Решение № 4025 от 03.10.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4025/3.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К. при участието на секретар И.А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12404 по описа за

2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.З.С.Н.В." ООД, вписано в Търговския регистър под ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу О.В.В., с ЕГН: **********,*** К.за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане към ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение № 2317/3.4.2018г, издадена по ЧГД № 4798/2018г., по описа на ВРС за сумата от 520.72лв. (петстотин и двадесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща главница по договор за паричен заем, сключен на 02.05.2013г. с № 1831987, като вземането е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия от 16.11.2010г. и Приложение 1 към Рамков договор от 01.03.2015г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: ********* и „А.з.с.н.в.“ ООД, з. което длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД; сума в размер на 161.85лв.

(сто шестдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва, считано от 07.08.2013г. до 06.11.2013г.; сума в размер на 9.00лв. (девет лева), представляваща такса разходи; сума в размер на 320.82лв.

(триста и двадесет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща лихва за забава, считано от 20.06.2013г. до датата на подаване на заявлението в съда - 30.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 30.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Излага се в исковата молба, че на 02.05.2013 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД (Заемодател) и О.В.В. (Заемател) е сключен Договор за паричен заем с № 1831987, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 600,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, която била усвоена от заемателя. Заемателят от своя страна поел задължение да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора за заем. Твърди се, че погасителните вноски включват главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1050,57 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 450,57 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 6.11.2013 г. на 27 равни седмични погасителни вноски в размер на 38,91 лева всяка.

В сключения Договор за паричен заем било уговорено, че когато Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.

Излага се в исковата молба, че на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 20.06.2013 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 320,82 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

Твърди се, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството - заемател. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 404,00 лв., с която са погасени както следва: такса разходи: 36,00 лв., договорна лихва: 288,72 лв., главница: 79,28 лв. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 6.11.2013 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Ищецът излага, че на 1.03.2015 г. е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „А.з.с.н.в." ООД, по силата на който вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД срещу ответника било прехвърлено н. „А.з.с.н.в." ООД, до длъжника било изпращано уведомление за цесията, надлежно получено от ответника.

Ищецът „А.з.с.н.в." ООД е подавал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК Съдът е уважил заявлението и по образуваното частно гражданско дело № 4798/2018 г. е издадена заповед за изпълнение.

Същата била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, на ищеца били дадени указания, по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, което обусловило предявяването на разглеждания по настоящото дело иск.

Моли се за уважаване на предявения иск при изложени в исковата молба аргументи и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва иска, като неоснователен. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От приобщената към настоящото дело преписка по ч.гр.дело № 4798/2018 г. по описа на ВРС се установява, че на 02.04.2018 г. ищецът е подал във ВРС заявление по чл. 410 ГПК, с което е поискал от последния Заповед за изпълнение на парично задължение за исковите суми. Въз основа на същото, на основание чл. 411 ал. 3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение № 4798/2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съгласно която е разпоредил на длъжника -ответник да заплати н. „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК: ********* същите. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указания на съда, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането, заявителят е предявил иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

По делото са представени Договор за паричен заем №1831987 от 02.05.2013 г. - л.4 и Молба за сключване на договор за паричен заем – л.5; Общи условия по Договор за заем в сила от 28.03.2018 г. – л.6 и 7. от същите се установява, че на 02.05.2013 г. „Изи Асет Мениджмънт" АД, като Заемодател и О.В.В. като Заемател сключват договор за паричен заем с № 1831987, съгласно който договор, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 600,00 лв., срещу задължението на заемателя да върне заетата сума, заедно с договорна лихва и такси на 27 равни месечни вноски, всяка по 38,91 лева. Уговорен е годишен лихвен процент от 143,04 %, при ГПР 931 % и обща сума за плащане 1050,57 лева, при първа погасителна вноска 08.05.2013 г.

Не се оспорва подписа на ответника под договора, вкл. запознаването му с действащите към него Общи условия.

