Определение № 11587 от 28.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11587 гр. София, 28.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504464 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 258 и сл.

ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№68605/04.03.2026 г., подадена от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД срещу определение №5808/10.02.2026 г. постановено по гр.д. №32530/2025 г. по описа на СРС, 34-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение №23172/17.12.2025 г.

Според частния жалбоподател определението по разноските е незаконосъобразно, защото ответникът е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото, поради което няма основание в полза на ищеца да се присъждат разноски. Иска се от частния жалбоподател да се отмени обжалваното определение.

Ответникът по жалбата – М.С.П. счита същ ата за неоснователна.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустими. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Исковото производство пред първоинстанционния съд е образувано по 1 искова молба на М.С.П. срещу ответника „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните вземания: сумата от 596.90 лева главница по Договор за стоков кредит № CREX-02058677/30.01.2009 г., сумата от 91.94 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 13.11.2009 г. до 13.08.2010 г., сумата от 563.65 лева мораторна лихва за периода от 14.11.2009 г. до 25.04.2019 г., както и сумата от 75.05 лева разноски по заповедното производство.

В отговора на исковата молба ответникът „ФРОНТЕКС

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД признава иска, като твърди, че факта на погасяване на вземанията по давност не е бил спорен.

С Решение №23172/17.12.2025 г. постановено по гр.д. №32530/2025 г. по описа на СРС, 34-ти състав е признато за установено по предявените от ищеца М.С.П., отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу ответника „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 16.10.2023 г. по гр.д. № 26644/2019 г. по описа на СРС, 156 състав, и за събирането на които е образувано изпълнително дело № 2117/2025 г. по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, а именно: сумата от 596.90 (петстотин деветдесет и шест лева и деветдесет стотинки) лева – главница по Договор за стоков кредит № CREX-02058677/30.01.2009 г.; сумата от 91.94 (деветдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки) лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 13.11.2009 г. до 13.08.2010 г.; сумата от 563.65 (петстотин шестдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки) лева – мораторна лихва за забава за периода от 14.11.2009 г. до 25.04.2019 г., както и сумата от 75.05 (седемдесет и пет лева и пет стотинки) лева – разноски по заповедното производство, поради погасяване на вземанията с изтекла петгодишна погасителна давност.

С горепосоченото решение „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД е осъден да заплати на М.С.П., ЕГН **********, сумата от 50 .00 (петдесет) лева, представляваща заплатена държавна такса, и на адвокат К.И.К. член на САК сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща разноски за 2 адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

С обжалваното определение за изменение на решението в частта на разноските, съдът е приел, че не са налице основания за изменението на приетото в решението.

Настоящият състав на СГС напълно споделя изложените от първоинстанционния съд в обжалваното определение мотиви, поради което и на основание чл. 272, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях.

Отговорността на страните за разноски в гражданския процес се разпределя в зависимост от изхода на делото. Според правилото на чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а според правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото право на разноски има ответникът. Обстоятелството дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на спора се преценява с оглед фактите и обстоятелствата по конкретното дело. Във всеки случай при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът съобразява причината за отхвърляне на иска или за прекратяване на производството по него. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е уредено изключение от правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК като е предвидено, че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. По аргумент на противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК , в случай на отхвърляне на иска разноските се понасят от ответника, ако последният с поведението си е дал повод за инициирането на съдебния спор.

Следователно отговорността за разноски в гражданския процес се определя в зависимост от резултата от предявения иск и в зависимост от поведението на ответника по делото – чл. 78, ал. 1 , 2, 3 и 4 от ГПК. Отговорността за разноски в гражданския процес поначало е обвързана от изхода на правния спор, но заедно с това тази отговорност се основава на установеното в чл. 3 от ГПК изискване за добросъвестно упражняване на процесуалните права.

С оглед изложените в жалбите доводи следва да бъде посочено следното:

Според преобладаващата съдебната практика, ответникът дава повод за завеждане на отрицателен установителен иск, когато е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да предприеме такива 3 действия.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК , ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Целта на разпоредбата е ответникът да не се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иск, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В случаите, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да бъде освободен ответникът от отговорност за разноски поради отсъствие от първата от кумулативните предпоставки чл. 78 ГПК. При предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и независимо от това, че кредиторът - ответник е признал иска с отговора на исковата молба и срещу ищеца - длъжник не са предприемани изпълнителни действия след изтеклата давност, освобождаването на ответника от отговорност за разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК не е оправдано.

Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което позоваването на давността не може да се направи извън исковия процес. Дори и когато не е образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече след изричане на срока на погасителна давност вземането, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора (в този смисъл и Определение № 2026 от 16.07.2024 г. по ч. т. д. № 941/2024 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение; определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023 на ІІ т. о. на ВКС; определение № 1220/05.12.2023 г. по ч. т. д. № 1809/2023 г. на ІІ т. о. на ВКС).

В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК , поради което първоинстанционният съд правилно е присъдил разноските в тежест на ответника с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК .

Във връзка релевираното от страна на „ФРОНТЕКС

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД възражение за прекомерност следва да бъде 4 посочено, че същото се явява неоснователно.

ГПК се прилага и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв, която правна норма урежда специална адвокатска помощ – безплатно процесуално представителство, и според която само ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, то адвокатът, оказал безплатно правно съдействие, има право на адвокатско възнаграждение, определимо от съда според фактическата и правната сложност на делото, както и от обема на извършената от адвоката работа, без да е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз. Както сочи и жалбоподателя, при безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл.

38, ал. 1 ЗАдв. адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената отхвърлената част от иска/исковете; дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1–3 ГПК (определение № 54 от 6.02.2019 г. по ч. гр. д. № 84/2019 г. на ВКС, I V г. о.). В случая, определеният от СРС размер на присъденото адвокатско възнаграждение напълно съответства на осъществената процесуална защита, фактическата и правна сложност на спора, събраните доказателства, продължителността на производството и броя на откритите съдебни заседания.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД,

ЕИК

200644029, с р е щ у определение

№5808/10.02.2026 г. постановено по гр.д. №32530/2025 г. по описа на СРС, 34ти състав, с което е оставена без уважение молбата на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение №23172/17.12.2025 г.

5

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6