 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХXV от ГПК - „Бързо производство“.
Образувано е по искова молба от М.Ц.Ц., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, срещу Общинско предприятие „Спорт отдих и туризъм“ на Община Хасково.
Твърденията на ищцата са, че от 03.01.2006г. по силата на трудов договор е заемала длъжността „******************“ към ОП „Почивно дело“ на Община Хасково, преименувано впоследствие на ОП „Спорт и отдих“, като покритите от нея изисквания за заемане на съответната длъжност се съдържали в подписана от нея на 05.01.2009г. длъжностна характеристика. На 01.09.2020г. по решение (№ 158/28.08.2020г.) на Общински съвет Хасково се осъществило вливане на ОП „Туристически информационен център“ в ОП „Спорт и отдих“ и наименованието на последното било променено на ОП „Спорт, отдих и туризъм“, като в решението било посочено, че трудовите правоотношения се уреждат по реда на чл. 123 от КТ.
Ищцата сочи, че на 03.09.2020г. й е представена за подпис нова длъжностна характеристика, с изискване за заемане на длъжността „******************“ – висше образование, по специалност „счетоводство и контрол“. На същата дата трудовото й правоотношение било прекратено със заповед № 2/03.09.2020г. на Кмета на община Хасково, на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ – тъй като не притежава необходимото образование. Поддържаните основания за незаконност на уволнението са: че с оглед наличие на нови трудови задължения в последната длъжностна характеристика - не е била реално запазена старата, а е създадена нова длъжност „******************“, поради което трудовото правоотношение е прекратено на неправилно посочено основание; че ищцата е била освободена от практически незаетата от нея нова длъжност, тъй като не е подписвала анекс, с който да я приеме; че на ищцата не е даден срок за представяне на придобити образователни степени или квалификации; че не й е предложена друга свободна длъжност в общинската администрация; че нововъведеното изискване за образование по конкретната специалност е необосновано, предвид компетентността й да изпълнява трудовите си функции и без такова образование и липсата на изискването за заемане на длъжността в други звена в общинската администрация. Твърди се също нарушение на принципа за добросъвестност, установен в чл. 8, ал.1 от КТ, при съображения: че е заобиколено изискване за подбор; че причините за прекратяване на трудовото правоотношение се дължат на междуличностен конфликт и имат дискриминационен характер. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 2/03.09.2020г. на Кмета на община Хасково, за незаконно и за отмяната му, както и да бъде възстановена ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „******************“ към ОП „Спорт, отдих и туризъм“.
Ответникът счита предявените искове за неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 358, ал.1, т.2 от КТ, оспорвайки като антидатирано пощенското клеймо, с което е подадена исковата молба. В тази връзка изтъква: че изпращането на пощенския плик е извършено: от с. Долно Белево, въпреки служебния адрес на подателя – в гр. Хасково; че молбата е изпратена по начин, от който не става видно движението на пратката между пощенските клонове и адресата; както и прекомерния 10-дневен период от време между изпращането на молбата и входирането й в РС- Хасково.
Исковете се сочат за неоснователни и по същество, като се поддържа, че доколкото не противоречат на материалноправните норми - няма законова пречка изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност да бъдат определени от работодателя в длъжностна характеристика, като дали са налице основания за това е негова суверенна преценка. Отрича се твърдяната в исковата молба вероятност при следдипломна квалификация в Международен институт на служителите в общинската администрация ищцата да е придобила образователна степен магистър по специалност „счетоводство и контрол“, с довода, че такова образование се придобива във висше учебно заведение. С оглед ясното и конкретно посочване на основанието за уволнение в съответната заповед, се твърдят за несъстоятелни съображенията на ищцата за нарушение на чл. 8, ал.1 от КТ във връзка проявен спрямо нея субективизъм поради конфликт с управляващия предприятието. Поддържа се, че при преобразуването на съответните две общински предприятия длъжността на ищцата се е запазила в новообразуваното звено, а не е възникнала нова. В тази връзка се изтъква, че прекратяването на трудовото правоотношение е на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, при което няма изискване за извършване на подбор, като такъв между главните счетоводители на всички общински предприятия е неприложим и поради обособеността на ОП „Спорт, отдих и туризъм“ като отделно звено със самостоятелна управленска структура. Сочи се за неоснователно и твърдението, че на ищцата не е предложена друга сходна длъжност – доколкото основанието, на което е прекратено правоотношението не предвижда такова задължение на работодателя. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими - предявени са от и срещу надлежна страна, в предвидения от закона срок, пред компетентния за това съд. Разгледани по същество те се явяват неоснователни поради следните съображения:
По делото е безспорно, а и от приложените доказателства се установява, че до
03.09.2020г., по силата на постоянен трудов договор, ищцата е заемала длъжност „******************“ към общинско предприятие/ОП/ при община Хасково, което вследствие на преобразуване е било преименувано от „Спорт и отдих“ - на „Спорт, отдих и туризъм“, а с новоутвърдена на 01.09.2020г. длъжностна характеристика, към съществувалите минимални изисквания за заемане на съответната длъжност е добавено такова за висше образование, степен-магистър по конкретна икономическа специалност – „Счетоводство и контрол“, заради непокриване на което от страна на ищцата трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № 2/03.09.2020г. на Кмета на община Хасково, на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ.