Приети са, като доказателства по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „А.з.с.н.в." ЕАД от 1.03.2015 г. – л.9-12; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал.

3 от ЗЗД – л.12 гръб и л. 13; Извлечение от Приложение №1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ – л.14; Пълномощно от управителя на Изи Асет Мениджмънт" АД, с което е упълномощено „А.з.с.н.в." ЕАД да уведомява длъжници от името на Изи Асет Мениджмънт" АД – л.17;

Уведомително писмо от дата 01.03.2015 г. от Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД за извършената цесия – л.18 и уведомително писмо за извършената цесия от 25.07.2018 г. – л. 19, ведно с известия за доставяне и обратни разписки – л.20 - 22. От същите се установява, че на 1.03.2015 г. е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „А.з.с.н.в." ООД, по силата на който вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД срещу ответника О.В.В., произтичащи от Договор за паричен заем № 1831987 от дата 02.05.2013 г. са били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - ищец. Налице е упълномощаване от страна на цедента „Изи Асет Мениджмънт" АД на цесионера „А.з.с.н.в."

ЕАД за уведомяване на длъжника за станалата продажба на вземането му.

Изпратеното от пълномощника Уведомително писмо, видно от известие за доставяне е непотърсено от адресата.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск, с правно основание 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно установяване на дължимостта на вземането на ищеца срещу ответника по делото.

По допустимостта на установителния иск:

Правният интерес от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е налице спор досежно дължимостта на процесната сума. В този смисъл съдът споделя виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума. Исковата молба е постъпила в предвидения от чл.

415, ал. 1 срок.

Налице е съвпадение в размера и основанието на претендираните по заповедта за изпълнение и исковата молба суми.

По тези съображения съдебният състав приема, че предявеният иск се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска:

За уважаване на претенциите, ищецът следва да докаже валидно сключен договор за кредит (заем), фактическо предаване на заетата сума (усвояване на кредита) и начина по който паричната сума е постъпила в патримониума на ответника, също така действащи между страните уговорки за договорна лихва, наказателна лихва и неустойка за неизпълнение и неустойка за изискуемост; предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, настъпване изискуемостта на конкретни вноски по същия.

Не се оспорва подписа, положен от името на ответника под договора, както и този положен в приложените и действащи към него в момента Общи условия.

Установено бе по делото, че заемодателят е изпълнил задължението си да предостави уговорения кредитен ресурс в размер на 600,00 лева. Особеният представител на ответника не оспорва този факт, като предвид и че не се оспорва автентичността и авторството на приложения в договора подпис от негово име, следва да се приеме, че сумата по кредита е усвоена и предадена в брой.

Получаването на сумата в брой е удостоверено от самия ответник, който в т. 3 (2) от документа оформящ договора за кредит прави изрично изявление за това. В този смисъл, в частта си по т. 3 (2), договорът за паричен заем с № 1831987 от 02.05.2013 г. има характер на разписка, която удостоверява, че сумата в размер на 600,00 лева е получена от заемателя.

Съобразно трайно установената и непротиворечива практика на съдилищата в Република България, съдът следи служебно за нищожност на уговорките по договора за потребителски кредит и за наличие на основания за недействителност на самия договор, респективно на части от него, в т.ч. за недействителност на уговорките за възнаградителна лихва, на уговорките за неустойка за неизпълнение, независимо дали страните са навели такива възражения или не.

Настоящият договор за заем е сключен при действието на Закон за потребителския кредит (обн.ДВ бр.18/05.03.10г.) и неговите императивни правни норми следва да бъдат съобразени служебно от съда, предвид и указанията, дадени с ТР №1/09.12.13г. по т.д.№1/13г. на ВКС. Съдът намира същия за нищожен, поради накърняване на добрите нрави.

Разпечатката съдържа 41 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c36ca3c0-6123-4998-abb1-8f35d27eef70