Решение № 515 от 12.11.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Габрово, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20244210100178 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото се води по предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ГАБРОВО" ЕАД, с ЕИК 107009273, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Индустриална" № 6 срещу Д. Д. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 5, ап. 21.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права:

А. От страна на ищеца:

В исковата молба се твърди, че Д. Д. Н., като потребител на топлинна енергия за процесните месеци, доставяна от кредитора „Топлофикация - Габрово" ЕАД за имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „********" 5, ап. 21 не заплатила на установените падежи цената й в размер на посочените суми, а именно: за месец 11.2020г. - 80,04 лв.; за месец 12.2020г. – 88,26 лв.; за месец 01.2021 г. - 73,50 лв.: за месец 02.2021г. – 76,11 лв.; за месец 03.2021г. - 68,27 лв.; за месец 04.2021г. - 22,34 лв.; за месец 07.2021г. – 414,04 лв.; за месец 11.2021 г. - 61,33 лв.; за месец 12.2021 г. - 108,61 лв.; за месец 01.2022г. - 180,56 лв.; за месец 02.2022г. - 148,02 лв.; за месец 03.2022г. - 192,26 лв.; за месец 04.2022г. – 64,53 лв.; за месец 06.2022г. – 261,71 лв.: за месец 11.2022г. - 118,41 лв.; за месец 12.2022г. - 165,22лв; за месец 01.2023г. - 229,50 лв.; за месец 02.2023г. 50,94 лв.; за месец 03.2023г. - 4,79 лв.; за месец 06.2023г. - „-599,60 лв.", или общо сума в размер на 1808,84 лв.

От забавата за изпълнение на горепосочените парични възражения възникнало правото на кредитора да търси обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ЗЗД върху всяко главно вземане или общо сумата от 327,72 лева.

С цел събиране на горепосоченото парично задължение и на основание чл.

154 от Закона за енергетиката било подадено заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, за което било образувано ч.гр.дело 1848/2023г. по описа на Районен съд - гр. Габрово и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която постъпило възражение от длъжника.

Искането на ищеца е съдът да приеме за установено, че ответникът му дължи:

- сумата 1808,84 лева - главница, представляваща сбор от вземанията за неизплатена топлоенергия за следните месеци: 11, 12.2020г.; 1, 2, 3, 4, 7, 11, 12.2021г.;

1, 2, 3, 4, 6, 11, 12.2022г.; 1, 2, 3, 6.2023., ведно със законната лихва от 28.11.2023 г.

/датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането;

- сумата 327,72 лв., представляваща лихва за забава - сбор от лихвите за забава върху всяко от просрочените задължения от датата на забава до 23.11.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на паричното задължение по чл.

410 от ГПК № 809/01.12.2023 г. по ч. гр. д. № 1848/2023 г. на РС Габрово, както и да му бъдат заплатени съдебните и деловодни разноски.

Б. От страна на ответника:

Ответницата чрез процесуалния си представител оспорва иска, като неоснователен.

Никога не била потребител на топлинна енергия за имота посочен в ИМ и никога не била искала от ищеца да й доставя такава. Никога не била абонат на ищеца и нямала сключен с него договор за доставка на каквото и да е било.

От години живеела и работела в Люксембург, а в имота находящ се в град Габрово, ул. „*********" №5, ап. 21 живеела нейната майка В.Л., която имала запазено право на ползване върху него. Майка й обитавала апартамента до смъртта си на 08.10.2022 г. и била абонат на ищеца, докато тя имала само голото право на собственост, поради което не отговаряла за каквито и да е било задължения досежно посочения имот през процесния период към ищеца.

Дори и майка й да имала някакви непогасени задължения към ищцовото дружество, тя се била отказала от нейното наследство на 30.06.2023 г.

Дори и да се приемело за доказано, че след нейната кончина през месец октомври 2022 г. тя била тази, която следвало да отговоря за задълженията към ищеца относно посочения апартамент, то като се имало предвид изравнителната сметка, отново излизало, че не дължи нищо на ищеца. Напротив, той дължал на нея.

Казаното в преходната точка се отнасяло и за претенциите за лихви, върху главниците и изобщо за претенциите за каквито и да било други акцесорни задължения.

ІІ. Съдът, като взе предвид исканията и становищата на страните, и данните по делото, от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация на претендираните права:

Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.

422 ал. 1 от ГПК.

Претендираните материални права на ищеца относно сумата за главница се 2 основават на разпоредбите на чл. 153 ал. 1 от Закона за енерегетиката /ЗЕ/, а относно това за лихви – на разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД.

2. От фактическа страна:

Не е предмет на спор по делото, че „Топлофикация - Габрово" ЕАД е дружество лицензирано за дейността по пренос на топлинна енергия /Лицензия № Л009-05/17.10.2000 г./. Относно Общите условия на дружеството е налице положително становище от страна на Комисията за защита на потребителите /видно от писмо изх.

№ Ц-02-716/23.07.2008 г., същите са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране –ДКЕВР /видно от Решение № ОУ-017/28.07.2008 г. на ДКЕВР/ и са станали приложение към лицензията на дружеството за дейност по пренос на ел.енергия, поради което същите обвързват клиентите на дружеството. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че наследодателката на ответницата или самата ответница е упражнила правото си на възражение срещу общите условия.

