Определение № 110 от 06.03.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. Смолян, 06.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500056 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК.

С протоколно определение от 20.01.2025 г. по гр. д. № 14/2020 г.

Чепеларски районен съд е постановил връщане на молбата от 18.11.2024 г., уточнена с молба вх. № 90113/20.11.2024 г., с която са предявени претенции по сметки по чл. 346 от ГПК, подадена от ищците К. Т. К., С. В. Ш. и А. В. К. против ответниците Е. Д. К. и А. Д. К., приети за съвместно разглеждане с протоколно определение от 18.11.2024 г.

Със същото определение е прекратено производството по делото във втората фаза на делбата в частта по предявените претенции по сметки по чл. 346 от ГПК, подадена от ищците К. Т. К., С. В. Ш. и А. В. К. против ответниците Е. Д. К. и А. Д. К., приети за съвместно разглеждане с протоколно определение от 18.11.2024 г.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от съделителите К. Т. К., С. В. Ш. и А. В. К., чрез пълномощник адв. Б. Мл., с оплакване, че е неправилно.

Твърди се, че с молба от 20.11.2024 г. дадените указания са изпълнение, като в уточнението на сумите към отделните съделители не е посочена частта от общо претендираната сума от 10 000 лева как се разпределя между тях съобразно квотата им. Твърди се, че в тази молба „самите текстове на уточнението са изписани, но е пропусунато да се изпишат сумите цифром, което е неволна фактическа грешка.

В частната жалба се прави позоваване на практика на ВКС, според която при претенции по сметки не се прилагат разпоредбите на чл. 127 – чл.

133 от ГПК; за предявяване на исканията по сметки няма изрично изискване за писмена форма. Твърди се, че съдът принуждава жалбоподателите да следват 1 правилата на исковото производство, което не е правилно.

Твърди се, че още с първоначалната молба, подадена в съдебно заседание на 18.11.2024 г. жалбоподателите са посочили претенцията си и тази молба съдържа петитум. Твърди се, че в съдебно заседание на 20.01.2025 г. съдът е следвало да даде възможност по реда на чл. 143 ал. 2 от ГПК ищците да пояснят и допълнят исковата молба, . Сочи се, че съдът не е дал възможност на ищците да вземат отношение по отговора и въпросния пропуск, а е могло да стане с едно уточнение, каквато правна и процесуална възможност е налице по закон.

С частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане по същество на предявената претенция по сметки.

В срок е депозиран отговор на частната жалба от съделителите А.

Д. К. и Е. Д. К., чрез пълномощник адв. Ив. С., с който се оспорва частната жалба като неоснователна.

В отговора се сочи, че в молбите липсва изрично посочване на сумата, която представлява парична претенция срещу всеки един от ответниците.Твърди се също, че в съдебно заседание се сочи, че не се касае за пристройката, която е баня и тоалетна /с площ 4, 10 кв.м./, а в молбата от 20.11.2024 г. се сочи, че изрично се претендира и сумата, която наследодателят на ищците еднолично е вложил в изграждането на тази пристройка, при които неясни и заблуждаващи твърдения затрудняват защитата на ответниците и въпреки дадената възможност от съда не са конкретизирани.

Сочи се в отговора, че дори и устно предявена, претенцията по чл.

346 от ГПК трябва да съдържа елементите, от които да се определи спорното право, фактическите твърдения, от които да се извлече основанието на иска, искането, както и цената на претенцията, което в случая не е направено.

По отношение доводите в жалбата за възможността по чл. 143 ал. 2 от ГПК в отговора се сочи, че ищците, ако са искали да се възползват от тази възможност, са могли да го направят в открито съдебно заседание, когато нито е направено такова искане, нито е направено такова възражение.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно и законосъобразно; претендират се разноски.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

В първото съдебно заседание на втората фаза на съдебната делба на 18.11.2024 г. от съделителите К. Т. К. и А. В. К., чрез пълномощник адв. Б.

Мл.q е депозирана молба по чл. 346 от ГПК /л. 365/ срещу Е. Д. К. и А. Д. К. за сумата от 10 000 лева, представляваща стойността на вложените в пристройката средства.

В съдебно заседание от 18.11.2024 г. пълномощникът на ищците 2 адв. Мл. е поискал да му бъде дадена възможност да уточни „кой на кого какво ще плаща и претендираните 10 000 лева какво представляват“. С протоколно определение в това съдебно заседание съдът е предоставил възможност на ищците в едноседмичен срок от датата на заседанието да уточнят всички претенции по сметки, вида на направените подобрения, вложените материали, труд, в какво конкретно се изразяват самите подобрения, тяхната квадратура или линейни метри, както и да прецизират петитума на молбата и задачата към вещото лице; указано е на ищците, че в ако в срок не отстранят нередовностите в цялост, съдът ще прекрати производството в частта по молбата на ищците по реда на чл. 346 от ГПК.