Уволнението е незаконно, когато е извършено на несъществуващо в закона основание, при липса на елементи от състава на съответното материалноправно основание, на което уволнението е извършено, при допуснато нарушение на процедурни правила във връзка с извършване на уволнението, когато такива са предвидени (виж Решение № 192 от 04.11.2016 г. по гр. дело № 674/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО).
При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които според уволненото лице опорочават прекратяването на трудовото правоотношение (арг. от чл.6, ал.2 ГПК; така и - Решение № 158/01.07.2013г., постановено по гр. дело № 1008/2012г., ІV ГО на ВКС; Решение № 58/12.05.2014г., по гр. дело № 7025/2013г., ІІ ГО на ВКС и мн. др.).
Първото от наведените в исковата молба основания за незаконност на уволнението е, че с оглед наличие на нови трудови задължения в последно утвърдената длъжностна характеристика - не е била реално запазена старата, а е създадена нова длъжност „******************“, поради което трудовото правоотношение е прекратено на неправилно посочено основание. В последната длъжностна характеристика на ищцата преките/основните задължения за длъжността са изброени в 21 точки, а в предходната – в 17 точки. При съпоставката им обаче, се установява, че макар и по-детайлизирани в последната – болшинството от задълженията в двете характеристики са идентични. А промяна, изразяваща се в детайлизирането (т.е. в по-висока степен на конкретизиране) на основните трудови функции и задължения на длъжността, не обуславя промяна в характера на длъжността (така - Решение № 243 от
16.07.2012 г. по гр.д. № 745/2011 г., ІV ГО на ВКС). На практика като „нови“ могат да се разглеждат само посочените в т.3 - т.7 на последно утвърдената длъжностна характеристика преки задължения, които предполагат разработване или участие в разработването на финансови разчети, счетоводни и инвестиционни политики, контролни процедури и правилник за документооборота в предприятието. Видно от естеството на тези дейности – те са сходни с досегашните и абсолютно присъщи на характера на възложената в процесната длъжност работа; не предполагат различни квалификационни изисквания. Освен типичните трудови функции, след промяната в образователните изисквания мястото на длъжността в структурата на предприятието на работодателя и нейната йерархична подчиненост по отношение на директора му също е запазено, което сочи, че длъжността не е закрита, респ. трансформирана в друга. (виж Решение № 116 от 20.03.2015 г. по гр.д. № 1473/2014 г., ІV ГО на ВКС).
Второто от наведените в исковата молба основания за незаконност на уволнението е, че ищцата е била освободена от практически незаета от нея длъжност, тъй като не е подписвала анекс, с който да приеме нова длъжност „******************“ в ОП „Спорт, отдих и туризъм“. Доводът е несъстоятелен не само в контекста на гореобоснованата липса на „нова“ длъжност, а и предвид факта, че в случая не е налице същинска промяна на работодателя на ищцата (чл.123 КТ), а само на наименованието му (виж т.II на Решение № 158/28.08.2020г. на Общински съвет Хасково – л. 41). Предвид осъщественото „вливане“ - разпоредбата на чл.123, т.2 КТ се отнася за работниците на вливащото се предприятие, сред които ищцата не е. Нейното трудово правоотношение не е запазено от такова при работодател-прехвърлител (чл. 123, ал.2 КТ), а си е останало това при работодателя-приобретател, който е преценил за нужно да промени длъжностната й характеристика. Ето защо ищцата не е „встъпила автоматично“ в нова длъжност с различни образователни изисквания за заемане, а са добавени нови такива изисквания за старата й длъжност.
Като трето твърдяно основание за незаконност на процесното уволнението е - че липсва обосновка и необходимост за фактическото изменение на образователните изисквания за заемане на длъжността. На първо място – работодателят не следва да установява наличието на необходимост за извършената промяна в образователните изисквания (така - Решение № 4 от
04.02.2013 г. по гр.д. № 191/2012 г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 507 по гр. д. № 978/2009 г., ІV г.о., Решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2013 г., , ІV г. о. на ВКС, Решение № 199 от 04.10.2013 г. по гр.д. № 81/2013 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС). С оглед конкретния казус, посочените в разпоредбата на чл. 35, ал.1 от Закона за счетоводството изисквания за заемане на процесната длъжност представляват минимум, който работодателят няма право да наруши. По делото няма спор дали ищцата има необходимия стаж, както и висше икономическо образование, степен – магистър, какъвто е бил необходимият образователен ценз според предходната й длъжностна характеристика. Не съществуват обаче пречки да се предвидят изисквания за същата степен на образование, но по определени специалности (така -
Решение № 321 от 31.10.2011 г. по гр.д. № 13/2011 г., ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 55 от 16.04.2015 г. по гр.д. № 3086/2014 г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 192 от 14.06.2013 по г.д. №.680/12, ІV г.о. на ВКС, Решение № 239/21.05.2012 г. на ІV г. о. по гр. д. № 799/2011 г. на ВКС). В случая новите изисквания на работодателя не влизат в противоречие с нормативно определените. Когато работодателят е въвел изискване за придобито висше образование, но по определени специалности, респ. по специалности в точно определена област, а работникът или служителят притежава съответната степен на образование, но по друга специалност, е налице основание за уволнение по чл.328 ал.1, т.6 КТ (в този смисъл са постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС – Решение
Разпечатката съдържа 24 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c36f768d-b588-408b-9c33-12720d28a7cb