Решение № 2104 от 10.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2104 гр. С., 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110145069 по описа за 2024 година

ГПК.

Производството е по Част трета, Глава двадесет и пета, чл. 310, ал. 1, т. 1 Образувано е по искова молба, уточнена след указания на съда с молби от 17.09.2024 г., 04.10.2024 г., 22.10.2024 г. и 11.11.2024 г., която искова молба е подадена от М. Д. Г., чрез адв. Б., срещу *** СУ „Акад. Л. С.“ – гр. С..

С исковата молба са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност "начален учител" при ответника; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на общо 7019 лева, от които 2069 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 29.06.2024 г. до 30.07.2024 г., както и сумата от 4950 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е работила на понископлатена работа през периода 01.08.2024 г. – 30.01.2025 г.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 11/11.10.2022 г., с който ищцата приела да изпълнява длъжността "начален учител" в ответното училище. На 28.06.2024 г. на служителката била връчена Заповед № ****-**** от същата дата, с която й било наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 187, т. 8 КТ – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, и чл. 187, т. 10 КТ – неизпълнението на други задължения, предвидени в закони и други 1 нормативни актове. Ищцата оспорва уволнителната заповед като незаконосъобразна и неоснователна. На първо място, възразява, че в нарушение на чл. 193 КТ работодателят не изслушал служителката и не приел писмените й обяснения преди да наложи процесното наказание. Оспорва, че посочените нарушения на трудовата дисциплина не са извършени. Твърди, че заповедта не е мотивирана. Посочва, че чл. 187, т. 10 КТ е бланкетна норма, но работодателят не конкретизирал кои задължения са действително нарушени от ищцата, кои нарушения дали повод за налагане на наказанието. Оспорената заповед не била мотивирана, тъй като не съдържала конкретни данни относно време, място и обстоятелства, при които било извършено нарушението. Иска се уважаване на всички кумулативно обективно съединени искове.

Претендират се разноски.

Исковата молба и приложенията към нея, както и уточняващите молби са връчени на ответника

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от *** СУ „Акад. Л. С.“ чрез адв. Т.. Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни. Извършеното уволнение било законно и не били допуснати твърдените в исковата молба нарушения на трудовото законодателство. Действията на служителката, описани в уволнителната заповед, представлявали тежки нарушения на трудовата дисциплина, които обосновавали налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Спазени били преклузивните срокове за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата, от която своевременно били изискани обяснения по реда на чл. 193 КТ, но ищцата отказала да даде такива.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни. Претендира направените по делото разноски.

След преценка на събрания и проверен доказателствен материал поотделно и в съвкупност и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

В открито съдебно заседание, проведено на 16.12.2024 г., процесуалният представител на ответника възразява срещу допустимостта на производството по исковете с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, като развива, че тези претенции не са формулирани в първоначалната искова молба.

Настоящият състав намира, че възражението е неоснователно.

Първо, следва да се обърне внимание, че в първоначалната искова молба изрично е посочен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като тази претенция е допълнително уточнена с молби от ищцата, подадени в изпълнение на указания на съда.

Второ, дори и да се приеме, че претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е предявена за пръв път след депозиране на първоначалната искова молба, то съобразявайки правилото на чл. 213 ГПК, съгласно което когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини 2 тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях, настоящият състав намира, че съединяването на производствата по делата по претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ в настоящия случай не е недопустимо. Напротив, с него се обезпечават интересите и на двете страни в производството, като се позволява едновременното разглеждане и изчерпване на всички спорове между ищеца и ответника по повод процесното уволнение.

Трето, на ответника е предоставен едномесечен срок за отговор на исковата молба по иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т . 3 КТ, с което са гарантирани процесуалните му права.

По основателността на исковете:

Страните не спорят, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 11/11.10.2022 г., с който ищцата приела да изпълнява длъжността "начален учител" в ответното училище; както и че трудовото правоотношение между тях било прекратено със Заповед № ****-****/28.06.2024 г. на работодателя, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", която била връчена на ищцата на 28.06.2024 г. при условията на отказ. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът на основание чл. 153 ГПК ги е отделил с определение от 29.11.2024 г. като ненуждаещи се от доказване.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. С изготвения по делото доклад по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК в тежест на ищцата е разпределено да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на трудово правоотношение с ответника, което не се оспорва от последния и е установено от събраните по делото писмени доказателства, както и че в причинната връзка с уволнението, чиято законност оспорва, е останала без работа за сочения период, за който претендира обезщетение, респективно, че е получавала по-ниско възнаграждение при друг работодател през този период.

