Решение № 14 от 11.02.2025, Районен съд - Никопол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Никопол, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело № 20234420100629 по описа за 2023 година

По вх.№3127/20.12.2023г. пред НРС е образувано настоящото дело, в което като ищец е посочено „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“, ЕИК***, което дружество се представлява от А.А. изпълнителен директор и И.И.Е. – председател на УС, чрез юрисконсулт Ф.И. с адрес в гр.София, ул.“***“№*** срещу Р. И. Т., ЕГН********** с настоящ адрес в с.***, общ.НИКОПОЛ, ул.“***.

В исковата молба се твърди, че Р. И. Т., ЕГН********** в качеството си на собственик е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката. С оглед на това ищецът твърди, че насочва исковата си претенция срещу Т..

Допълва се, че съгласно § 1 т. 2 а (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /Обн. ДВ. изм. ДВ. бр. 35 от 3 Май 2011 г., изм. ДВ. бр. 47 от 21 Юни 2011 г., изм. ДВ. бр. 38 от 18 Май 2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 54 от 17 Юли 2012 г., изм. ДВ. бр. 82 от 26 Октомври 2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп., бр. 20 от 28.02.2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 23 от 8.03.2013 г., в сила от 8.03.2013 г., изм. и доп., бр. 59 от 5.07.2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) „Битов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и 1 горещо водоснабдяване за домакинството си. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове се твърди, ч е ответника е битов клиент на ТЕ и за него важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Отделно се сочи, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от “Топлофикация София” ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да било необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се твърди, че се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството относно правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Сочи се още, че ответника не упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ (чл.

106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него били влезли в сила Общите условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. Допълва с, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл.31, ал.1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Допълва се, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не били заплатени в срока по ал.2. Сочи се, че при неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

По отношение на конкретния казус се сочи, че в топлоснабдения имот била използвана доставяната от дружеството ни топлинна енергия за абонатен №359104 през процесния период от м.05.2020г. до м.04.2022г., а също така и услуга дялово разпределение за периода м.09.2020г. до м.04.2022г., като се твърди, че ответника по 2 делото не погасил задължението си.

Твърди се също, че в изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в която се намирал топлоснабденият имот сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД. От ищеца се сочи, че въз основа на чл.139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. Сочат се доводи за това, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имат били начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период се допълва, че били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, а именно „Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба №2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Твърди се, че за топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, като съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка бил сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения, като се започвало от най-старото.

Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Р. И. Т., ЕГН********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сума в общ размер на 7118.46лв., от които 6027.73лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.11.2023г. до окончателното изплащане на сумите и 1027.11лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 03.10.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода м.09.2020г. до м.04.2022г. в размер на 51.60лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.11.2023г. до окончателното изплащане на сумите и 12.02лв. - мораторна лихва за периода от 15.11.2020г. до 03.10.2023г., като се претендират и направените по делото разноски, заедно с юрисконсултско възнаграждение.

Представят се писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания.

Претендират се разноски.

С разпореждане №664/26.07.2024г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК е изпратен препис от исковата молба с приложенията за връчване на ответника.

3

На 31.07.2024г. ответникът е бил уведомен за разпореждането на съда чрез назначения особен представител. В срок от него с вх.№2310/09.08.2024г. е получен писмен отговор на исковата молба.

В отговора назначеният особен представител на ответника сочи, че счита предявеният иск е недопустим и неоснователен. Излага доводи за това, че Р. Т. е собственик на посоченият имот с абонатен №359104 към „Топлофикация София“АД.

Сочи, че съгласно легалната дефиниция на Закона за енергетиката „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице - собственик или ползвател на имота. Допълва, че видно от представените доказателства от самият ищец, имотът се владее и ползва от трети лица, а Р. Т. бил лишен от достъп до имота съответно не го ползва не по негово желание. Изразява се становище, че особеният представител не възразява срещу размера на изразходената топлинна енергия, но счита, че нейното заплащане се дължи не от собственика Р. Т., а от лицата, които са владели и ползвали имота през търсеният период, а именно М.С.А. и В.Г.Г.. Не възразява срещу привличането на трето лице помагач - „Техем сървисис“ ЕООД, както и допускане на исканите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, но счита, че тъй като не оспорва размера на търсената сума, същите се явявали ненужни.

Поради обективна невъзможност да представи други писмени или гласни доказателства от особения представител се заявява, че ще с е ползва от представените от ищеца и събраните от съда такива. Твърди, че ищеца следва да докаже, че Р. Т. е лицето ползвало и изразходило начислената топлинна енергия.

Третото лице помагач на страната на ищеца ФДР “ТЕХЕН СЪРВИСИС”ЕООД не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия (ТЕ), ищецът следва да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на ТЕ, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респективно битов клиент на ТЕ през процесния период е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа енергия или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и 4 горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на ТЕ от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Съгласно чл.143 от ЗЕ, ТЕ отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

Назначеният особен представител на ответника е упражнила своевременно правата по чл.120 от ЗЗД, като е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е основателно.

Съгласно разясненията дадени с ТР №3/2011г по тълкувателно дело №3/2011г на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111, б."в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 от ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.