Решение № 540 от 24.04.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 911/2022
- Вид
- Решение № 540
- Подписан
- 24.04.2023
- В сила
- 21.10.2024
- Състав
- Албена Янчева Зъбова Кочовска, КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ, Недялка Пенева Пенева
Цитирани разпоредби
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.29, ал.1 · Закон за наследството
- чл.30 · Закон за наследството
- член 30 алинея 1 · Закон за наследството
- чл.31 · Закон за наследството
- член 32 до член 36 · Закон за наследството
- член 32 до член 36 · Закон за наследството
- член 32 до член 36 · Закон за наследството
- член 32 до член 36 · Закон за наследството
- чл.36 · Закон за наследството
- чл.37 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 540 гр. Бургас, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:
Недялка П. Пенева
Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100500911 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е било по жалбите на двете страни по гр.д.№4706/2020г. по описа на Бургаски районен съд , подадени срещу Решение № 555/28.03.2022г. по горното дело и по жалбата на ищцата Ж. М. против допълнително Решение №811/03.05.2022г. по посоченото дело на БРС, но с определението по чл.267 от ГПК, жалбата на ищцата против първото решение е счетена от БОС за недопустима и производството по делото е прекратено в тази част.За допустими са приети останалите две жалби.
Въззивната жалба на ответницата К. срещу Решение №555/ 28.03.2022г. на първата инстанция, касае ЧАСТТА, с която е уважена претенцията на ищцата по чл.30 от ЗН.То се сочи за неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закони и необосновано относно размера на процесната запазена част. Тя била неправилно изчислена, при безкритично приемане на констатациите на тройната съдебно-оценъчна експертиза, изслушана в последното съдебно заседание пред първа инстанция, оспорена от ответницата в частта за пазарната стойност на имота, находящ се на ул.***** в гр.Бургас, поради неяснота на критериите, определили използването на корекционните коефициенти при изчисляването на справедливата пазарна стойност( неоснователно завишен коефициент за застрояване в парцела- от 0,3% на 0,6% ; необоснован отказ да се приложи методът на нетната стойност за възстановяване, при положение, че сградата е над 80 годишна; неправилно определен коефициент за развитие от 0,95%- сградата се ползва като административна на чуждо представителство в страната –*******).Т.к. имотът е абсолютно неизползваем и не подлежи на оглед, били неправилно според страната приложени и методите на пазарните аналози и приходната стойност на база оферти.Моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната част и за произнасяне при правилно определяне размера на запазената част на ищцата и нейното накърняване. В тази връзка и по молба на страната е допуснато пред БОС повторно изслушване на експертите от тройната експертиза и нова тройна оценъчна експертиза.
1
В отговора на въззивната жалба на ответницата , ищцата оборва като неоснователни всички повдигнати възражения, като излага конкретни съображения. Искането за назначаване на нова тройна експертиза за оценка на горепосочения недвижим имот се сочи неоснователно, като се акцентира, че към м. август 2017г., оглед при оценката на сградата не е бил извършен. Моли се решението на първата инстанция да бъде потвърдено в обжалваната част, като се дирят и разноски.
Не се ангажират нови доказателства.
Въззивната жалба на ищцата, насочена срещу допълнително решение №811/03.05.
22г. по гр.д.№4706/2020г.по описа на БРС, изразява недоволство от това, че съдът е оставил без уважение молбата й, подадена на основание чл.250 от ГПК за допълване на Решение №555/28.03.22г. по горното гражданско дело на БРС в В ЧАСТТА, в която макар приел за установено накърняване на запазената част на М. със сумата от 400 839, 59 лв., съдът я е възстановил само в размер от 244 438лв., без да допълни останалата накърнена запазена част от наследството, като осъди ответната страна да плати дължимото парично уравнение от 156 401,59лв.
Излага съображения, че не съществува отделен иск по чл.36 от Закона за наследството.
