Решение № 140 от 26.04.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Ловеч, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20224310101424 по описа за 2022 година

Производство с основание чл.415, ал.3 във вр. с ал.1, т.3 от ГПК.

Цена на иска: 11 614,40 лв.

Производството е образувано по искова молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТСБГ“ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Панчо Владигеров“21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2, чрез пълномощника юрисконсулт Натали Вукадинова против А. И. К., с адрес: *****

Ищецът излага в ИМ, че депозира настоящата ИМ в изпълнение разпореждането на РС – Ловеч по ч.гр.д.№ *** г., с което му е указано, че може да предяви осъдителен иск за вземането си, предмет на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Наведени са твърдения, че на 16.09.2014 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД (кредитор), от една страна и А. И. К. (кредитополучател) е подписан Договор № **** за отпускане на потребителски паричен кредит с чист стойност на кредита в размер на 10 000,00 лв., като това е сумата, която е получил кредитополучателят.

Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 120 анюитетни вноски, всяка от които в размер на 167,65 лв., като първата падежна дата е била 07.10.2014 г., а последната падежна дата е 07.10.2024 г. Твърди се, че общата дължима сума, която е следвало да бъде върната по сметка на Кредитодателя в края на периода, е в размер на 20 118,00 лв.

Ищецът излага, че вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД е отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него е възникнало задължение да 1 погаси кредита си съгласно условията по сключения Договор за кредит. Твърди, че кредитополучателят е погасил само частичен брой от дължимите 120 бр. вноски- по този начин длъжникът не е направил оставащите дължими вноски и съобразно уговорения погасителен план е изпаднал в забава.

Твърди се, че на 22.08.2016 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД /като цедент/ цедира вземането си по процесния Догоор за потребителски кредит на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД /като цесионер/.

Съгасно Договора за цесия „Уникедит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД прехвърля на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. Посочва, че в предмета на сключенияя Договор за цесия е включено и вземането по Договор за потребителски кредит № **** от 16.09.2014 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и А. И. К..

Придобитото от ищцовото дружество вземане възиза на 11 614,40 лв., от които: 10 810,23 лв. остатък от непогасена главница и 804,17 лв. остатък от възнаградителна лихва за периода от 16.09.2014 г. / датата на сключване на договора за кредит/ до 22.08.2016 г. /дата на цесия/ Посочва се още, че с пълномощно от 22.08.2016 г., както и съгласно чл.3.2 от сключения Договор за цесия, предишният кредитор /цедентът/ „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД да уведоми от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД всички длъжници по вземанията на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, които са цедирани, съгласно сключения Договор за цесия от 22.08.2016 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД е изпратил чрез препоръчана поща до длъжника А. И. К.

Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Пратката е била изпратена до длъжника на адрес в гр. Пловдив, но не е получена и е върната с отбелязване „непознат на адреса“.

Ищецът моли, в случай, че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с настоящата искова молба и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента го уведомяват за сключения Договор за цесия, по силата на който вземането е прехвърлено на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“.

Ищецът излага, че поради неизпълнение на задължението и към новия кредитор от страна на длъжника, кредиторът е пристъпил към принудително изпълнение, като на 21.06.2022 г. от страна на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за заплащане на дължима и незаплатена сума по договор за кредит № ****.

В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника А. И. К. да заплати на «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ»ЕАД сумата 2

11 614,40 лв., представляваща: 10 810,23 лв. остатък от непогасена главница и 804,17 лв. остатък от възнаградителна лихва за периода от 16.09.2014 г./датата на сключване на договора за кредит/ до 22.08.2016 г. /дата на цесия/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението пред съда /21.06.2022 г. / до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 232,29 лв., представляваща платена държавна такса.

При условията на чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител в лицето на адв.Д. С..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. С.. Счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Счита, че исковата претенция е погасена по давност /поради изтекъл давностен срок, на основание чл.110 от ЗЗД/, с оглед на което прави възражение за това. На следващо място, счита, че доколкото исковата молба е връчена на особен представител, ответникът не е надлежно уведомен за прехвърляне на процесните вземания и не е осъществено връчване на уведомление до ответника с материалноправния ефект по чл.99, ал.4 от ЗЗД. Навежда довод, че исковата молба и приложенията към нея са получени от назначения от съда особен представител и предаването му не може да се приравни на нотифициране на длъжника предвид особения характер на представителството от назначения от съда по чл.47, ал.6 от ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Поддържа становище, че при това положение връчване на книжата, а от там и на уведомленията за прехвърляне на вземането по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, не се е осъществило. Счита, че горното води до извод, че договорът за цесия, с който дружеството – ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответника – длъжник. Моли предявеният иск, като неоснователен и недоказан, да бъде отхвърлен.

