Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 718 от 02.12.2019, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 545/2019
Вид
Решение № 718
Подписан
02.12.2019
В сила
30.12.2019
Състав
КРАСИМИРА ИВАНОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.107 · Закон за енергетиката
  • чл.236 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 718 02.12.2019 г. гр.

Търговище

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Районен съд – Търговище Девети състав

На двадесети ноември 2019 година

В публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА

КОЛЕВА

Секретар: Валентина Войникова

Като разгледа докладваното от Председателя

Гр. дело № 545 по описа за

2019 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане,по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед №

1288/28.12.2018г. по Ч.гр.д. №

2307/2018 г. по описа на

РС-Търговище е разпоредено на длъжника Д.А.Т. *** да заплати на

“ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна сумата от

270.70 лв. незаплатена ел.енергия по фактури за периода от 13.02.2018 г. до 14.05.2018 г. за обект в гр. Търговище, от която - главница в размер на 254.80 лв. и лихва за забава от 01.03.2018г. до 23.11.2018г. в размер на 15.90 лв. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2018г. до окончателното изплащане, на осн. чл.410 ал.1 т.1 ГПК, както и сумата от 75 лв. – разноски за държавна такса юрисконсултско възнаграждение по делото. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. Кредиторът е предявил положителен установителен иск – да бъде признато съществуването на вземането, посочено по-горе. Ищецът обосновава вземането си с това, че ответникът е клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна, с клиентски № ********* и абонатен номер № ******** за обект в гр. Т., ул. „О. “ № * А, потребил, консумирал е електрическа енергия на същия обект, за която са издадени фактури в периода от 13.02.2018г. до 14.05.2018г., но не е заплатил стойността на потребената електрическа енергия, поради което му е начислена и лихва за забава , считано от падежа на всяка от фактурите до 23.11.2018г. Двете страни по делото са в облигационни отношения по силата на ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна.

Задължението на ответника произтича от чл.17 т.2 ОУПЕЕ, сроковете за плащане са уговорени в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6 от същия изрично е посочено, че потребителят се счита надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Лихвата за забава е уговорена в чл.38 ОУДПЕЕ. Поради неизпълнение от ответника на парично задължение за заплащане на потребена електрическа енергия на конкретния обект, ищецът е подал на

28.12.2018 г. заявление по чл.410 ГПК във вр. чл.107 ЗЕ и е издадена процесната заповед. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането посочено по-горе, за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК, както и да му бъдат присъдени разноските в заповедното и в исковото производство. Ищецът редовно призован, в открито заседание няма упълномощен процесуален представител, постъпила са писмени молби вх.рег.№ 11103/06.11.2019г. и вх.рег.№ 11542/19.11.2019г., в идно от които иска се поддържа така, както е предявен.

Ответникът редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. К.В.

– назначен особен процесуален представител на ответника. Същият оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Основното възражение е, че ответникът не е собственик на адреса, на който се води електромер № ************ за обект в гр. Т., ул. „О. “ № *-*. За да бъде потребител на ел. енергия за процесния период, ответникът следва да е собственик или титуляр на друго вещно право на ползване в имота, респ. титулярът да е дал съгласие в нотариално заверена форма друго лице да е потребител в имота за определен срок, съгласно чл.4 ал.2 и чл.6 ал.2 от ОУДПЕЕ. В случая на чл.6 ал.2 от ОУДПЕЕ задълженията към „Енерго-Про Продажби“ АД, собственикът или титулярът на вещното право е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си.; Няма доказателства, за основанието, на което ответникът е получател на фактурите и дали той е титуляр на партидата; няма доказателства, че реално ответникът е потребил ел. енергия за периода от м.02. до м.04.2018г. В открито заседание адв. В. поддържа писмени отговор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 1288/28.12.2018г. по Ч.гр.д. № 2307/2018 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжника Д.А.Т. *** да заплати на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна сумата от 270.70 лв. незаплатена ел.енергия по фактури за периода от 13.02.2018 г. до 14.05.2018 г. за обект в гр. Търговище, от която - главница в размер на 254.80 лв. и лихва за забава от 01.03.2018г. до 23.11.2018г. в размер на 15.90 лв. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2018г. до окончателното изплащане, на осн. чл.410 ал.1 т.1 ГПК, както и разноските по Ч.гр.дело. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 във вр. с чл.47 ал.1 изр. последно и ал.3, поради което съдът е указал на кредитора възможността в едномесечен срок от съобщаването, че може да предяви иск относно вземането си. Това обуславя и правния интерес на кредитора да предяви иск, при спазен преклузивен едномесечен срок, за установяване на вземането по реда на 422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК – положителен установителен иск за съществуване на вземането във вр. във вр. с тогава действащите чл.17 т.2 ОУДПЕЕ; вр. чл.26 и чл.38 ОУДПЕЕ и чл.86 ЗЗД.

