Протокол № 429 от 18.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 429 гр. П., 18.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500388 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателката С. И. Я., редовно призована, се явява лично и с адв. П.

Г., упълномощена от първата инстанция.

За ответникът Министъра на земеделието и храните чрез представляващ Областна дирекция "Земеделие" гр. П., редовно призовани, се явява К. К., надлежно упълномощен. Представя пълномощно.

Адв.Г.: - Да се даде ход на делото.

К. К.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл.142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. по гр.д.№ 1293 по описа за 2025 година е отхвърлен иска на С. И. Я., ЕГН **********, от с. Г., ул. „Д.” № 16, община 1

П., срещу Държавата, представлявана на осн. чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието и храните, адрес: гр. С., бул. „Х.Б.“ № 55, за признаване за установено между страните, че Държавата не е собственик на Поземлен имот с идентификатор № **********, с . Г., община П., област П. по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18 275/27.10.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Г., ул. „Първа“, целия с площ от 2660 /две хиляди шестстотин и шестдесет/ кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план : 102005, при съседи на поземления имот: *********; **********; *********; *********; *********.

Осъдена е С. И. Я. да заплати по сметка на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, разноски по делото в размер 254,52 евро.

В срок решението е обжалвано от С. И. Я..

Изразява недоволство от решението, като счита, че е постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие на материалния закон и е необосновано.

Моли да бъде отменено и постановено друго, с което предявения иск да бъде уважен.

Направено било искане да се приеме за установено, че ответникът Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № **********. с. Г. община П., област П. по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-275/27.10.2020г. на изпълнителния директор на АГКК. с адрес на поземления имот: с. Говедарс. ул. „Първа“, целия с площ от 2660 /две хиляди шестстотин и шестдесет/ кв. м.. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план : 102005. при съседи на поземления имот: *********;

**********; *********; *********; *********.

Изложени били твърдения,че след като, през 2023г. се снабдила с нотариален акт за собственост на построената в спорния имот сграда, предприела действия да се снабди и с документ за собственост за поземления 2 имот, като изготвила молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка. Снабдила се със скица от СГКК П., а при подаването на данъчна декларация по реда на чл. 14,ал.1 от ЗМДТ през Община П. и направено искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка на ПИ с идентификатор **********, бил постановен отказ , тъй като не бил представила документ за собственост.

С последваща молба до нотариуса, с район на действие РС П., поискала удостоверение за снабдяване с данъчна оценка, което да послужи пред отдел МДТ на Община П.. Отказано и било издаване на такова удостоверение, тъй като имота е актуван като държавен. Като собственик на имота бил вписан Държавен поземлен фонд - МЗГ, което е породило и правния интерес от предявяване иска, съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на НКС.

С предприетите от ищцата действия и резултата от тях се доказвал правния интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. За ищцата съществувала възможност да придобие права, снабдявайки се с документ за собственост по реда на чл. 587 и сл. от ГПК, ако бъдат отречени правата на ответника.

В определението по чл. 140 от ГПК искът бил квалифициран като отрицателен установителен иск. След възражение от ищцата относно разпределената доказателствена тежест ,съдът допълнил доклада, като указал на ответника, че носи тежестта да установи собствеността си върху имота, като установи „завършване на процедурата по възстановяване на имота, включително издаването на решение на Поземлена комисия и подписването му от съответните членове на комисията“.

В решението си районният съд приел, че правният интерес за предявяване на иска произтича от твърдението на ищцата, че владее имота и го е придобила по давност, които обстоятелства не били доказани, а представеното от ответника решение било годен акт, който установява собственост.

При постановяване на решението били допуснати съществени процесуални нарушения ,като на ищцата не била указано да установи, че е придобила имота по силата на давностно владение.

Налице било и процесуално нарушение, тъй като

3 решението не почивало на събрания доказателствен материал по делото, а на предположения , които съдът правел на база записване в КК на имот, собственост на Държавата, на съседен на процесния имот.

Направено било искане за осъществяване на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал.2 от ГПК с твърдения за нищожност на Решение № 6Б04 5/15.04.1999г. на ОСЗГ П. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Г., с което ответникът се легитимира, като собственик на процесния имот.

Изводите на първоинстанционният съд , че решението не е нищожен административен акт, поради липса на форма, били необосновани и постановени при неправилна преценка на събраните по делото доказателства.

С молба с вх.№ 26047 от 26.09.2025г и докладвана в първото по делото о.с.з ., която дала основание за допълване на доклада, била оспорена компетентността на органа издал решението, липсата на подписи върху решението, липсата на преписка по издаването му и направено искане за упражняване на косвен съдебен контрол.

