Решение № 349 от 17.08.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Шишкова

Членове:

Милена Панева

Петя Колева при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора М. Гр. Колев като разгледа докладваното от Петя Колева Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200141 по описа за 2026 година Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е въз основа на подадени касационни жалби от подс. А. Г. чрез адв. Ч., с две допълнения, депозирани от подсъдимата и от защитника й; от подс. В. К., допълнена с две допълнения – от защитника й адв. Д. и подсъдимата; от подс. С. П. чрез защитника му адв. К.; от частния обвинител и граждански ищец К. А. чрез особения представител адв. Х., ведно с допълнение; и касационна жалба от частния обвинител Н. Г., чрез повереника адв. С..

С жалбата си подс. Г. е заявила всички касационни основния. Сочи, че обжалваният акт е постановен в нарушение на правилата на формалната логика, без да посочва конкретни доводи в този смисъл. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в допускане на показания на свидетел с влошено здравословно съС.ие и на невменяем такъв.

Отправя упрек за неправилно кредитиране на показанията на свидетеля с тайна самоличност. Сочи, че не са взети предвид интимните отношения между подсъдимите Г. и К. и частния обвинител М.. Прави оплакване за едностранчиво възприемане на обвинителната теза, без да е извършен пълен и обективен анализ на доказателствената съвкупност, и без да са съпоставени противоречия в показанията на свидетелите, без да посочва за кои от тях става 1 дума. Бланкетно са заявени нарушения на чл. 13 и чл. 107, ал. 3 НПК, необсъждане на всички доводи изтъкнати от защитата пред въззивния съд, както и липса на мотиви, която препятствала касационния контрол. Поддържа, че изписването на правната квалификация на деянията, за които е осъдена подсъдимата е шаблонно и това е довело до невъзможност да разбере в какво точно е обвинена и за какво деяние е осъдена, като по този начин е нарушено правото й на защита.

Заявеното касационно основание за нарушение на материалния закон е аргументирано с липса на безспорни доказателства за авторството на деянията, претендирайки наличието единствено на гражданскоправни взаимоотношения. На тази основа извежда оплакване, че материалният закон е бил приложен неправилно.

Твърди, че не са отчетени многобройните смекчаващи обстоятелства, както и че липсват отегчаващи такива.

Със сезиращия касационната инстанция документ се иска отмяна на осъдителната присъда и оправдаване на подсъдимата, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или намаляване на наложеното наказание.

В жалбата си подс. В. К. е навела всички касационни основания. Прави възражение относно достоверността на свидетелските показания, като не е посочила конкретни свидетели, за които се отнася това възражение и счита, че контролираният съд не е извършил дължимата оценка на доказателствените материали. Твърди, че решението е постановено при нарушение на правилата на формалната логика, при неизяснена фактическа обстановка, както и че извършеният анализ на доказателствената съвкупност е неправилен.

В подаденото допълнение от защитника на подс. К. е релевирано нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК, изразяващо се в липса на критичен и обективен анализ на доказателствените източници по делото. Според жалбоподателя въззивният съд безкритично е приел установената от Окръжен съд – Пловдив фактическа обстановка, която не отговаряла на установените по делото доказателства. Твърди, че заключението от комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (КСППЕ) на частния обвинител М. е ценено едностранчиво с цел да бъде обоснована допустимостта на неговите показания, а е пренебрегнато относно отношенията му с подс.К. и Г.. Счита, че решаващият съд е извел наличието на принуда от доказателства, неотносими към този факт. Смята, че е нарушено правото на защита на подс. К., изразило се в отказ на съда да изследва поподробно обстоятелствата относно авторството на жалбата, подадена до РПУ – Раковски. Направено е и възражение за нарушаване на процесуалните права на другите двама съподсъдими – Г. и П., бидейки представлявани от един и същ защитник при наличие на противоречиви интереси.

Съзряното от защитника нарушение на материалния закон е аргументирано с доводи относими към касационния повод на чл. 348, ал. 1, т.

2

2 НПК. Релевирани са оплаквания за липса на пълноценен анализ на поведението на подсъдимите лица и пострадалите, което според защитата е особено значимо с оглед преценката за наличие на субективна страна на сочените престъпления. Сочи, че не са обсъдени елементи от обективната страна на престъплението – начинът на осъществяване на принудата – как точно е осъществена заплахата, с оглед на факта, че пострадалият М. е предприел сам някои от пътуванията до гр. Пловдив и защо той не е потърсил защита от правоохранителните органи. Същевременно защитата е изложила и собствено виждане за начина, по който следва да бъдат интерпретирани доказателствата по делото, достигайки до извод за липса на съставомерност на възведените спрямо подс. К. престъпления от обективна и субективна страна.

Заявената явна несправедливост на наложеното наказание е подкрепена с довода, че е осъдено невино лице. В жалбата и допълненията към нея се иска отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна, а в условията на евентуалност - връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание.

