Решение № 6066 от 27.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6066 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Т.а като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100509330 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца П. Д. Ч., чрез адв. К., срещу решение № 103634/27.05.2020г., постановено по гр.д. № 80962/2015г. по описа на СРС, 52-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника ЗД „Е.“ АД искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата 1 000 лева – частичен от общ размер 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, следствие на застрахователно събитие, изразяващи се в болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 17.04.2015г., и сумата 103 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва от 17.04.2015г. до окончателното погасяване и ищецът е осъден да заплати разноски.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение. В нарушение на материалния и процесуалния закон СРС не обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, игнорирал част от доказателствата и постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. По делото бил установен фактическият състав на вземанията на ищеца за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), в т.ч., че водачът на специален автомобил „Краз“, виновно нарушил нормите на чл. 25, ал. 1 и чл. 35, ал. 2 ЗДвП, с което свое поведение станал причина за настъпването на ПТП, от което 1 ищецът пострадал. Неправилно с решението си СРС се занимал единствено с анализ на извършените от пострадалия нарушения, които можело да обосноват единствено намаляване на определеното от съда обезщетение, съответстващо на обема на съпричиняването. Отделно възражението на ответника за съпричиняване било неоснователно и недоказано, не се установявали извършени от ищеца нарушения в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - в случая непоставянето на предпазен колан не било съпричиняващ фактор. Излага подробни съображения досежно размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – изцяло уважени. Претендира разноски за двете инстанции, в т.ч. съдът да определи на адвоката възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за оказаната безплатна защита, с вкл. на ДДС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗД „Е.“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Моли да потвърждаване на обжалваното решение, тъй като СРС извършил пълен и всестранен анализ на събраните доказателства, правилно възприел фактическата обстановка и постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Претендира разноски пред въззивния съд.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и въззивна жалба на ищеца П. Д. Ч. срещу решение № 20028049/07.04.2022г., постановено по гр.д. № 80962/2015г. по описа на СРС, 52-и състав, с което молбата му по реда на чл. 250 ГПК е оставена без уважение. Излага, че от материалите по делото се установявало, че о.с.з. на 22.06.2018г. било проведено. Ищецът своевременно заявил искане за увеличение на иска за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди до сумата 8 000 лева по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК и нямало причина то да бъде отказано. В о.с.з. на 22.06.2018г. увеличението било допуснато и предишният съдия-докладчик обявил делото за решаване. Ищецът многократно подавал молби за снабдяване с протокол от о.с.з., но такъв така и не бил получен. Правата на ищеца не следвало да бъдат ограничавани заради пропуски на съда. Моли въззивният съд да отмени решението на СРС от 07.04.2022г. и да се произнесе по увеличения по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК размер на вземането за обезщетение за неимуществени вреди от 8 000 лева – частичен от 40 000 лева.

В законовоустановения срок ответникът по частната жалба не е депозирал писмен отговор на същата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав 2 намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието била застрахована при ответника, претърпял вреди и техния размер.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 144 от 17.04.2015г., издаден от РУ на МВР – Горна Оряховица, протокол за оглед на ПТП от 17.04.2015г. и фотоалбум към него, постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.07.2015г. на РП – Горна Оряховица, медицинска документация, и гласните доказателства, събрани по делото чрез разпита на св. Г. и св. Т., както и от неоспореното заключение на САТЕ, съдът приема за установено, че на 17.04.2015г., около 08.20 часа, в гр.

Лясковец, ул. „Максим Райкович“, пред № 37Б, ДП „ТСВ“, било реализирано пътно транспортно произшествие, от което пострадал ищецът Ч. – водач на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СА **** КК. От гореописаните доказателства се установява, че л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СА **** КК, управляван от ищеца Ч., се движил в посока центъра на гр. Лясковец, със скорост 81 км/ч., в обхвата на пътен знак, ограничаващ скоростта на движение до 50 км/ч. Пред него в същата посока, със скорост 8 км/ч. се движил специален автомобил автокран „Краз КС 4562“, с рег. № ВТ **** АТ, управляван от св. Г.. Пред № 37б - ДП „ТСВ“, специалният автомобил, управляван от св. Г., предприел маневра завиване надясно, към портала на предприятието. Към момента на предприемане на маневрата от специалния автомобил, съобразно неоспореното заключение на САТЕ, ищецът Ч. се намирал на разстояние около 164 метра от мястото на удара и имал техническата възможност да възприеме маневрата и да спре преди мястото на удара при своевременно предприемане на аварийно спиране. Ищецът Ч. реагирал от разстояние 66.63 метра преди мястото на удара с отклоняване на автомобила надясно и аварийно спиране, но разстоянието се оказало недостатъчно и управляваният от него автомобил с предна дясна част се ударил в бетонната стена на № 37, завъртял се около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка и със странична лява част се ударил в куката за окачващите въжета на специалния автомобил и в десния край на бронята.