В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е упражнил материалното си субективно потестативно право да наложи дисциплинарно наказание, „уволнение“ на ищцата, включително спазване на процедурата по чл. 193 КТ за поискване от стана на ищеца обяснения за конкретните дисциплинарни нарушения и това; действията и бездействията (чрез доказване на задължението за действие) на ищцата, описани в заповедта за уволнение, в описаното време и по описания начин на извършване, които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника; тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното дисциплинарно наказание; съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения, които не били изпълнени виновно от ищцата; че е заплатил претендираните от служителя обезщетения; и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

Дисциплинарната отговорност е една от четирите вида юридическа отговорност, чиято основна характеристика е, че тя е лична отговорност, която се носи за противоправно и виновно неизпълнение на трудовите 3 задължения на работника по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тя представлява самостоятелен вид отговорност, която може да бъде ангажирана независимо от останалите видове юридическа отговорност (арг. от чл. 186, изр. 2 КТ). Тази отговорност се реализира в извънсъдебно производство чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, съответно на извършеното дисциплинарно нарушение, което потвърждава санкционния характер на производството. Дисциплинарното производство е динамичен фактически състав, което означава, че законодателят императивно урежда броя и вида на етапите, последователността им, както и актът, с който всеки един от тях трябва да завърши, за да може следващият да бъде законосъобразно реализиран.

От представените писмени доказателства се установява, че Заповедта по чл. 190 КТ за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение‘‘ №********/28.06.2024 г., в която е инкорпорирана и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, от формална страна е издадена от компетентен орган – носител на работодателската власт, а именно представителен орган на работодателя – директор на *** СУ „Академик Л. С.“, за което между страните не се спори.

В заповедта са изложени три фактически основания:

1. „По време на следобедни занятия на 4 „Б“ клас, провеждани пред учебната 2023/2024 г., М. Д. Г. е нанесла удар по главата на дете с празно алуминиево кенче от безалкохолна напитка;

2. По време на следобедни занятия на 4 „Б“ клас, провеждани пред учебната 2023/2024 г., М. Д. Г. е отправяла обидни думи към учениците си като „прост“, „неграмотен“, „тъпанар“, „глупав“, „бавен“, „дебел“;

3. По време на следобедни занятия на 4 „Б“ клас, провеждани пред учебната 2023/2024 г., М. Д. Г. е проявила бездействие в ситуация на наблюдаване на учениците като е допуснала оставане на двама от учениците без учителски надзор в двора на училището след прибиране на класа в сградата на училището за обяд;“

Съдът намира за установено от събрания и проверен по делото доказателствен материал, че исканията за даване на обяснение с изх. №№ *******/06.06.2024 г., ***-****/11.06.2024 г., ***-****/06.06.2024 г., с които е предоставена уредената в чл. 193, ал. 1 КТ възможност на работника да предостави писмени обяснения, които съгласно посочената императивна разпоредба работодателят трябва да приеме предварително преди да наложи дисциплинарно наказание, са издадени от компетентния за това орган, разполагащ с работодателска власт, и са връчени надлежно на ищцата 06.06.2024 г., 11.06.2024 г. и на 06.06.2024 г. при условията на отказ, удостоверен от трима свидетели.

В изпълнение на предоставената му от работодателя възможност ищецът не депозира писмени обяснение по реда на чл. 193, ал. 1 КТ.

Правото на работника да бъде изслушан или да предостави писмени обяснение за извършените от него деяния представлява реализация на закрепеното на конституционно ниво право на защита на всеки гражданин по 4 чл. 56 от Конституцията на Република България.

Настоящият състав на съда намира, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е изпълнена от работодателя само формално, без да е предоставена на ищцата реална възможност за защита в хода на дисциплинарното производство.

Искането по чл. 193, ал. 1 КТ с изх. № ***-****/06.06.2024 г. е за твърдяно деяние, за което дисциплинарното наказание не е наложено. Въпреки че в уволнителната заповед е посочено, че от Г. са искани обяснения с писмо с този изх. №, то от съдържанието на писмото е видно, че се отнася до ситуация, при която ученици са се навели през прозорец и са опитали да изхвърлят раница на съученик на 29.05.2024 г. в 15,10 часа. Нарушение, свързано с такъв инцидент, не е посочено в уволнителната заповед, поради което това искане по реда на чл. 193, ал. 1 КТ е неотносимо.

Същото се отнася до искането с изх. № ***-****/06.06.2024 г. В него се излага, че в училището е постъпила на 03.06.2024 г. заявление, в което се твърди, че родител е притеснен за психическото и физическото здраве на ученика при обучителния процес на ищцата. Макар и неясно това изявление, не кореспондира с никое от нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание.