Определение № 101 от 21.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. Стара Загора, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500835 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.418, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на „Ю.Б.” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление : гр.С., ***, представлявано от законните си представители: Д. Ш. – изпълнителен директор, и М.И.В.–прокурист, действащи заедно чрез адв. Д. П., срещу разпореждане № 2180/13.10.2025 г. по ч.гр.д.№ 1142/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, в частта му, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумите от 599,27 лв. – договорна лихва за периода от 15.04.2024 г. до 06.08.2025 г.; 1158,12 лв. – мораторна лихва за периода от 15.04.2024 г. до 25.09.2025 г.; 464,40 лв. – такси за периода от 15.04.2024 г. до 25.09.2025 г.

Частният жалбоподател излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт.

Претендира за отмяната му и постановяването на ново разпореждане, с което бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба и материалите по ч.гр.д.№ 1142/2025 г. по описа на Районен съд - Чирпан, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по подадено от „Ю.Б.” АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за няколко отделни вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит – главница, договорна лихва, мораторна лихва, такса, като заявлението е уважено единствено за главницата и законната лихва за забава върху нея, считано от подаване на 1 заявлението в съда до окончателното й изплащане.

По съразмерност са присъдени и разноски в заповедното производство.

В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от сключен между „Б.П.П.Ф.“ С.А. клон България, чийто правоприемник е „Ю.Б.“ АД, и Л. С. В. договор за потребителски кредит от 05.03.2021 г., по силата на който дружеството е предоставило на длъжника кредит в размер на 20000 лв., а от своя страна последният се задължил да връща предоставеният му кредит в определен срок от 60 месеца, под формата на месечни анюитетни вноски, като заплати на кредитора и възнаградителна лихва. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя кредитът бил обявен за предсрочно изискуем с връчването на кредиторовото изявление на длъжника от частен съдебен изпълнител на 06.08.2025 г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил частично заявлението за сумите от 599,27 лв. – договорна лихва за периода от 15.04.2024 г. до 06.08.2025 г.; 1158,12 лв. – мораторна лихва за периода от 15.04.2024 г. до 25.09.2025 г.; 464,40 лв. – такси за периода от 15.04.2024 г. до 25.09.2025 г., т.к. е приел, че договорът за кредит е недействителен.

За обосноваване на този свой извод заповедният съд е приел, че посоченият в договора за кредит ГПР от 8,63 % не е реален, т.к. кредитополучателят следва да върне сума в размер на 28348,80 лв., т.е. 29,45 % над получената като кредит сума; приравнил е по правни последици неправилното посочване на ГПР на непосочване на ГПР, обосноваващо недействителност на договора за кредит.

Поради недействителността на договора за кредит е приел, че се дължи връщане само на чистата сума на кредита, но не и на договорна лихва и на мораторна лихва.

По отношение на таксата е приел, че вземането не произтича от договора за кредит, както и че претенцията противоречи на чл.33, ал.1 и чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит.

Разпоредил е издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за вземането за главница от 9032,47 лв., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, и разноските в заповедното производство за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение по съразмерност на уважената част от заявлението за сумата от 984,44 лв.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок, от процесуално-легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба се преценява за частично основателна, по следните съображения:

В производството по обжалване с частна жалба въззивният съд извършва 2 пълна проверка за правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

На основание чл.418, ал.1 от ГПК кредиторът може да поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, когато със заявлението представи документ по чл.417, ал.1 от ГПК, на който се основава вземането.

Ал.2 на чл.418 от ГПК предвижда, че съдът издава изпълнителен лист, ако документът по чл.417, ал.1 от ГПК удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, заповед за изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона, морала или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая искането си за издаване на заповед за изпълнение заявителят е основал на договор за потребителски кредит, поради което за него се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Досежно противоречието със закона тази проверка изисква заповедният съд да прецени дали е налице нарушаване на императивна правна норма, което на практика означава да прецени в този аспект валидността на правната сделка, от която заявителят черпи права, и валидността на отделните нейни клаузи.

Освен това по смисъла на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК за случаите на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземане, произтичащо от договор с потребител, съдът следва да извърши преценка и дали искането не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

Изводът е, че правомощията на заповедният съд не се ограничават единствено до проверка редовността на документа по чл.417 от ГПК от външна страна и наличието на предпоставките за изискуемостта на претендираното вземане, а се отнасят и до валидността на правната сделка, от която заявителят черпи претендираните свои права, или на отделни нейни елементи.

С оглед на тези разяснения въззивният съд намира изводът на заповедният съд за недействителност на сключеният между „Б.П.П.Ф.“ С.А.клон България и Л. С. В. договор за потребителски кредит от 05.03.2021 г., за неправилен.

С договорът е предвидено, че кредитодателят предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 20000 лв., който последният следва да върне на анюитетни месечни погасителни вноски в размер от по 472,48 лв., за срок от 60 месеца, т.е. пет години, при 6,82 % договорен фиксиран лихвен процент от 6,82 %.

