Решение № 165 от 21.04.2026, Районен съд - Плевен

МОТИВИ по решение №165 по НAХД № 2416/2025 г. по описа на ПлРС:

С постановление от 17.12.2025г. прокурор при Районна прокуратура – гр. Плевен е приел, че са налице основанията на чл.78А от НК по образуваното срещу М. А. З., с ЕГН ********** досъдебно производство за това, че на 18.05.2025г. в ***, обл. Плевен, в условията на домашно насилие причинил на *** си – Н. П. М., лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, във вр. с чл.130, ал.2 от НК и е направил предложение пред Районен съд – гр. Плевен за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.

Подсъдимият М. А. З., редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и с адв. М. И. от ПлАК. Не признава вината си, като дава подробни обяснения с оглед възприетата от него защитна позиция и единствено част от тях по описани съображения се оценяват от съд с доверие. Процесуалният представител изразява становище, че обвинението не е доказано по безспорен начин нито обективно, нито от субективна страна. Интерпретира поведението на пострадалата от хода на досъдебното производство като неподвластно на здравия разум, а случилото се на въпросната дата като битово спречкване по повод непълнолетен низходящ и въпреки, че го приема за морално укоримо действие, не счита, че е била налице лека телесна повреда при условия на домашно насилие по смисъла на закона, нито намерение у подсъдимия да посегне физически на св.Н. М.. Процесуалният представител и подсъдимото лице молят последният да бъде оправдан.

Районна прокуратура–Плевен, редовно призована, се представлява от наблюдаващия прокурор, който ангажира становище по съществото на делото.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като намира за доказана по категоричен начин описаната в постановлението фактическа обстановка. Акцентира върху показанията на пострадалата Н. М., свидетелите – служители в ***, св.П. М., както и заключенията по назначените съдебно-медицински и съдебно - психиатрична експертизи на пострадалата М.. Пледира за определяне на административно наказание глоба в размер около средата на предвиденото в закона.

Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. А. З. е роден на *** г. в гр. София, живее от ***, ***, с *** гражданство, с висше образование, женен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.

През м. юни, 2011г. подс. М. З. заживял със *** си - Н. П. М. в бащината му къща в ***, обл. Плевен, на адрес ***. Двамата имали едно дете - М., към момента на 11г. Според М. в последните години отношенията между двамата се влошили поради грубото и неуважително отношение на *** й към нея, което отношение синът им започнал да копира.

1

На 18.05.2025г. било неделя следобед и подс. З. легнал да си почива.

Детето било на двора и св.М. го извикала, за да вечеря, да се изкъпе и приготви за училището на следващия ден. Детето отказало и отправило обидни думи към *** си, поради което между двамата възникнал конфликт.

***та потърсила съдействие и от *** си, но той не станал, за да се намеси в спора. Св.М. се опитала да накара детето да се прибере в къщата със заплахата, че в противен случай ще го заключи на двора и затворила вратата на къщата, без да я заключва, като последвало бутане на въпросната врата от страна на детето и то влязло в къщата. М. от своя страна отишла в една от стаите и също легнала да си почива, без да заспива. Докато лежала, мъжът й – подс. З. влязъл ядосан в стаята, като в ръката си държал отвертка и се развикал, че била оставила детето да спи при кучето, както и че те двамата били счупили бравата на вратата на къщата и тя не можела да се затвори и се наложило тай да я поправи с въпросната отвертка. След това започнал да обижда жена си с различни думи и да я обвинява, че била заключила детето при кучето и го карала да яде изпражненията на животното. Св.М. отрекла това да е истина и се опитала да обясни какво точно се е случило. Тогава подсъдимият започнал да я удря с ръце по цялото тяло. Нанесъл неколкократни удари на пострадалата в областта на гръдния кош, по гърба и по горните и долните крайници. Тя се опитала да се защити чрез ритник с крак, но не успяла. Докато нанасял ударите, пподсъдимият попитал дали жена му иска да бъде ударена с отвертката, която държи, казал й, че е психически болна и че не е никаква ***. След като му преминал яда, подс.З. преустановил ударите и се оттеглил в друга стая на къщата. Св.М. успяла да се изкъпе и също да си легне, но през следващите дни продължила да мисли върху случилото се и върху семейните си отношения през последните години.

На 27.05.2025г. решила да напусне семейното жилище, за да се оплаче за случилото се на 18.05.2025г. и да се изнесе в *** - гр. Плевен, където споделила както за случката от посочената дата, така и за предишни случаи на домашно насилие, за които не била подавала оплаквания в полицията и за причините, поради които не го била правила. Видно от приложен амбулаторен лист, на 27.05.2025г. в 14,28 часа св.М. била прегледана от д-р С.Л. от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ - гр. Плевен, като в областта на гърдите, гърба и крайниците били установени синини в етап на резорбция, с жълтеникав цвят, характерен за по- стар хематом. На същата дата в 16,00 часа на М. било извършено изследване и от *** в Отделение „***“ при УМБАЛ „Д-р Г.

Странски“ - Плевен, и била назначена медицинска експертиза, в хода на която били описани всички установени по тялото й наранявания, а именно множество кръвонасядания в областта на гръдния кош, гърба и крайниците (горни и долни), всички с жълтеникаво - кафеникаво - морав/синкав цвят.

По повод горното било образувано наказателно производство.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на пострадалата Н. П. М., както и от тези на свидетелите –служители в *** - гр.

Плевен, полицейски служители, св.П. М., а също и от оценените с доверие писмени доказателства, описани и анализирани по-долу и от ценените като 2 обективни, неоспорени и компетентно изготвени заключения на вещите лица доц. д-р Д. Д., д-р Н. С., д-р Н. Л. и кл.*** Ч.М. по назначените в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска и в съдебното допълнителна СМЕ и комплексна съдебна ***о-психиатрична експертиза.

