Решение № 342 от 14.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Пловдив, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20215330208100 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. В. Д. ЕГН:**********, с адрес – *** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4852828 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 50лв.

/петдесет лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен, необоснован и недопустим, като предлага същият да бъде отменен. В допълнителни писмени мотиви, процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат К. поддържа жалбата, като излага становище по съществото на спора и също предлага електронния фиш да бъде отменен, както и да бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство.

Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата, сочи че същата е неоснователна, като взема становище по същество. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено 1 юрисконсултско възнаграждение, алтернативно – присъденото адвокатско такова да бъде в минимален размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид следното:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство е връчено на жалбоподателя на 22.11.2021г.

– видно от представената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 24.11.2021г., съгласно отразения входящия номер, по преписката липсват данни за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издаден атакувания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.

От фактическа страна е установено, че на 08.04.2021г., в 16:00 часа, в град Пловдив, на пътен възел „Скобелева майка“, посока изток, с 2 автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – ARH CAM S1 с № 11743са било заснето движение на лек автомобил марка „БМВ 320Д“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 63 км./ч., същата – над максимално разрешената за движение 50 км./ч., като превишението било в размер на 13 км/ч..

Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 66 км./ч. – превишение с 16 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 08.04.2021г. и час - 16:00:33ч., като място на нарушението били отразени географски координати.

В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя Д. В. Д..

Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.

Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В случа нарушението е извършено в населено място, а именно – град Пловдив, на пътен възел „Скобелева майка“, посока изток, като съгласно същата разпоредба е забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в 3 размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 11 km/h до 20 km/h - с глоба в размер на 50 лв.

Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.

Твърдяното нарушение е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, прието по делото като писмено доказателство.

Съгласно Протокол № 65-С-ИСИС от 28.09.2020г. за лабораторна проверка на Българския институт по метрология, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 с № 11743са е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване.

Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 08.04.2021г. от който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е от запад на изток.

Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – лек автомобил марка „БМВ 320Д“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя Д. В. Д..

В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек автомобил марка „БМВ 320Д“ с регистрационен номер „***“ към момента на нарушението – 08.04.2021г..

4

Въпреки горното и макар да е установено извършено от обективна и субективна страна от жалбоподателя Д. В. Д., на 08.04.2021г., в 15:18 часа, в град Пловдив, на пътен възел „Скобелева майка“, посока изток, нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, то в хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на реда за издаване на електронния фиш, а именно – същият е издаден в нарушение нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН.

В този смисъл, съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН - за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Размера на посочения в чл.39, ал.4 от ЗАНН е указан в чл.39, ал.2 от ЗАНН, а именно от 10 до 50 лева.

От горното се налага заключение, че електронен фиш, включително и по реда на чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП може да бъде издаден единствено за констатирано нарушение, за което законодателя е предвидил административно наказание глоба в размер на 50 лева. Следва да се посочи, че нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН се явява специална спрямо чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП, доколкото разпоредбите на ЗДвП не уреждат въпроса за минималния размер на наказанието, допускащ приложение на производството по издаване на електронен фиш.

В този смисъл е и константната съдебна практика, а именно - Решение № 2549 от 20.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 2732 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение от 09.12.2021 година, Административен съд-Пловдив, ХХІ к.с.,по АНД № 2292 по описа за 2021, Решение № 1324/ 25.06.2021 г. по КАНД № 1418/2021 година на Административен съд-Пловдив, Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 986 от 14.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 668 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

Горното мотивира отмяната на обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен, а именно – съставен в нарушение реда на чл.39, ал.4 от 5

ЗАНН.

С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е договор за правна защита и съдействие /л.11 от делото/ с посочено като основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, както и че по договора няма изплатен адвокатски хонорар.

Предвид това и на основания чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, в случая на адвоката се дължи възнаграждение в размера, посочен чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. При това съдът намери, че следва да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на минималния такъв 300 лева, доколкото е налице и изрично възражение на въззиваемата страна в този смисъл, още повече делото не представлява особена фактическа и правна сложност, разгледано без разпит на свидетели в три съдебни заседания със съвсем кратка продължителност, като делото е отложено само за представяне на писмени доказателства. Също така материалния интерес от 50 лева е очевидно минимален, в пъти по-малък от самото присъдено възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4852828 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Д. В. Д. ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.

ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да ЗАПЛАТИ на адвокат М.И. К., в 6 качеството и на процесуален представител на Д. В. Д. ЕГН:**********, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение в настоящото производство за процесуално представителство.