Предвидено е и заплащането на такса ангажимент в размер на 700 лв., която се удържа от предоставеният кредит при неговото отпускане, т.е. кредитополучателят получава чисто 19300 лв.

При тези параметри и отчитане на анюитетният характер на вноските, чрез които кредитополучателят изпълнява задълженията си за връщане на кредита и заплащане на договорната възнаградителна лихва, следва че размер на 3 договорната лихва от 8348,80 лв. върху главница от 20000 лв. за срок от 60 месеца е математически обоснован и съответстващ на процент от 6,82 %.

Включвайки и задължението за заплащане на такса ангажимент и начинът на нейното плащане обосновава съответстващ на параметрите на договора за кредит ГПР от 8,63 %.

При това положение договорът за кредит е действителен и кредитополучателят дължи заплащането, както на главницата по него, така и на договорената възнаградителна лихва.

Неоснователна е претенцията за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземането за мораторна лихва върху неплатените месечни погасителни вноски за претендирания със заявлението период от 15.04.2024 г. до 25.09.2025 г.

Договорът за потребителски кредит в своя чл.5 предвижда дължимостта на обезщетение за забава при просрочие на една или повече месечни погасителни вноски.

Това обезщетение е предвидено в размер на законната лихва за забава за периода на забавата върху всяка просрочена вноска, но то е дължимо единствено за периода на забавата за всяка вноска до обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, т.е. за всяка от вноските за периода от 15.04.2024 г. до 06.08.2025 г.

След обявяване на предсрочната изискуемост кредитополучателят дължи връщане на цялата главница, която е станала предсрочно изискуема, и лихвата за забава върху нея, считано от датата на предсрочната изискуемост до окончателното й изплащане.

В конкретният случай, макар и да е налице дължимост на законна лихва за забава за всяка от падежиралите в периода от 15.04.2024 г. до 06.08.2025 г. месечни погасителни вноски, заявлението не следва да бъде уважавано, т.к. с него е заявена претенция за обезщетение за забава в общ размер и за период по-голям от периода на дължимост, без конкретизация на размерите на обезщетенията за забава, които се претендират за отделните периоди на забава за всяка просрочена месечна погасителна вноска, нито в извлечението от счетоводните книги на банката, нито в самото заявление за издаване на заповед за изпълнение.

При това положение съдът е в невъзможност в рамките на заповедното производство да определи реално дължимото обезщетение за забава, и т.к. се претендира нещо различно в по-голям размер от дължимото, то искането в тази му част подлежи изцяло на отхвърляне.

Неоснователна е претенцията за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземането за такси по Тарифата на банката в размер от 464,40 лв.

Следва да се има предвид, че в договора за потребителски не е предвидено вземане за такса в подобен размер.

Договорът предвижда заплащането от кредитополучателя на такса ангажимент, който кредиторът поема за фиксирането на договорният лихвен 4 процент.

Тя е в размер на 700 лв., но е предвидено да бъде удържана от отпуснатият кредит.

Такси договорът упоменава в своя чл.8 – такси, свързани с използваната от кредитополучателя сметка, които обаче са предвидени да са в размер, съгласно тарифите на обслужващата сметката банка.

Т.е. задължение за кредитополучателя да заплати такси в размер на 464,40 лв. не е възникнало по силата на кредитното му правоотношение с „Б.П.П.Ф.“ С.А. клон България, чийто правоприемник е заявителят „Ю.Б.” АД.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта му, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумата от 599,27 лв. – договорна лихва за периода от 15.04.2024 г. до 06.08.2025 г., като вместо него бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за тази сума, както и за съответната част от разноските в заповедното производство за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение в размери съответно от 10,19 лв. и 55,13 лв., или общо 65,32 лв.

В останалата му обжалвана част разпореждането е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

Не са налице процесуални предпоставки за присъждане на разноски в полза на частния жалбоподател.

Воден от изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.3-то от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2180/13.10.2025 г. по ч.гр.д.№ 1142/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, в частта му, в която е отхвърлено заявлението на „Ю.Б.” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление : гр.С., ***, представлявано от законните си представители: Д. Ш. – изпълнителен директор, и М.И.В.–прокурист, действащи заедно чрез адв. Д. П., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Л. С. В., ЕГН – **********, с адрес: с. К., *** за сумата от 599,27 лв. – договорна лихва за периода от 15.04.2024 г. до 06.08.2025 г., вместо което РАЗПОРЕЖДА да се издаде на „Ю.Б.” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление : гр. С., ***, представлявано от законните си представители: Д. Ш. – изпълнителен директор, и М.И.В.–прокурист, действащи заедно чрез адв. Д. П., заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Л. С. В., ЕГН – **********, с адрес: с. К., *** за сумата от 599,27 лв. – договорна лихва за периода от 15.04.2024 г. до 06.08.2025 г., както и за сумата от 65,32 лв. – разноски в заповедното 5 производство по съразмерност на уважената част от искането.