Съдът подложи на внимателна и задълбочена преценка показанията на пострадалата Н. П. М., като ги обсъди както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка, съпоставяйки съдържанието на дадените от нея показания в съдебното производство с тези, депозирани в хода на досъдебното производство на 27.05.2025 г. и на 12.09.2025 г. и прочетени на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1 т.1 от НПК. Още в началото следва да се посочи, че показанията на св. М. не са еднопосочни. Напротив, в тях се наблюдава съществена промяна на позицията във времето. Именно поради това съдът не може механично да възприеме цялостно нито една от версиите , а следва да прецени коя част от казаното от нея намира подкрепа в останалия доказателствен материал, коя е вътрешно логична и коя се явява резултат от последващо омаловажаване или стремеж за запазване на семейната цялост.

Така в съдебното заседание пострадалата заема ясно изразена позиция на дистанциране от първоначалните си твърдения. Още в началото на разпита тя заявява, че на 18 май спрямо нея не е било упражнено физическо насилие, като поставя акцент върху благодарността си към *** си, върху продължаването на семейния живот и върху необходимостта семейството да върви напред. Този начален акцент е показателен, като преди да изложи фактологията, свидетелката се стреми да рамкира случая не като престъпно посегателство, а като семейна криза, която следва да бъде преодоляна. При разказа си за 18.05.2025 г. М. описва напрегната семейна обстановка, свързана с поведението на детето М., отказа му да влезе вкъщи, обидни жестове и думи от него към нея, както и нейното притеснение детето да не пострада в двора, където имало строително-ремонтни дейности и стърчаща арматура. Съдът кредитира тази част от показанията , тъй като тя е подробна, житейски логична и се подкрепя и от другите доказателства по делото относно напрежението около детето. Тази част обаче не изключва последвалото насилие от страна на подсъдимия, а само очертава предисторията на конфликта. Пострадалата твърди, че след като детето се скрило, тя го търсила, качила се по стълбите, подхлъзнала се и се ударила в областта на ребрата. Тази част от съдебните показания следва да бъде преценявана предпазливо. От една страна, съдът не изключва възможността действително да е имало подобно подхлъзване или удар. От друга страна, този механизъм е въведен едва в по-късния разказ пред съда и не е в състояние да обясни множеството кръвонасядания, установени по различни части на тялото . Самата свидетелка не посочва категорично нито от коя страна се е ударила, нито точната локализация на удара, като описанието е колебливо — „дясното ли, лявото ли сега“ и това категорично намалява доказателствената стойност на тази част от показанията .

Отново в съдебното заседание св.М. потвърждава, че подсъдимият е влязъл в стаята при нея с отвертка, след като се е ядосал за счупената входна 3 врата. Това обстоятелство е важно, тъй като съвпада с първоначалния разказ от досъдебното производство както относно присъствието на отвертка, така и по отношение на гневното поведение на подсъдимия. В съдебната фаза обаче тя се стреми да придаде на това обстоятелство безобидно обяснение, а именно, че отвертката била необходима за ремонт на входната врата. Съдът приема за установено, че подсъдимият е държал отвертка, но не възприема изцяло последващото омаловажаващо обяснение на пострадалата, тъй като то противоречи на първоначалните показания и на възпроизведените пред служителите от *** данни за заплашително поведение.

От значение е и друго важно обстоятелство, а именно, че св.М. и пред съда признава, че е отишла сама в *** и без да уведоми *** си. В съдебното заседание обаче тя се опитва да обясни посещението си не с упражнено спрямо нея насилие, а с желание да потърси помощ за семейството и за отношенията с детето. Това нейно обяснение не е убедително, и това е така защото, ако действително проблемът е бил единствено свързан с поведението на детето и необходимостта от семейна подкрепа, житейски по-логично би било тя да потърси *** си и заедно двамата да потърсят помощ или наймалкото да го уведоми. Вместо това тя напуска дома сама, търси кризисна услуга, съобщава за домашно насилие и впоследствие е освидетелствана. Това поведение според съда е по-съвместимо с първоначалния разказ за преживяно насилие, а не с по-късната позиция за обикновена семейна консултация.

На следващо място - показателно е и, че при въпрос от прокурора в съдебното заседание дали е била удряна от *** си, свидетелката категорично отрича. Но веднага след прочитането на първоначалните показания от досъдебното производство тя вече не поддържа пълно отрицание, а заявява:

„Изключвам тези удари. Блъснал ме е, така. Не ме е пребил“. И тази реакция е съществена, тъй като тя показва, че съдебното отрицание не е стабилно, а постепенно се трансформира от „не е упражнено насилие“ към „блъснал ме е“, но не ме е „пребил“.

Съдът приема, че именно тази промяна в поведението на пострадалата пред съда разкрива стремеж не толкова да се отрече всякакъв физически контакт, а да се омаловажи неговата тежест и правно значение. Поради това употребеното от нея разграничение между „блъснал ме е“ и „не ме е пребил“ има защитен характер и цели да представи случилото се като по-малко значимо и недостатъчно за евентуална наказателна отговорност, която съпругът й следва да понесе, но не заличава факта, че тя признава поне някаква форма на физическо въздействие от страна на подсъдимия, когато вече е „притисната“ както с конретни въпроси, така и с прочитането на показанията й от ДП. Още по-съществено е, че при прочитане на първоначалните показания тя не отрича изцяло и вербалната агресия. На въпрос дали подсъдимият е казвал „Умри! Каква *** си…“, тя отговаря утвърдително, обяснявайки го с това, че детето било излъгало. Така свидетелката на практика признава гневното и унизително поведение на подсъдимия спрямо нея, описано и в първоначалния й разказ.