В касационната си жалба защитникът на подс. С. П. заявява всички касационни основания. Изложените доводи обаче са само в подкрепа на това по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, сочейки допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подс. П.. Според защитника са били налице предпоставките на чл. 91, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК и е следвало общият защитник на подсъдимите Г. и П. да бъде отведен, поради наличието на противоречиви интереси между тях. Моли за отмяна на решението на въззивната инстанция и на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

Особеният представител на частния обвинител и граждански ищец К. А.

– адв. Х., обжалва решението в частта, с която подс. Г. и К. са признати за невиновни и оправдани за деянието, включено в обхвата на продължаваното престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, реализирано в периода 10.01.2023 г. – 07.02.2023 г. с пострадали Ф. К. и К. А., осъществено на 12.01.2023 г. спрямо К. А. за сумата от 2139 лева, както и за разликата на общия размер на причинената от продължаваното престъпление щета за разликата от 2216 лева до 4355 лева.

Оспорването обхваща и частта, с която е намалено наказанието на всяка от подс. Г. и К. от 5 години на 4 години лишаване от свобода, за извършеното от тях престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, реализирано в периода 10.01.2023 г. – 07.02.2023 г., както и в частта, с която е намален размерът на уважения граждански иск за имуществени вреди от 3757 лева на 1618 лева и е присъденa законната лихва, считано от 11.01.2023 г., както и е намален размерът на дължимата държавна такса от 75.14 лева на 64.72 лева.

В жалбата си адв. Х. е посочила всички касационни основания.

Претендираните съществени процесуални нарушения са аргументирани с 3 неправилно изключване на показанията на свид. П., довело до нарушение на чл. 13, чл. 14, чл. 107 НПК, а те от своя страна до неправилно приложения на материалния закон и до определяне на явно несправедливо наказание. Счита, че така наложеното наказание не съответства на обществената опасност на престъплението по чл. 210 НК, както на установения по делото превес на отегчаващите обстоятелства. Претендира отмяна на съдебния акт в обжалваните части и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Повереникът на частния обвинител Н. Г. обжалва решението на апелативния съд в частта, с която подсъдимите П., Г. и К. са оправдани за част от деянията от състава на продължаваното престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, респективно в частта, с която са намалени наказанията им.

Декларативно са заявени всички касационни основания, визирани в чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Изложени са доводи за едностранчива и непълна оценка на свидетелските показания. Сочи, че са налице достатъчно доказателства за авторството и вината на подсъдимите. Възразява, че не са отчетени адекватно високата степен на обществена опасност на всеки един от тримата, както и настъпилите вредни последици от престъплението. Моли да бъде потвърдена първоначалната присъда.

В съдебно заседание служебният защитник на подс. Г. – адв. Г. поддържа подадената от адв. Ч. касационна жалба по изложените в нея съображения и моли за нейното уважаване, като бъде отменен атакуваният съдебен акт и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, а в условията на евентуалност претендира намаляване на наказанието.

Адв. М. поддържа подадената от подс. К. касационна жалба, излагайки и свои доводи за допуснати съществени процесуални нарушения – разминаване между фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива на същия; нарушения при оценката на доказателствените източници – свидетелските показания на Г. и Г., както и при преценката за наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс. К. обстоятелства.

Защитникът на подс. П. – адв. Т. поддържа подадената от адв. К. касационна жалба, както и подаденото от нея допълнение преди даване ход на делото пред ВКС. Изтъква липса на задълбочен анализ на доказателствените източници по делото, както и превратно тълкуване показанията на свид. М..

Нарушението на материалния закон обосновава с липса на заплаха, годна да възбуди основателен страх, оттам и липса на престъпен състав на престъплението изнудване, а явната несправедливост на наложеното наказание произтичала от ниския, според защитата, размер на нанесените с престъплението вреди. Претендира отмяна на решението на апелативния съд и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно иска намаляване на наказанието.

Особеният представител на гражданския ищец А. поддържа подадената 4 жалба, моли делото да бъде върнато за ново разглеждане, алтернативно претендира завишаване на наказанията на подсъдимите до размерите, определени от първостепенния съд.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Твърди, че при постановяването му не сa допуснати съществени процесуални нарушения, нито такива на материалния закон и всички заявени възражения пред долустепенната инстанция са получили обоснован и правилен отговор.

Пледира за отхвърляне на жалбите като неоснователни и оставяне в сила на атакуваното решение.

Подс. Г. е заявила, че не желае да участва лично в съдебното заседание пред ВКС, като в писмено становище моли за промяна на режима, да бъде освободена или да й бъде определено наказание под минимума.

В последната си дума подс. К. иска делото да бъде върнато за ново разглеждане, а подс. П. моли за справедливост.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 40 от 22.05.2024 г. на ОС – Пловдив постановена по НОХД 2141/2023 г. подсъдимата А. Г. Г. е призната за виновна и е осъдена за:

1. Престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години;

2. Престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, 2 вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, ал. 3, т. 2, вр. ал.

1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което на основание чл. 54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 12 години и глоба в размер на 7000 лв., както и конфискация на ½ от имуществото й, включващо лек автомобил „Рено лагуна“ с рама *** и двигател ***;