От ищците е депозирана молба-уточнение вх. № 90113/20.11.2024 г. В молбата се сочи, че стойността, с която се е увеличила пазарната стойност на наследствения имот в резултат на посочените разходи за подобрения, чрез изграждане на пристройката е в размер на 30 000 лева към датата на откриване на наследството, от които 10 000 лева са в съответствие с дяловото участие на наследниците на В. А.ов К. в размер на 30/48 ид. ч. В молбата се сочи, че претенцията за заплащане на сумата от 10 000 лева за уреждане на сметки при делбата е насочена към съделителите Е. Д. К. „ в размер на „и

А. Д. К. „в размер на

„ в полза на ищците К. Т. К., С. В. Ш. и А. В. К.Ганчева общо за всички тях, тъй като същите желаят общ дял.

В съдебно заседание на 20.01.2025 г. съдът е приел, че в срок не са изпълнени в цялост дадените указания – в уточнителната молба ищците не само, че не са прецизирали петитума на претенцията си по сметки, но и изобщо липсва формулиран такъв, тъй като не е посочено от всеки от ответниците каква сума се претендира. Поради това съдът е постановил връщане на молбата по чл. 346 от ГПК и прекратяване производството по делото в тази част.

Настоящата инстанция счита за законосъобразно и обосновано обжалваното определение.

Въпреки дадената възможност, ищците не са отстранили нередовностите на претенцията по чл. 346 от ГПК.

Не се касае за неизписване словом на претендираните суми, както неоснователно се твърди във въззивната жалба. Касае се за липса на петитум – така и не е посочено каква сума за подобрения се претендира от всеки от ответниците. Видно от цитирания по-горе текст на уточнителната молба от 20.11.2024 г., посочени са имената на ответниците, към които е насочена претенцията по чл. 346 от ГПК, срещу тези имена има оставено празно място, но липсва вписване на сумите, които се претендират от всеки от съделителите поотделно.

Цитираната в частната жалба съдебна практика касае формата на предявяване на претенцията по чл. 346 от ГПК – практиката приема, че тази молба може да бъде предявена и устно в съдебно заседание, ако присъстват ответниците. Независимо дали молбата по чл. 346 от ГПК се предявява 3 писмено или устно, безспорно в тази молба претенцията следва да е формулирана ясно и точно, като се посочи спрямо всеки от ответниците каква сума се претендира. При това положение и в първоначалната и в уточнителната молба всъщност липсва петитум – не се сочи кой ответник за каква сума се иска да бъде осъден.

Въпреки че квотите на съделителите са определени с решението за допускане на делбата, съдът не би могъл служебно при произнасянето си по същество да определи според квотите на ответниците Е. Д. К. и А. Д. К. каква сума се претендира от тях, защото не може да замести волята на ищците, още повече, че ищците не са посочили дали претендираната от всеки от ответниците е съответна на техните дялове от съсобствеността. Така например съществуват хипотези, при които би могло да се претендира и сума, различна от квотата в съсобствеността. Липсата на изрично формулиран петитум спрямо всеки от ответниците води само до предположения относно предявената претенция, което възпрепятства както ответниците в тяхната защита, така и съдът при произнасянето по съществото на претенцията.

Предвид доводите във въззивната жалба следва да се допълни, че разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от ГПК не намира приложение в случая.

Разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от ГПК касае редовна първоначална искова молба, а не молба, която е оставена без движение като нередовна с указания за отстраняване на нейните нередовности в указан срок.

Предвид гореизложеното обжалваното определение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите деловодните разноски за настоящото въззивно производство в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.

Поради това Смолянски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.01.2025 г. по гр. д. № 14/2020 г. на Чепеларски районен съд, с което е постановено връщане на молбата от 18.11.2024 г., уточнена с молба вх. № 90113/20.11.2024 г., с която са предявени претенции по сметки по чл. 346 от ГПК от ищците К. Т. К., С. В. Ш. и А. В. К. против ответниците Е. Д. К. и А. Д. К., приети за съвместно разглеждане с протоколно определение от 18.11.2024 г., както и е прекратено производството по делото във втората фаза на делбата в частта по предявените претенции по сметки по чл. 346 от ГПК от ищците К. Т. К., С. В. Ш. и А. В. К. против ответниците Е. Д. К. и А. Д. К., приети за съвместно разглеждане с протоколно определение от 18.11.2024 г.

4

ОСЪЖДА К. Т. К., ЕГН **********, С. В. Ш., ЕГН **********, и А. В. К., ЕГН **********, да заплатят на Е. Д. К. и А. Д. К. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5