Няма спор по делото, че имотът-обект на доставка на ел.енергия, представляващ жилище с адрес в гр. Т., ул. „О. “ № * е общинска собственост.

От представените писмени доказателства – заповед № 2-Р/05.01.2015г. за настаняване и договор за отдаване под наем на общински жилищен имот № Д-Н-28/04.05.2015г. се установи безспорно, че Д.А.Т. е настанен фактически от

04.03.2015г. и е наемател на общинското жилище въз основа на посочения договор също от 04.03.2015г. Договорът за наем е сключен първоначално за срок от 6 месеца, считано от 04.03.2015г. до 03.09.2015г. вкл., но мълчаливо е продължаван по силата на чл.11 абз. втори от самия договор и във вр. чл.236 ал.1 от ЗЗД. Задължение на наемателя е, съгласно чл.6 ал.3 от договора за отдаване под наем на общинско жилище, да открие лична партида в съответното експлоатационно предприятие и да заплаща ежемесечно всички разходи за консумативи – ел. енергия, вода и др.

В съответствие с последното Д.А.Т., като клиент, и е сключил с „Енерго-Про

Мрежи“ АД-Варна договор за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на Енерго-Про Мрежи“ АД при Общи условия № 3794836/02.06.2015г. , за доставка на ел.енергия за обекта с адрес гр. Т., ул.

„О. “ № *, с аб. № **********. Приложение към договора е Заявление № 3794836/25.05.2015г. от Д.А.Т. и Съгласие на собственик на недвижим имот към ползвател от Община Търговище , представлявана от И. В. Б. с нотариална заверка на подписа му от 20.05.2015г. Съгласно заявлението на собственика, същият дава съгласие Д.А.Т. да встъпи в договорни отношения с „Енерго-Про Продажби“ АД по отношение на собствения му имот. Това отговаря на разпоредбата на чл.6 ал.2 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, а именно: потребител на ел.енергия за битови нужди може да бъде и други лице, при положение, че собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота, е дал пред „Енеро-Про Продажби“ АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок , като в този случай за задълженията към „Енерго-Про Продажби“ АД собственикът или титулярят на вещното право е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си.

От представените от ищеца писмени доказателства – извлечение от сметка към 23.11.2018г., фактури 5 бр.; справка за потреблението към 27.02.2019г.; извлечение за фактури и плащания към 26.02.2019г., както и от писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза , потвърдено и допълнително разяснено от вещото лице Е.В. в о.з. на 06.11.2019г. се установи безспорно следното: За потребената ел. енергия за аб.№ *******1 с кл.№ ******* за обект на потребление на адрес в гр. Т., ул.

„О. “ № * издадените и неплатени фактури са както следва: 1. Ф-ра № **********/13.02.2018г., с период на потребление от 29.12.2017г. до 28.01.2018г., с падеж на фактурата 01.03.2018г. – за сумата от 109.64 лв.; 2. Ф-ра №

**********/13.03.2018г., с период на потребление от 29.01.2018г. до 27.02.2018г., с падеж на фактурата 02.04.2018г. – за сумата от 76.37 лв.; 3. Ф-ра № **********/10.04.2018г. – такса в размер на 19 лв.; 4. Ф-ра № **********/13.04.2018г., с период на потребление от 28.02.2018г. до 28.03.2018г. , сумата от 42.06 лв., с падеж на фактурата 02.05.2018г. и 5.Ф-ра №

