Решение № 163 от 16.07.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. С., 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20254230101431 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

А. Л. С., ЕГН ********** е предявила против „Сити Кеш” ООД установителен иск с правно основание с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1121083 от 31/07/2024г. към Искане № 9414913, сключен между А. Л. С., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател и „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 в качеството му на кредитодател, а в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 и клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 6 инкорпорирани в процесния договор, поради тяхната неравноправност и противоречие със закона. Предявен е и осъдителен иск с правно основание е чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер от 1250 лв. изплатена на ответника по нищожен договор без основание.

Ищцата твърди, че на 31.07.2024г. между нея и ответното дружество бил сключен Договор за потребителски кредит № 1121083 от 31.07.2024г. към Искане № 9414913, , ведно с Приложение № 1 - погасителен план.

Поддържа се, че в процесния договор, изискването, което било заложено в чл. 5 от Договора за осигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва била 1 очевидно нищожна като представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, което следвало да бъде включено в ГПР. Невключването на подобна клауза в ГПР означавало, че не е спазено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, защото на практика не бил посочен верният ГПР в Договора за потребителски кредит. Поради изложеното се сочи, че договорът за кредит бил изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК. Отделно се поддържа, че по процесния договор се начислявала застрахователната премия, която представлявала разход по кредита не била включена като такъв.

Размерът на предвидената неустойка представлявал почти 145 % от общо дължимата сума (главниции и лихва), т. е. изначално било предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция или поръчители, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за неустойка в значителен размер - сума, надвишаваща значително главницата и всички възнаградителни лихви по кредита.

Видно било, че такава уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя.

Размерът на предвидената неустойка представлявал почти 145 % от общо дължимата сума (главниции и лихва), т. е. изначално е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция или поръчители, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за неустойка в значителен размер - сума, надвишаваща значително главницата и всички възнаградителни лихви по кредита.

В исковата молба се сочи също и, че размерът на възнаградителна лихва противоречал на добрите нрави.

В исковата молба пространствено се цитира практика на СЕС, ВКС, РС – Стара Загора, РС – Силистра и РС - Пловдив.

В обобщение, искането към съда е да бъдат уважени така предявете искове.

Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество. Поддържа се, че предявените искове са неоснователни. Излагат се подробни съображения за упражняване на злоупотреба с право от ищцовата страна, поради депозиране на идентични искови молби, целящи прогласяване нищожност на договорна клауза, което макар и по различни договори, съставлявало злоупотреба с право, тъй като ищецът можел да получи защитата си в едно производство.

Отделно от изложеното, ответникът сочи, че не е налице недействителност на договора по смисъла на ЗПК. Излага подрони съображения за законосъобразност, 2 както на договора, така и на всички негови клаузи и за съответствие на претендираната възнаградителна лихва със закона и добрите нрави. Излагат се съображения, че неустойката не следвало да бъде включена в ГПР. В отговора се поддържа, че ищецът не е платил посочената в исковата молба сума над чистата стойност по кредита.

Оспорва се дължимостта на разноските по делото.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че неустойката за непредставяне на обезпечение не е включена посочения в договора за заем ГПР.

В чл. 5 от процесния договор е предвидено задължение на кредитополучателя да обезпечи кредита с поне едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като поръчителите следва да отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение.

По отношение на банковата гаранция – същата следва да е със срок на валидност 6 месеца след крайния срок на плащане на задълженията по договора.

В чл. 11 от договора за кредит е предвидено, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в срока по чл. 5 се санкционира с неустойка 846,98 лв., разсрочена за срока на заема и дължима заедно с всяка погасителна вноска.

По делото е представен и погасителен план към договора за кредит, видно от който наред с погасителната вноска по кредита се начислява и седмична неустойка в размер на 83,50 лв. за първите пет седмици и по 35,28 лв. за следващите тридесет и една седмици.

3

В приетия по делото договор е посочен ГПР в размер на 65,59%.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на 4 кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл. 3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.

В конкретния случай и видно от приложената по делото писмени доказателства кредиторът е посочил, че ГПР по кредита е 65,59 %, в който изобщо не е ясно какви компоненти на дълга включват, тъй като това не е посочено. Същевременно в погасителния план към договора е посочено, че общо дължимата сума по кредита, като сбор от главница, лихва и неустойка (в случаите на неосигурено обезпечение) е в размер на 3 737 лева, от която неустойката е в размер на 1546,46 лева и същата се начислява и се дължи от кредитополучателя, в случай че в тридневен срок от получаване на сумата по кредита не се предостави обезпечение по кредита, съгласно изискванията на чл. 5 от договора. Като съобрази съдържанието на клаузите, обосноваващи начисляването на процесната неустойка и предоставената преддоговорна информация, в частност обявения размер на ГПР, пренесена след това в договора за кредит, съдът намира, в случая че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в договора за кредит неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, а това не е сторено. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 пункта), което към 05.05.2023 г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 68,95 % от заетата сума. За да достигне до този извод, съдът изходи от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато 5 предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.