Решение № 217 от 15.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Пловдив, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300502832 по описа за 2023 година Въззивният съд е сезиран с жалба депозирана от Г. П. М. с ЕГН**********, чрез процесуалния му представител адв. К. К. против Решение №260117/14.07.2023г. постановено по гр.д.№6922/2020г. по описа на ПРС, седемнадесети гр.с., в частта с която се осъжда Г. П. М. с ЕГН

********** с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Стройстарт-91“ ЕООД с ЕИК 201973942 с управител Р. Д. М. със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, *** сумата от 9 228,50 лв / девет хиляди, двеста двадесет и осем лева, и петдесет стотинки/, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца до размера на обедняването и която представлява 1/2 от стойността на вложените в периода 2015 - 2016г. подобрения в поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 3480 кв.м по действащата КК и КР на с. М., Община ***, местност „Б. в.“ както следва: разриване и заравяне с булдозер; доставка и полагане на трошенокаменна настилка с дебелина на пласта 15 см; извозване на строителни отпадъци; стоманобетонни колове 10x10x330см – 104 броя; поцинкована оградна мрежа – 260 м.; плъзгаща врата на ролки – 20м; склад с площ от 147 1 кв.м; фургон, ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба - 18.06.2020г. до окончателното й изплащане. С постановеният съдебен акт в полза на „Стройстарт-91“ ЕООД с ЕИК 201973942 е присъдена сумата в размер на 1379,20 лева разноски по съразмерност на уважената част на иска по гр.д. № 6922/2020г. по описа на РС – Пловдив и ч.гр.д. № 4670/2020г. по описа на РС – Пловдив. Решението на първоинстанционния съд, в частта с която е уважена претенцията на ищцовото дужество, се обжалва като незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се да се отмени първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това въззивният съд отхвърли претенцията на ищцовата страна като неоснователна, ведно със законната лихва. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемата страна „Стройстарт-91“ ЕООД с ЕИК 201973942 чрез процесуалния представител адв.С. М. оспорва изцяло жалбата. Моли да се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната част като правилен и законосъобразен по съображения подробно изложени в отговора.

Претендира разноски пред настоящата инстанция. Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски от другата страна.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Въззивната жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.

59 ЗЗД. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът „Стройстарт-91“ ЕООД твърди, че е направил в периода 2015-2016г. разходи за труд и материали в поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 3480 кв.м по действащата КК и КР на с. М., Община ***, местност „Б. в.“ както следва:. разриване и заравяне с булдозер – 6 450 лева; доставка и полагане на трошено-каменна настилка с дебелина на пласта 15 см - 11 300 лева;

2 извозване на строителни отпадъци – 900 лева; стоманобетонни колове 10x10x330см – 104 броя – 2 600 лева; поцинкована оградна мрежа – 260 м. – 900 лева; плъзгаща врата на ролки – 20м – 850 лева; склад с площ от 147 кв.м – 8 900 лева; фургон – 4 500 лева. Процесния поземлен имот се твърди да е съсобствен при равни квоти между ответника Г. П. М. и неговия брат – бившия управител на дружеството К. П. М. /починал в хода на процеса/.

Доколкото с извършените разходи за труд и материали, ищцовото дружество е обедняло за сметка обогатяването собствениците на ПИ, се иска осъждането на ответника да заплати 1/2 от стойността на разходите за труд и материали до размера на обедняването, а именно сума в размер на 18 200 лева, ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на предявяването на исковата молба 18.06.2020г. до окончателното й изплащане.

Ответникът оспорва предявения иск. Признава, че е съсобственик на процесния имот при равни права с починалия в хода на производството негов брат и управител на ищцовото дружество, както и че в имота са извършени ремонтни дейност. Оспорва , че подобренията са извършени от ищцовото дружество през 2015- 2016г. Твърди, че през 2012г. имотът е заравнен и застлан с трошенокаменна настилка, направена е ограда, но тези ремонтни дейности са извършени не от ищцовото дружество, а от СД „Строй-старт-91-М. и сие“. Поставените в имота бетонните колове са производство на това дружество. По отношение на находящия се в имота фургона, твърди че същият е собственост на наемателите на имота, преместваем е и не обогатява ответника. Относно складът заявява, че същият намалява стойността на имота. Прави възражение за погасени по давност вземания.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск до размер на 9 228,50 лева, представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца до размера на обедняването и която представлява 1/2 от стойността на вложените в периода 2015 - 2016г. подобрения в процесния поземлен имот като е приел, че процесните СМР за извършени и заплатени от ищцовото дружество в периода от 2015-2016г.