**********/14.05.2018г., с период на потребление от 29.03.2018г. до 27.04.2018г., сумата от 7.73 лв., с падеж на фактурата 01.06.2018г. Общо неплатените задължения по посочените фактури, издадени в периода та 13.02.2018г. до 14.05.2018г. са в размер на 254.80 лв., а незаплатената лихва към 23.11.2018г. върху незаплатените просрочени задължения е в размер на общо 15.89 лв., като в таблица № 1 са посочени по отделно за всяка фактура. В.о.з. вещото лице обясни, че при извършената справка в офиса на „Енерго-Про Продажби“ АД в Търговище е установило, че на 10.04.2018г. е прекъснато електроподаването и от тогава е преустановено потреблението на ел. енергия, като за това на 10.04.2018г. е начислена такса. Във фактурата е посочено, че тази такса 19 лв. с ДДС е за услуга – възстановяване на захранването /електромер/.

От представените от ищеца писмени доказателства се установи, че А. Г. Т., действащ като пълномощник, редовно упълномощен от Д.А.Т. е подавал до „Енерго-Про Продажби“ искания за заплащане на суми за процесния обект в гр. Т. на ул. „О. “ № *, както следва:

Искане № 4767363/12.02.2018г., в което е заявено желание да плати до края на месец Февруари и Искане №

4786145/09.03.2018г., в което е заявено желание да плати до края на месец Март.

От изисканите и представени от Община Търговище справка с уведомително писмо за допусната явна фактическа грешка и заверено копие на приемо-предавателен протокол се изясни, че след изтичане срока на договора за отдаване под наем на общински жилищен имот и издадена от кмета на Община Търговище заповед №

З-01-772/05.10.2017г. за прекратяване на наемното отношение с Д.А.Т., поради изтичане срока за настаняване – последния е бил до 04.10.2017г. Заповедта влязла в сила на 17.11.2017г. Фактическото освобождаване на жилището е осъществено значително по-късно, за което е съставен приемо-предавателен протокол от

24.04.2018г. Видно от приемо-предавателния протокол от 24.04.2018г. наемателят е представляван от пълномощника си А. Т., който е предал на собственика ключовете от жилището.

Предвид установената безспорна фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Ответникът фактически е бил ползвател на имот - общинска собственост с адрес в гр. Т., ул. „О. “ № * в периода от 04.03.2015г., както е посочено и в заповедта за настаняване, издадена на

05.01.2015г., до 24.04.2018г., когато действително е освободено жилището и са предадени ключовете на собственика, както е посочено в приемо-предавателния протокол, независимо, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение по данни на собственика е влязла в сила от 17.11.2017г. Ответникът е продължил да ползва със знанието и съгласието на собственика процесния имот до 24.04.2018г. Дали е заплащал на собственика наем за периода след 17.11.2017г. до 24.04.2018г. е въпрос ирелевантен за настоящия спор. Отношенията между ищеца - „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна и ответника – Д.А.Т. са възникнали по силата на чл.6 ал.2 от ОУДПЕЕ. Собственикът на наетия от ответника имот е дал изискуемото съгласие със заявление от 25.05.2015г. без фиксиран срок в него и това съгласие не е било оттеглено след 17.11.2017г. Ответникът като потребител на ел.енергия е имал задълженията по чл.17 т.2 от ОУ – да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете и по начините, определени в същите тези ОУ, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок /чл.26 т.6 от ОУ/, при консумация под 360 лв. месечно потребителят заплаща използваните количества ел. енергия веднъж месечно в срока, указан във фактурата /чл.27 ал.1 от ОУ/. Съгласно чл.38 от ОУ, потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Енерго-Про Продажби“ АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. От писмените доказателства, заключението на ССЕ и подаваните от ответника искания от 12.02.2018г. и от 09.03.2018г. за плащане, се налага извода, че ответникът е потребявал ел.енергия в периодите на потребление за трите фактури, които са: Ф-ра № **********/13.02.2018г., с период на потребление от 29.12.2017г. до 28.01.2018г.; Ф-ра №