В о.с.з. ищeцът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД не изпраща представител. В писмено становище, постъпило преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на предявения иск.

Ответникът А. И. К. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен представител адв. С.. По същество оспорва иска като неоснователен, като поддържа съображенията, изложени в отговора. Представени са писмени бележки, в които са развити подробни фактически и правни доводи.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ *** г. по описа на РС - Ловеч се установява, че същото е образувано въз основа на заявление от «КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ»ЕАД с искане за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. И.

Клаверокруз за следното вземане: главница – 10810,23 лв. и 804.17 лв - договорна лихва за периода от 16.09.2014 г. до 22.08.2016 г., заедно със законната лихва, начиная от датата на 3 подаване на заявлението до изплащане на вземането.

С Разпореждане № 1075 от 11.08.2022 г, постановено по ч.гр.д.№ *** г. заповедният съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение. На основание чл. 415, ал.3 във вр. с ал.1, т.3 от ГПК съдът е указал на заявителя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД, че в едномесечен срок от съобщението, може да предяви осъдителен иск против А. И. К. за претендираните вземания, като довнесе дължимата държавна такса, съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Разпореждането е влязло в сила на 26.08.2022 г.

Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на осъдителен иск е получено от ищеца на 18.08.2022 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия осъдителен.

Предявеният главен иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.3 от ГПК- осъдителен иск за присъждане в полза на ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД вземане срещу ответника, по отношение на което заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение по ч.гр.дело № *** г. по описа на РС - Ловеч.

По делото не е спорно, че на 16.09.2014 г. е сключен приложения към ИМ Договор за потребителски паричен кредит № **** при общи условия със страни: „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като кредитор, и А. И. К., като потребител. По силата на сключения договор, „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставило на потребителя - ответник кредит на стойност от 10 000.00 лева. Между страните е уговорено, че общата дължима сума от потребителя възлиза на 20 118,00 лева, като в нея освен главницата са включени и такси за разглеждане на кредита в размер на 300.00 лева и застрахователна премия в размер на 1 387,20 лв. Уговореният годишен лихвен процент е 11.99 %, а годишният процент на разходите – 13,41 %. В договора е посочен начин на усвояване на кредита - превод по посочена сметка на клиента и начин на погасяване: от същата сметка на клиента, като погасяването следвало да се извърши на 120 месечни вноски, всяка в размер на 167,65 лева, с падежна дата – 7-мо число от месеца, с първа вноска – на 07.10.2014 г.

Неразделна част от договора за кредит са Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /„УКФ“/, подписани от потребителя А. И. К..

Съгласно чл. 3 ал. 1 от ОУ към договора, потребителят се е задължил да върне на „УКФ“ цялата договорена сума по отпуснатия кредит, заедно с лихвите и разноските по него, в сроковете и при условията, указани в договора. Според чл. 7 ал. 1 от ОУ, за предоставения кредит потребителят дължи лихва,месечния размер на която е включен в погасителния план и в Договора.

Съгласно чл. 13 ал. 1 от ОУ, при забава в плащанията на дължимите от потребителя и поръчителя суми, те дължат и обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена 4 на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената главница.

В клаузата на чл. 13 ал. 2, б. „а“ от ОУ е предвидено, че „УКФ“ има право да прекрати едностранно кредитното правоотношение с потребителя и да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в това число изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисиони, за предсрочно изискуеми в пълен размер, при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/, при условия, че допуснатите нарушения/или неизпълнения не бъдат отстранени, просрочените вноски не бъдат погасени в 2 – седмичен срок, считано от датата на осъществяване на нарушението/падежа на погасителната вноска.

Като част от договора е включен и Погасителен план, в който са посочени дължимите от ответника 120 броя месечни вноски по кредита, всяка в размер на 167,65 лв. с дата на първа вноска –07.10.2014 г. и дата на последна вноска – 07.09.2024 г.

По делото са ангажирани доказателства, че на 22.08.2016 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД, цесионер, е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия), по силата на който Цедентът прехвърля и продава, заедно със съпътстващите гаранции на Цесионера портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период над 180 дни просрочие съгласно чл.2.2 от Рамков договор от 24.11.2015 г., произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от Цедента с физически лица.