Счита иска по член 30 алинея 1 от Закона за наследството за единен, а разпоредбите на член 32 до член 36 ЗН за уреждащи правилата за начина на уважаването му при различните хипотези в конкретните дела.Намира, че в случая не са налице предпоставките за прилагане на установеното в член 37 от Закона за наследството правило, според което последващите разпореждания със завещаното имущество могат да бъдат отменени по иск от наследника с право на запазена част, при наличието на визираните в същата норма условия.Излага съображения, че когато е невъзможна отмяната на последващите разпоредителни сделки , както е в случаявъзстановяването на запазената част може да бъде извършено само в пари, като претенцията се насочи към приобретателя на имуществото, независимо дали е наследник на прехвърлителя или е трето за наследството лице. В подкрепа на становището си цитира съдебна практика. Моли за отмяна на допълнителното решение, отказващо поисканото допълване и за произнасяне на друго, с което искането бъде уважено, чрез присъждане на парично уравнение на накърнената наследствена запазена част на ищцата от 156 401,59лв.
В отговора на посочената въззивна жалба, подаден от ответник Т.К. чрез процесуални представители, оплакването се сочи за изцяло неоснователно.Поддържа се отново становището за неприложимост на иска по чл.37 от ЗН. Сочи се, че тук не намира приложение и този по чл.36 от ЗН, предвиждащ присъждане на парично уравнение, каквото искане е направил жалбоподателят, защото касае хипотези, много различни от описаната по делото. Моли за потвърждаване на допълнителното съдебно решение.Не ангажира нови доказателства.
Проверката на съда по чл.269 от ГПК сочи Решение № 555/28.03.2022г. (поправено с Решение№ 809/03.05.22г.) и допълващото го Решение №811/03.05.2022г.- всички постановени по гр.д.№4706/2020г. по описа на Бургаски районен съд, за валидни и допустими.
По съществото на спора, с оглед въведените оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложението на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано пред БРС по искова молба на Ж. Г. М.(****), чрез настойник Е. Г. М., против Т. П. К., явяваща се дъщеря и единствен правоприемник по наследство на лицето П.А.К.(поч.******г.). Последният се сочи за брат на майката на ищцата- Г.А. К., починала на *****г.
Твърди се, че в наследството на последната, прието от ищцата по опис, са включени само парични влогове в три банки, възлизащи на общо 1833,82лв. и ПИ с идентификатор ******* в КККР на гр.К., с административен адрес: гр.К., ул.“****** с площ от 690 кв.м., ведно с изградените в него едноетажна, еднофамилна жилищна сграда с площ от 102 кв.м. (ПИ *******.1) и селскостопанска едноетажна сграда на площ от 53 кв.м.(ПИ с идентификатор *******.3).
Приживе наследодателката на ищцата се разпоредила с останалото имущество, което притежавала, като подарила на брат си П.К. следните имоти:
С н.а. №*****г.:
СО в сграда с идентификатор ****** по КККР на р.Бургас (административен адрес: гр.Бургас, ул.“****** ляв, представляващ жилище – апартамент от 100 кв.м. , ведно с прилежащите му избено помещение от 12 кв.м., таванско помещение от 5 кв.м. и съответните 2 ид.ч. от общите части на сградата;
½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ****** в гр. Бургас, община Бургас, по КККР на гр.
Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, ул. „*******, целият с площ от 456 кв. м., ведно с 1/2 идеална част от сграда с идентификатор ******, построена в същия имот, на площ от 151 кв. м., на два етажа, с предназначение -административна делова сграда. Първоначално наследодателката е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване на дарените имоти, учредявайки такова и в полза на дъщеря си, но на 07.07.2017г. се отказала от тези права.
С нотариален акт №***** от 07.08.2013 година:
1/2 ид. ч. от поземлен имот се идентификатор ***** по КККР на гр. С., област Ямбол, с административен адрес: гр.С., ул. „******, с площ 714 кв.м. по скица и 712 кв.м.по документ за собственост и начин на трайно ползване- ниско застрояване до 10 м., ведно с построената в имота едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор *****. 1 по КККР на гр. С., област Ямбол;
½ ид. ч. от имот № ***** по Картата на възстановената собственост на с. П*, ЕКАТТЕ ****, община С., област Ямбол, с площ от 15. 001 декара, представляваща залесена горска територия в местността *****;
1/2 ид. ч. от нива с площ 175. 531 декара, десета категория- имот № **** по Плана за земеразделяне на землището на с. В., ЕКАТТЕ ****, община С.;
½ ид. ч. от нива от 24 декара, десета категория, в местността ******, имот № ***** по Плана за земеразделяне на с. В., ЕКАТТЕ ****, община С.;
1/2 ид.ч. от нива с площ ***** декара, десета категория в м. ******, №***** по Плана за земеразделяне на с. В., ЕКАТТЕ *****, община С..