Недоволен от постановеният съдебен акт е останал ответника – 3 настоящ жалбоподател, който оспорва направените от първоинстанционният съд правни изводи, като основните му оплаквания се свеждат до следното: неправилно не са кредитирани показанията на свидетелите М. – Ч. и Ч., които кореспондират със заключението на вещото лице М. и вещото лице Ш., установяващи се процесните СМР-та са извършени през 2012г.; неправилно не е взета предвид от съда представената от ищеца с исковата молба количествено – стойностна сметка за извършването на заравняването и чакълирането на имота с дата 01.09.2012; неправилно не са взети предвид представените снимки от Гугъл Мапс, от които се установява, че през месец март имотът е представлявал гола поляна, но през м.април 2012г. вече е заравнен и застлан с трошенокаменна настилка, а през м.юни същата година е изградена и ограда; не е задълбочено разгледано възражението, че подобренията в процесния имот не са извършени от ищцовото дружество през 2015-2016г. , а от СД „Строй-старт-91-М. и сие“ през 2012г.; неправилно не е уважено направеното възражение за погасяване по давност на вземанията.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивния съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти. /В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретния случай обжалваният акт е валиден и допустим, поради което съдът пристъпи към проверка на неговата правилност. Пред настоящата инстанция не се събрани нови доказателства, поради което съдът постановява съдебния си акт на базата събраните такива пред районния съд. След съвкупната им преценка, настоящият съдебен състав намира наведените в жалбата доводи за основателни по следните съображения:

Безспорно е установено, че ответникът и брат му К. П. М. / починал в хода на първоинстанционното производство/ са съсобственици на по 1/2 4 идеална част от процесния имот с идентификатор № *** с площ от 3480 кв.м по действащата КК и КР на с. М., Община ***, местност „Б. в.“ въз основа на наследство от техните родителили: от майка им Н. Г. М. / починала на ***г./ и баща им П. Г. М. / починал на ***г./. Н. Г. М. е придобила собствеността върху процесния имот от Събирателно дружество „СтройСтарт-91 – М. и С-ие“ с ЕИК 115224578 представлявано от управителя К. П.

М./ нейн син/ въз основа на дарение обективирано в Нотариален акт ***г.

Няма спор, че съдружници в Събирателно дружество „Строй-Старт-91 – М. и С-ие“ с ЕИК 115224578 са били ответникът, неговият брат К. П. М. и техният баща П. Г. М..

Безспорно е установено, че в имота са извършени следните подобрения: разриване и заравяне с булдозер; доставка и полагане на трошено-каменна настилка с дебелина на пласта 15 см ; извозване на строителни отпадъци – 900 лева; поставяне на стоманобетонни колове 10x10x330см – 104 броя и поцинкована оградна мрежа; поставяне на плъзгаща врата на ролки – 20м – 850 лева; склад с площ от 147 кв.м. Касаещо процесния фургон се твърди, че е преместваем, собствен е на наемателите на процесния имот и не представлява подобрение.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това – кога и от кого са извършени претендираните в имота подобрения, и основателно ли е направеното възражение за погасени по давност вземания.

Ищцовото дружество твърди, че подобренията са извършени от него в периода 2015г.- 2016г. Съгласно показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели на ищцовата страна М. К. Г. , / без родство със страните, управител на „Стилстрой 77 „ ЕООД/ и свидетелят Н. В. Б. / без родство с ответника, но работещ от близо 20 години във фирмата „Стройстарт-91“ ЕООД/, настилката в процесния имот е поставена през лятото на 2015г. от фирма „Стилстрой 77 „ ЕООД, за което им е заплатена в брой от „Стройстарт-91“ ЕООД сумата от около 10-11 хиляди лева. През 2016г. е изградена оградата на имота, за полагането на която е участвал лично като общ работник свидетелят Н. Б.. Към онзи момент, според свидетеля Б., е докаран и строителен фургон, с цел обслужване на работниците на обекта. В подкрепа показанията на свидетелите на ищцовата страна по делото е представен Протокол за извършени строително-монтажни 5 работи в процесния обект в периода юли – септември 2015г., сключен между ищцовото дружество, в качеството на възложител и третото за спора лице „Стилстрой 77 „ ЕООД, в качеството на изпълнител, представлявано от свидетеля М. К. Г., който протокол е оспорен от ответната страна като документ съставен за нуждите на производството.

Ответникът от своя страна навежда твърдения, че ремонтните дейности в процесния имот са извършени през 2012г. не от ищцовото дружество, а от СД „Строй-старт-91-М. и сие“, което е учредено през 2009г. и се е занимавало с със строителство и производство на бетонови изделия.

Съдружници в СД „Строй-старт-91-М. и сие“ били ответника, починалия му баща П. М. и брат му К. М., а „Стройстарт 91“ ЕООД било учредено през март 2012г. от брат му К. М.. Съгласно показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели на ответната страна: Е. М. - Ч. / дъщеря на ответника и племеница на К. М./ и С. Ч. / зет на ответника/, процесният имот е закупен за разширяване на бизнеса на СД „Строй –Старт 91“, чийто съдружници към онзи момент са били ответника, неговият брат К. М. и техният баща П. М.. Имотът е представлявал нива, като към средата на 2012г. същата била чакълирана и започнали ремонтни дейност. Тъй като в хода на дейността си СД „Строй –Старт 91“ задлъжняло, за да се спаси имота, същият бил прехвърлен от СД „Строй –Старт 91 – М. С-ИЕ“ на Н. Г. М..Към настоящия момент свидетелите сочат, че имотът се отдава под наем, като находящия се в имота фургон е преместваем и е собственост на наемателят, който ще си го вземе при напускане на имота.