Решение № 929 от 03.09.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. Варна, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно гражданско дело № 20263100501978 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 8349/10.06.2026 г., подадена от „ГЕОМАКС“ ООД, ЕИК **********, представлявано от управителя **********, чрез адв. М. Т. – като длъжник по изп. дело № 20268080400126 по описа на ЧСИ **********, рег. № 808, с район на действие ВОС, срещу обективирано в съобщение за образувано изпълнително дело изх. № 8254/13.05.2026 г., връчено на длъжника на 28.05.2026 г., в частта, с която като разноски по изпълнението са приети - 600 евро адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело, както и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че приетото адвокатско възнаграждение от 600 евро е прекомерно, несъответстващо на фактическата и правна сложност на изпълнителното производство и на действително извършената адвокатска работа. Поддържа се, че действията на процесуалния представител на взискателя се изчерпват с подаване на молба за образуване на изпълнително дело и посочване на изпълнителни способи, поради което разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до 102,26 евро. Навежда се и оплакване, че пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъде преизчислена съобразно намаления размер на подлежащите на събиране разноски и без включване на прекомерната част от адвокатското възнаграждение.

1

Направено е и искане за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 438 ГПК.

Писмени възражения по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирал взискателят по изпълнението Адвокатско дружество „Златев и партньори“, ЕИК:148058416, чрез адв. Д. П., с което жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че изпълнителното дело е образувано въз основа на редовен изпълнителен лист, а приетите от съдебния изпълнител разноски, включително адвокатското възнаграждение и таксите по ТТРЗЧСИ, са дължими като разноски по изпълнението. Претендира разноски за настоящото производство в размер 400 евро, въз основа на договор за правна защита и съдействие, приложен е и списък по чл. 80 ГПК.

ЧСИ ********** депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага в електронен вариант изп. дело № 20268080400126 по описа на ЧСИ **********, рег. № 808, с район на действие ВОС.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20268080400126 по описа на ЧСИ **********, рег. № 808, е образувано на 17.03.2026г. по молба на Адвокатско дружество „Златев и партньори“, ЕИК 148058416, срещу длъжника „ГЕОМАКС“ ООД, ЕИК **********. Към молбата е приложен изпълнителен лист № 107/10.03.2026 г., издаден по ч.гр.д. № 20265430100003/2026 г. по описа на Районен съд – Мадан, въз основа на Заповед за изпълнение № 11/14.01.2026 г. по чл. 410 ГПК. Приложен е също и договор за правна помощ сключен между Адвокатско дружество „Златев и партньори“, ЕИК:148058416 и адв. Д. П., за сумата от 600 евро.

С изпълнителния лист длъжникът е осъден да заплати на взискателя следните суми: 639,11 евро главница; законна лихва върху главницата, считано от 07.01.2026 г. до окончателното изплащане; 27,34 евро мораторна лихва за периода 17.09.2025 г. – 07.01.2026 г.; 13,32 евро държавна такса;

204,60 евро адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал спрямо длъжника да бъде - връчена ПДИ, наложен запор върху банкови сметки, извършени справки за имущественото му състояние, налагане на запор и/или възбрана, извършени справки в Регистъра на обществените поръчки за евентуални вземания, както и предприемане на други изпълнителни способи.

След образуване на делото съдебният изпълнител е разпоредил извършване на имуществено проучване на длъжника и предприемане на 2 изпълнителни действия съобразно посочените от взискателя изпълнителни способи. На 19.03.2026 г. са извършени справки относно имущественото състояние на длъжника „ГЕОМАКС“ ООД, включително справка в НАП, справка в Агенцията по вписванията — Имотен регистър, справка в Търговския регистър, справка в АГКК, справка в БНБ за банкови сметки и искане до ОДМВР — Варна, сектор „Пътна полиция“, за притежавани МПС.

От справката в БНБ от 19.03.2026 г. е установена банкова сметка на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД, IBAN **********, във валута евро. От справката в Агенцията по вписванията от същата дата се установява липса на вписвания, отбелязвания и заличавания по ЕИК на длъжника за проверявания период. От справката в АГКК е отразено, че не са открити данни. Извършена е и справка в Търговския регистър относно актуалното състояние на дружеството-длъжник, седалището и адреса му на управление, управителите, начина на представляване и съдружниците.

На 24.03.2026 г. по искане на съдебния изпълнител са постъпили удостоверения от НАП, от които се установява, че длъжникът няма публични задължения и няма наложени обезпечителни мерки; посочено е също, че няма декларирани недвижими имоти, движима собственост и доходи за 2025 г., като е потвърдена налична банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД.

На 25.03.2026 г. съдебният изпълнител е издал запорно съобщение изх.

№ 5282/25.03.2026 г. до „Първа инвестиционна банка“ АД, с което на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл. 507а и чл. 508 ГПК е наложил запор върху всички сметки на длъжника, банкови касетки и вземания по договори с банката до размера на сумата 1 775,76 евро, изчислена към 08.04.2026 г.