Видно от представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по завещание № 188, том ІІ, рег. № 5874, дело № 345/30.08.2007 г., извършен от нотариус Светослав Василев, ответницата е призната за собственик по завещание на голата собственост, а нейната майка В.К.Л. за собственик на пожизненото и безвъзмездно право на ползване, върху процесния апартамент, находящ се на адрес: гр. Габрово, ул. „*********" №5, ап. 21. Обстоятелството, че ответницата е носител на голото право на собственост, а на пожизненото и безвъзмездно право на ползване е носител нейната майка, е отразено и в справката за отдалечен достъп за вписвания отбелязвания и заличавания по партидата на ответницата в Агенция по вписванията /представена от ищеца/.

Видно от заключението на вещото лице, изпълнило допуснатата съдебно техническа експертиза, което съдът изцяло възприема, като пълно ясно и обосновано, апартаментът се намира в топлоснабдена сграда.

Видно от представеното по делото заявление от В.К.Л. от 10.12.2018 г., до тази дата партидата на купувач на топлоенергия за имота е водена от ищцовото дружество на майката на ищцата, която с посоченото заявление е поискала закриването на партидата й. По делото няма данни ответницата да е поискала откриване на партида на нейно име, но от данните, съдържащи се в заключението н а вещото лице К . Д., извършила съдебно-счетоводната експертиза, партидата е прехвърлена на ответницата през месец 11.2020 година. От представеното извлечение от сметка за топлоенергия по партида № 4421 също е видно, че за процесния период от м. ноември 2020 г. до м. юни 2023 г. партидата се води от ищеца на ответницата Д. Д..

Видно от представените по делото смъртен акт, удостоверение за наследници и за отказ от наследство, то майката на ответницата В.К.Л. е починала на 08.10.2022 г., ищцата е неин наследник, но се е отказала от наследството й.

3. Правни изводи:

Първият спорен въпрос по делото е явява ли се ответницата купувач на топлоенергия и за кой период.

Съгласно чл.3, ал.1 от Общите условия /ОУ/ н а ищеца купувач може да бъде физическо лице потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

Видно е, че за периода до смъртта на носителката на правото на ползване 3

В.К.Л., ищцата е имала само голата собственост върху имота и майката на ищцата В.Л. законосъобразно /доколкото съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за страните/ съгласно чл.3, ал.1 от Общите условия на ищеца е била със заведена партида при ищеца, като потребител и съответно купувач на доставяната в обекта топлоенергия. Целта на разпоредбата на чл.3, ал.1 от Общите условия на ищеца е да даде възможност при наличие на носител на вещното право на ползване, различен от собственика на вещта, да бъде конституирано като страна по договора с ищеца лицето, което действително потребява топлоенергия в имота. В конкретният случай това е майката на ищцата /тъй като ищцата не е ползвател на имота/ и тя се явява потребител на доставяната топлоенергия до смъртта си на 08.10.2022 г. В нарушение на разпоредбите на чл. 55 – чл. 62 от общите си условия ищецът е закрил партидата на В.К.Л. /тъй като няма промяна на учреденото й право на ползване/ и е открил партидата на името на ответницата /тъй като тя не е придобила правото на ползване и няма подадено от нея заявление за откриване на партида/.

Поради това до смъртта си носител на задълженията за потребена топлоенергия е В.К.Л., а след смъртта й на 08.10.2022 г. тези задължения се носят от наследниците й. Ответницата обаче не е носител на тези задължения, тъй като не е наследник – направила е отказ от наследството на майка си.

За месеците след смъртта на В.Л. /от м. ноември 2022 г. до края на претендирания период - м. юни 2023 г./ ответницата е носител на правото на собственост в пълен обем, в т.ч. и на правото на ползване и съответно е носител на задълженията за потребена топлоенергия в имота. Видно обаче от твърдения в исковата молба, съгласно изравнителната сметка от месец юни 2023 г., ищецът дължи на ответницата сумата 599,60 лева за начислена но непотребена топлоенергия /прието за безспорно с доклада по делото/ докато задълженията, които се претендират за месеците от м. ноември 2022 г. до м. март 2023 г. са в размер на 568,86 лева. Съответно и за този период ответницата не дължи заплащане на топлоенергия.

По изложените съображения искът за главница следва да бъде отхвърлен изцяло, а предвид отхвърлянето му следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за мораторна лихва.

4. Относно претенциите за разноски:

Съгласно чл. 78 ал. 3 от ГПК разноски по производството се дължат на ответника. Такива от него са направени в размер на 440 лева за адвокатски хонорар, които следва да му бъдат присъдени.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

І. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените искове да бъде признато за установено, че Д. Д. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 5, ап. 21 ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ГАБРОВО" ЕАД, с ЕИК 107009273, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Индустриална" № 6:

- сумата 1808,84 лева - главница, представляваща сбор от вземанията за неизплатена топлоенергия за следните месеци: 11, 12.2020г.; 1, 2, 3, 4, 7, 11, 12.2021г.;

1, 2, 3, 4, 6, 11, 12.2022г.; 1, 2, 3, 6.2023г., ведно със законната лихва от 28.11.2023 г.

4

/датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането;

- сумата 327,72 лв., представляваща лихва за забава - сбор от лихвите за забава върху всяко от просрочените задължения от датата на забава до 23.11.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на паричното задължение по чл.

410 от ГПК № 809/01.12.2023 г. по ч. гр. д. № 1848/2023 г. на РС Габрово, като неоснователни и недоказани.

ІІ. ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ГАБРОВО" ЕАД, с ЕИК 107009273, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Индустриална" № 6 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 5, ап. 21 сумата 440 лева - разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

5