За всички имоти, описани в нотариалния акт, дарителката си е запазила правото на пожизнено и неограничено ползване, в това число да ги отдава под наем.
Приживе К. сключил с Българската държава договор за замяна на дата 29.12.2017 година, с който прехвърлил на Държавата недвижимия имот с административен адрес: гр.Бургас, ул. „******, ведно с построената в него сграда с площ 151 кв. м. на два етажа и срещу това получил недвижим имот с административен адрес: гр.Бургас, ул.“*****, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ******, със ЗП 132 кв.м. и предназначение: за културна и обществена дейност, ведно с поземлен имот с идентификатор *****, с площ от 151 квадратни метра, с предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване: средно застрояване до 10-15 м., а също и недвижим имот с административен адрес: гр. Бургас, ул. „*****, представляващ ПИ с идентификатор *****, с площ 332 кв.м. – в урбанизирана територия,незастроен, за жилищни нужди.
В договора за замяна общата стойност на държавните имоти тогава била посочена като 729 470 лв., а имотът на П.К. бил оценен на 732 760 лв. Последният отказал и дължимото му парично уравнение по сделката в размер от 3290 лв.
С договор за дарение от 16.05.2018 година П.К. дарил на ответницата- своя дъщеря и двата имота, получени от замяната с Държавата.
Приживе на наследодателя си и на наследодателката на ищцата, надарената ответница прехвърлила на 04.01.19г. на „*****“ООД 199,20 кв.м. ид.ч. от собствения си незастроен недвижим имот на ул.“*****, срещу изграждането в груб строеж на нейни самостоятелни обекти в бъдещата сграда. Още на 09.01.19г. тя прехвърлила и на сина си В. В. М. 56,50 кв.м. ид.ч. от терена, находящ се на посочения адрес, ведно с право на строеж върху определени самостоятелни обекти от бъдещата сграда. Предмет на покупко- продажбата бил и другият, получен по замяната с Държавата имот- за сумата от 91410,08лв., прихваната срещу паричен дълг на Т.К. в същия размер по силата на друг договор(сключен на 29.12.2017г. между Т. К., П.К. и В.
М.).
Останалите недвижими имоти, с които П.К. бил надарен от сестра си, преминали по наследство в партимониума на ответницата и тя не се разпоредила с тях. Ответницата била получавала и граждански плодове от тези имоти.
С оглед горното и като се твърди, че ищцата има запазена част от наследството на майка си в размер на половината от него, която е накърнена с дарствените разпореждания в полза на праводателя на ответницата, се моли за намаляването им досежно наличните в патримониума на 3 ответницата имоти( апартамента на ул. „******, ляв и имотите, дарени на П.К. от Г. К. с нот. Акт №****/2013г.), до размера, необходим за допълване на запазената част на ищцата от това наследство.
Претенцията е с правно основание чл.30 от ЗН.
В представения отговор на исковата молба от ответница Т. К. чрез процесуален представител, се изразява становище за допустимост на претенцията, която обаче се сочи за неоснователна.
Не се оспорва фактът, че ищцата е дъщеря и единствен наследник на Г. К., починала на ***** година и, че тя има право на запазена част от наследството на майка си по силата на чл. 28 и следващите от ЗН, която в случая е в размер на 1/2 идеална част. Сочи се обаче, че с нотариален акт за дарение на недвижими имоти №**** от 22. 12. 2009 година на нотариус Ц. А., Г. К. е надарила дъщеря си Ж. М. с недвижим имот с площ от 67, 80 кв. м. ид. ч.(находящ се на административен адрес: гр.Б******) с идентификатор ******, попадащ в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., целият с площ 329 кв. м., ведно с ½ ид. ч. от самостоятелен обект(СО) на същия адрес, с идентификатор *****, намиращ се в сграда № 1, разположена в същия поземлен имот(ПИ), с предназначение на СО за офис с площ на този СО от 51.53 кв. м., ведно с прилежащите към обекта: избено помещение от 24.42 кв. м. и 2/6 ид. ч. от подпокривното пространство, ведно със СО с идентификатор ******, находящ се на същия адрес, намиращ се в сграда № 1, построена върху горепосочения ПИ, с предназначение на СО -за търговска дейност, с площ 38 кв. м. и представляващ магазин в партерния етаж на сградата.