На същата дата — 25.03.2026 г., съдебният изпълнител е изготвил и съобщение за образувано изпълнително дело изх. № 5284/25.03.2026 г. до длъжника, в което е посочил размера на задължението към 08.04.2026 г., както и наложения запор върху банковите сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД, като на 01.04.2026 г. е залепено уведомление.

Също на 25.03.2026 г. е изготвено съобщение изх. № 5287/25.03.2026 г. до процесуалния представител на взискателя — адв. Д. П., с което взискателят е уведомен да внесе авансови такси по ТТРЗЧСИ.

На 13.05.2026 г. съдебният изпълнител е изготвил ново съобщение за образувано изпълнително дело изх. № 8254/13.05.2026 г., връчено на длъжника на 28.05.2026 г., в което задължението е определено към 27.05.2026 г. в общ размер 1 785,44 евро, включително 639,11 евро главница, 25,23 евро законна лихва, 27,34 евро мораторна лихва, 217,92 евро присъдени разноски, 600 евро адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и 275,84 евро такси по Тарифата към ЗЧСИ.

3

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна — длъжник по изпълнителното производство, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Съобщението за образувано изпълнително дело с изх. № 8254/13.05.2026 г. е връчено на длъжника на 28.05.2026 г., а жалбата е подадена на 10.06.2026 г., поради което е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и същата е допустима.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

В настоящото производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК съдът извършва проверка за законосъобразност на акта на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението. Възраженията на длъжника, че вземането по изпълнителния лист е погасено преди издаването на заповедта за изпълнение, както и доводите във връзка с подадено възражение по чл. 423 ГПК и частна жалба по чл. 419 ГПК, не могат да бъдат разгледани по същество в настоящото производство. Тези възражения са относими към заповедното производство и евентуално към производствата по оспорване на изпълнението, но не обуславят сами по себе си незаконосъобразност на разпореждането за разноски, доколкото към момента на образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е бил сезиран с редовен от външна страна изпълнителен титул - изпълнителен лист № 107/10.03.2026 г., издаден по ч.гр.д. № 20265430100003/2026 г. по описа на Районен съд – Мадан, въз основа на Заповед за изпълнение № 11/14.01.2026 г. по чл. 410 ГПК.

По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение:

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично предвидените в закона случаи. Този принцип обаче не означава, че върху длъжника следва да бъдат възлагани всички разноски, уговорени или заплатени от взискателя, независимо от тяхната необходимост и съразмерност. Отговорността на длъжника обхваща разноските, които са необходими за осъществяване на изпълнението и съответстват на действителната фактическа и правна сложност на конкретното изпълнително производство.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК намира приложение и при преценката на адвокатските възнаграждения, претендирани като разноски по изпълнителното производство, доколкото въпросът за разноските е уреден в общата част на ГПК и чл. 79 ГПК изрично урежда отговорността за разноските по изпълнението. При направено от длъжника мотивирано възражение за прекомерност съдът следва да провери съотношението между заплатеното адвокатско възнаграждение, действителната фактическа и правна 4 сложност на изпълнителното дело и конкретния обем адвокатска работа, подлежаща на възлагане върху длъжника.

В този смисъл са и задължителните разяснения по т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които при намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност съдът извършва самостоятелна преценка за фактическата и правна сложност и не е обвързан от ограничението по § 2 от Наредба № 1/2004 г. Намаляването на възнаграждението не засяга вътрешното отношение между адвокат и клиент, а единствено размера на разноските, които могат да бъдат възложени върху насрещната страна.

Съдът съобразява и дадените в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, че от разноските за възнаграждение на един адвокат в изпълнителното производство се признава онази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело. При тази преценка следва да се отчита и различната роля на адвоката при възлагане на изпълнението на държавен съдебен изпълнител и при възлагане на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да бъде възложено и определянето на изпълнителния способ.

От данните по изпълнителното дело се установява, че извършената от пълномощника на взискателя дейност се свежда до подаване на молба за образуване на изпълнително производство с посочване на обичайни изпълнителни способи. Не се установяват конкретни последващи самостоятелни процесуални действия на адвоката на взискателя, които да обосновават възнаграждение за водене на изпълнителното дело в размер, значително над минимално дължимия за образуване на изпълнително производство.

Настоящата преценка се извършва към момента на обжалвания акт на съдебния изпълнител и въз основа на установените по изпълнителното дело действия, извършени до този момент. За прилагане на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да е налице реално извършване на конкретни адвокатски действия по водене на изпълнителното дело с оглед удовлетворяване на вземането, а не само уговорено възнаграждение или формално посочване на изпълнителни способи в молбата за образуване на делото. В случая такива действия не се установяват, поради което към настоящия етап не са налице условията за възлагане върху длъжника на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от наредбата. Дължимите от длъжника разноски следва да бъдат ограничени до възнаграждението по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. — за образуване на изпълнително дело. Това не препятства възможността при последващо реално извършване на конкретни и необходими адвокатски действия по водене на изпълнителното производство взискателят да претендира допълнителни разноски, чието възлагане върху длъжника подлежи на самостоятелна преценка за реалност, необходимост и съразмерност. Разглежданото изпълнително производство не се отличава с 5 фактическата и правна сложност, напротив касае се за парично вземане по изпълнителен лист, а предприетите действия са в минимален обем.