Основен спорен между страните по делото въпрос е налице ли е противоправност в поведението на св. Г. или ПТП изцяло се дължи на виновното поведение на ищеца Ч.. По същия спорен между страните въпрос съдът намира следното:

3

Разпитан в качеството му на свидетел по делото водачът Г. излага, че преди портала на поделението в огледалата за обратно виждане видял, че далеч зад него се движи черен автомобил. Подал десен мигач, намалил скоростта и превключил на втора предавка. Участъкът бил прав, пътят – двулентов. От улицата до портала разстоянието било около 50 метра, порталът бил широк около 4 метра. Свидетелят излага, че без да навлиза в платното за насрещно движение започнал движението надясно, когато вдясно пред крана преминала „черна сянка“. Маневрата за завой надясно към базата не била завършена – предните гуми на крана били с „пълен десен“, но той все още се намирал на пътното платно. Черният автомобил се ударил в каменната ограда и от „рикошета“ се ударил в куката на крана. Повреди по крана нямало. Другият автомобил бил смачкан там, където бил ударът. Св. Г. и пазача от предприятието извадили пострадалия ищец от автомобила. На място ищецът Ч. казал, че слънцето му светело и не видял мигача. Течала му кръв от дясната страна. Извикали Бърза помощ.

Разпитан св. Т. - пазач в предприятието, първо чул удара. Излязъл от стаичката, която се намирала на метър-два от портала. Видял ударената кола в каменния дувар.

Водачът на крана бил навън. Кранът се намирал в дясната лента на пътното платно, „леко свърнал“ надясно към портала, с работещ десен мигач. Двамата с водача на крана помогнали на пострадалия Ч.. Ч. казал, че е добре, но изглеждал уплашен.

Показанията на свидетелите Г. и Т. са непосредствени, логични и безпротиворечиви. Същите кореспондират както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства и не се опровергават от никое от тях. Ето защо при преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира гореобсъдените показания и приема, че водачът Г. правомерно и в съответствие с нормите на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗДвП, при подаден десен пътепоказател, обозначил и предприел извършването на манервата завиване надясно към портала на предприятието, като се убедил, че движещият се зад него автомобил е достатъчно далеч. Възраженията на въззивника в противен смисъл съдът намира за неоснователни, тъй като непредприемането на маневрата в случая би означавало да остане заета от специалния тежкотоварен автомобил в положение на изчакване единствената лента за движение в посока центъра на града, което само по себе си би представлявало опасност за участниците движението. Поради достатъчната ширина на конкретното място за извършване на маневрата, съобразно съдържанието на протокола за оглед на местопроизшествие и показанията на св. Г., не се установява и твърдението за навлизане на водача Г. в лентата за насрещно движение, предвид на което и неоснователни се явяват доводите за нарушение на разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗДвП.

Ето защо съдът приема, че единствена причина за настъпване на инцидента е поведението на ищеца Ч., който в нарушение на въведената с пътен знак В26 забрана за движение със скорост, по-висока от 50 км/ч, се движил с такава от 81 км/ч. При 4 условия на отлична видимост ищецът Ч. могъл да възприеме подадения от бавно движещия се пред него на разстояние 164 метра автокран десен пътепоказател и от техническа гледна точка за него ударът бил предотвратим чрез предприемане на аварийно спиране, каквото било законовото му задължение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. Аварийното спиране съобразно неоспореното заключение на САТЕ било възможно, а ударът-предотвратим, дори и при установената скорост на движение от 81 км/ч. Въпреки това, съобразно неоспореното заключение на САТЕ, спирането, определено по спирачни следи, било предприето от ищеца Ч. едва от разстояние 66.63 метра. При тази закъсняла реакция разстоянието се оказало недостатъчно за предотвратяването на ПТП.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че неправилно СРС се занимал с анализ на извършените от пострадалия нарушения, тъй като при релевирано от ответника възражение за изключителна вина на пострадалия съдът е длъжен да извърши преценка за поведението на всеки от участниците в пътнотранспортното произшествие.

При нарочно въведено от ответника възражение досежно липсата на вина на св.

Г. за настъпването на ПТП и носена от ищеца тежест, указана от съда с доклада на делото, по делото не са събрани категорични доказателства, от които при дължимото от ищеца пълно и главно доказване да се обосновава отговорността на водача Г. за настъпването на ПТП. След като застрахованият водач не е виновен за настъпването на ПТП, то не е налице основание за ангажиране отговорността на неговия застраховател, поради което предявените искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД, правилно са отхвърлени от СРС като неоснователни.

Предвид съвпадането в извода на двете инстанции решението решение № 103634/27.05.2020г., постановено по гр.д. № 80962/2015г. по описа на СРС, 52-и състав, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.