Решение № 1370 от 20.02.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

№……………Гр. София, 20.02.2020г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-в въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Албена Александрова

ЧЛЕНОВЕ : Елена Иванова

Златка Чолева при секретаря Цветослава

Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 7110 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Обжалва се решение № 556808 от 07.12.2018г., постановено по гр.дело № 5365/ 2017г. по описа на СРС, 52 състав, в частта, с която са уважени предявените от Р.Б.Д. срещу „Х.Х.И.К.“ АД“ , обективно съединени искове, както следва: 1/ с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ – като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със Акт за прекратяване на трудовото провоотношение № 478/ 2016 от 01.12.2016г. на изпълнителния директор на „Х.Х.И.К.Б.“ АД; 2/ с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ – за възстановяване на ищеца на „икономист ЕА“, сектор „Механичен СР“ към отдел „Производство СР“ при „Х.Х.И.К.“ АД и 3/ с правно основание чл.344,ал.1,.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ – за заплащане на обезщетение на ищеца в размер на 6 596,00лв. за времето на оставане без работа в резултат на уволнението за периода 02.12.2016г.- 02.06.2017г. Решението се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът-ответник по предявените искове „Х.Х.И.К.“ АД“ заявява искане за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение, като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че неправилно от първата инстанция е прието, че ищцата се ползва от закрилата по чл.333 от КТ. Въззивникът твърди, че за факта, че ищцата е член на Синдикалния комитет /касиер/ на Синдикалната организация е узнал за пръв път при връчването на препис от исковата молба.

Възразява, че този факт умишлено и неправомерно е укрит от ищцата, видно от представената по делото декларация , собственоръчно подписана от нея преди връчването на уволнителната заповед, в която това членство не е декларирано. В тази връзка въззивникът-ответник поддържа неправилност на извода на първата инстанция, с който е прието, че от негова страна не е изискана предварително информация за евентуална закрила на ищцата при уволнение. Твърди, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че горепосочената декларация е предоставена на ищцата за попълване преди връчване на уволнителната заповед. Възразява, че по делото не се доказва и качеството на ищцата на член на Синдикалния комитет. В тази връзка моли настоящата инстанция да съобрази, че от него е оспорен документът, с който ищцата удостоверява това качество - протокола от отчетно-изборното събрание на синдикалната организация от 13.01.2012г. Поддържа, че изборът на ищцата за член на Синдикалния комитет не е легитимен , поради липсата на списък и подпис на присъствалите членове на Синдикалната организация. Възразява, че твърдяното от ищцата качество на касиер на Синдикалния комитет не се доказва и от представеното по делото удостоверение от 01.12.2016г., тъй като в него е отразено, че тя е член на Синдикалния комитет и касиер на профгрупата „Цех СР“, в противоречие с отразения в протокола от 13.01.2012г. факт, че ищцата е избрана за касиер на СГ „Механичен СР“. Моли съда да не кредитира удостоверението от 01.12.2016г. и предвид обстоятелството, че то е подписано от Ц.Й.в качеството му на председател на КНСБ, каквото качеството той няма, тъй като и към датата на издаване на документа и към настоящия момент председател на КНСБ е П.Д..

На последно място , поддържа, че със закрилата по чл.333 от КТ се ползват само работниците / служители, които са членове на синдикалното ръководство на синдикалната организация, учредена или структурирана в предприятието на работодателя, но не и тези от ръководството на вътрешните структури /секции, профгрупи/ в рамките на синдикалната организация. С изложените доводи, подробно развити в жалбата въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на атакуваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което исковете по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Р.Б.Д. не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание заявява становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на атакуваното решение. Не претендира разноски по делото за въззивното производство.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от