Независимо от указанията дадени на ответника по делото в първото по делото заседание, не били представени оригинално решение, подписано от колективния орган, който го е издал, не се представили и доказателства кои са лицата, назначени като членове на комисията към дата на издаване на решението, не се установило да има и адм. преписка по издаването му.

Въпреки това, първоинстанционният съд приел, че не се установяват пороци на решението, които да водят до неговата нищожност и поради които действието му по отношение на ищцата да не бъде зачетено при извършване на косвен съдебен контрол. Изводите на съда почивали на предположения и не кореспондирали със събрания доказателствен материал - писмо от МЗХ и СТЕ изслушана по делото.

Ответникът по делото в отговора си подържал, че е собственик на имота на база представеното решение постановено по чл. 27, ал.1 от ППЗСПЗЗ, т.е на решение имащо конститутивен характер.

Установено било по делото, че решението е нищожен административен акт, поради което ответникът не установил, че е собственик на имота.

За да приеме, че имотът има земеделски характер, освен приетото по делото нищожно решение на ОСЗ П., съдът не се позовал на други 4 доказателства.

Съдът се позовал на установено по делото ,че имотът, предмет на делото, е отразен в решение № 6Б045/15.04.1999 г. на Поземлена комисия - П. за възстановяване на собственост съгласно плана за земеразделяне, като „друга селскостопанска територия" с площ 2.661 дка в местността Геров трап в землището на с. Г.. „заедно с още един подобен имот в същата местност имот, който не е бил предмет на делото, но бил собственост на ДПФ. (стр. 3 - 4 от съдебното решение).

Съседния на процесният имот не бил предмет на делото и не е установяван неговия характер и преназначение.

Характера на имота не бил установен по делото.

Съдът нарушил и разпоредбите на материалния закон. От събраните доказателства, в това число и писмени такива се установило, че имотът макар и записан като частна държавна собственост в КККР на с. Г., доколкото записването в КККР няма за последица установяване на собственост, не е част от ДПФ, няма земеделски характер и не е собственост на ответника.

Установено било по делото, че имотът не е ползван и не се ползва към настоящия момент за земеделско производство, което отново водело до извод ,че възраженията на ответника са недоказани.

Неоснователни били и възраженията на ответника направени с отговора на исковата молба, относно временната забрана за придобиване на имоти частна държавна собственост, в това число и за забрана за придобиване по давност на имоти част от ДПФ.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Министъра на Земеделието и храните, представляващ Държавата, чрез К. К., „Директор на дирекция при Областна дирекция „Земеделие“, гр.П., и пълномощник на Министъра на земеделието, храните и горите.

Оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

Правилно съдът отхвърлил исковата молба за признаване на установено по отношение на С. И. Я., че Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните не е собственик на имот с идентификатор ********** 5 по КККР на с.Г.. общ.П., област П..

В тежест на ищеца , предявил отрицателния установителен иск за собственост било да установи правния си интерес от предявяването му, както и фактите, от които произтича твърдението му, че държавата не е собственик на процесния имот. Правилно била разпределена доказателствената тежест.

При отрицателен установителен иск именно ищецът следвало да обори предполагаемото право на ответника. Съдът обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност и направил обосновани изводи.

Позоваването на данни от кадастралната карта не представлявало произволно предположение, а и съдът ги преценил наред с другите доказателства по делото.

Съдът извършил дължимата в това производство проверка по реда на чл.17 ал.2 от ГПК , като е обсъдил възраженията за нищожност и е приел, че такива пороци не са налице. Съдът правилно приел, че не са налице данни, които да поставят под съмнение съществуването и валидността на административния акт. Представеният по делото заверен препис от ОСЗ като правоприемник на поземлената комисия удостоверява съществуването и съдържанието на решението, като доказателствената му сила не е оборена.

Само по себе си твърдението за липса на оригинал, подписи или надлежно назначаване на членовете на комисията не обуславя извод за нищожност при липса на установени факти в тази насока.Правилно съдът приел, че в рамките на косвения съдебен контрол по чл. 17. ал. 2 ГПК следи единствено за валидността на административния акт. Обоснован бил и извода на съда относно конститутивното действие на решенията по ЗСПЗЗ.

При постановяването на решението си, съдът обсъдил всички доказателства и доводи на ищеца.

Правилно първоинстанционният съд приел, че към релевантния момент имотът е представлявал земеделска територия – „друга селскостопанска територия" по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, съставляваща част от държавния поземлен фонд по чл. 47. ал. 1 ППЗСПЗЗ. Правилно приел още, че имотът е бил държавна собственост и е попадал в режима на забрана за придобиване по давност съгласно ЗСПЗЗ.