Решение № 102 от 30.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. София, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000500879 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 3557 от 1 декември 2022г. по гр. д. № 11990/2021г.

Софийски градски съд, ГО, 17 състав, е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на Г. В. Б., действаща чрез своята майка и законен представител В. Б. Г. сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 24.04.2021г. в гр. София, ведно със законната лихва от 29.09.2021г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лева; осъдил, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответника да заплати по сметка на СГС сумата от 480 лева - държавна такса и 138.46 лева - депозит за експертиза по делото; осъдил на основание чл. 78, ал.

3 от ГПК ищцата, действаща чрез своята майка и законен представител, да заплати на ответника сумата от 592.31 лева - разноски за производството.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решението по гр. д. № 11990/2021г. на СГС в осъдителната му част. С доводи за неправилност на 1 решението, концентрирани върху нарушения като резултат на материалния закон, – чл. 45, чл. 52 и 51, ал. 2 ЗЗД, иска отмяна на решението в осъдителната му част и вместо това отхвърляне на предявения иск, евентуално частичната му отмяна и съответно отхвърляне на иска.

Другата страна Г. В. Б., представлявана от законния й представител В.

Б. Г., е подала насрещна въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, но в отхвърлителната му част. С доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението и уважаване на иска в пълния предявен размер.

ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е оспорил насрещната въззивна жалба.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата е възникнало вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от причиненото от застрахования при ответника водач на МПС ПТП поради нарушение на чл.

116 и чл. 117 ЗДвП – тъй като водачът е могъл и е бил длъжен да възприеме малолетните деца, измежду които ищцата, в близост до пътното платно, непридружени от възрастен човек, като обезщетението е определено при съобразяване на естеството и тежестта на травматичната увреда – счупване на лявата подбедрица в долния й край и загуба на трети горен млечен зъб вдясно, липсата на трайни и тежки последици, възрастта на пострадалата – 6 годишна, претърпените от нея болки, начина на консервативно лечение в домашни условия, продължителността на възстановителния период и търпените органичения в рамките на 45 дни, въздействието на ПТП върху психоемоционалното състояние на детето в крехка възраст, както и пълното възстановяване за около 3 месеца. Съдът е отчел и икономическите условия към датата на ПТП и като ориентир нивата на застрахователно покритие, приел е за основателно и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат поради това, че ищцата е била оставена без надзор на възрастен, предприела е внезапно пресичане на пътното платно и на необозначено за целта място, поради което е намалил определеното обезщетение с 20 % до размера от 12 000 лв., което е присъдил ведно със законната лихва от 29.09.2021г., с оглед диспозитивното начало.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на 2 правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно.

Предявен е иск при правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пострадало лице срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

В разглеждания случай, спорен във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе за оплакванията на жалбоподателя - ответник, е на първо място въпросът осъществил ли е застрахованият при него водач противоправно поведение. Този жалбоподател сочи, че ищцата е предприела внезапно пресичане на нерегламентирано място, в непосредствена близост пред идващия автомобил, като до този момент се е намирала заедно със сестра си на тротоара и от поведението им не е личало, че ще се предприеме пресичане и то по начина, по който е направено. Спорен е и размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищцата и има ли тя като пострадала принос за настъпването на ПТП, съотв. за травматичните си увреди. Следователно спорните въпроси във 3 въззивното производство са по приложението на чл. 45, чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Всяка от страните е оспорила размера на определеното от съда обезщетение, както и на определения от него размер на съпричиняването, в неблагоприятната за себе си част. Ответникът счита, че обезщетението е завишено, особено с оглед характера и тежестта на установените по делото получени увреди и липсата на трайни последици от тях, а ищцата, обратно, намира обезщетението за занижено с оглед физическите и психологически последици, които определя като трайни за здравословното й състояние. Тя счита, без да обоснова този довод, че не е установен и принос от нейна страна към вредоносния резултат, а ответникът иска на база установената конкретна пътна обстановка около настъпването на ПТП той да бъде определен в по – голям процент от 20 %.

С оглед спорните въпроси във въззивното производство, на първо място по механизма на процесното ПТП въззивният съд приема следното, като изхожда от установените фактически положения в първоинстанционното производство, които не са оспорени във въззивната жалба на ответника, при изразено недоволство от изводите на съда въз основа на тях за осъществено непозволено увреждане:

В заключението на автотехническата експертиза, изготвено въз основа на констативния протокол за ПТП, както и въз основа на съдържанието на този за оглед на произшествието, и въз основа на показанията на св. Д.

(очевидец на ПТП), е описан следния механизъм на ПТП: на 24.04.2021г. около 13.30 часа в гр. София, кв. „Христо Ботев“, по бул. „Владимир Минков - Лотко“ в посока от ул. „514“ се е движил л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ********, управляван от Н. Т .В. с неустановена скорост. В същото време на десния тротоар, срещу № 12, са се намирали две деца, от които помалкото на 6 години (ищцата). Платното за движение е 6 м, двупосочно, като всяка условна пътна лента е с ширина 3 м, предвид липсата на пътна маркировка, вкл. и пътни знаци. Времето е било слънчево, с добра видимост.

При условие, че автомобилът се е движил в левия край на дясна пътна лента, а ударът е страничен, с дясно външно огледало (което се е счупило при ПТП ) на 1.40 м след предната броня, детето е изминало 1.2 м до удара. При тези условия водачът не е имал техническа възможност да спре и да предотврати удара при движение със скорост до 50 км/ч, тъй като децата са пресичали с бърз ход (свидетелката – пътник в автомобила е заявила, че децата са били 4 забързани без да тичат). Водачът е могъл да предотврати произшествието единствено при бавен ход на детето и движение на автомобила със скорост до 24 км/ч. Вещото лице е анализирало показанията на очевидеца на ПТП – св.

Д., която е видяла децата на десния тротоар, поради което е приело, че и водачът е могъл да ги възприеме и да съобрази поведението си с тях, още повече познавайки движението по улицата като живущ в квартала (при липса на възражения за наличие на някакви препятствия за видимостта). Не са установени технически причини за настъпване на произшествието, а те са свързани със субективните действия на водача на автомобила, който е видял двете деца на десния тротоар, но не се е съобразил с тях и не е намалил предварително скоростта на приближаващия автомобил, за да спре и да не допусне удар с пресичащото дете, което е навлязло на платното без да се огледа при наличие на приближаващ автомобил, въпреки че и то не е имало пречка да го види. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че скоростта на автомобила преди удара е била между 30 и 40 км/ч.

В резултат от процесното ПТП, съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, ищцата е получила следните увреждания: счупване на лявата подбедрица в долния край с охлузване и избиване на зъб. Счупването в областта на долния ляв крайник е довело до трайно затрудняване на движенията за повече от 30 дни, лекувано чрез поставена гипсова имобилизация – ботуш за 45 дни, а загубата на трети горен зъб вдясно (млечен) - затруднения в дъвченето и говоренето. За 3-4 месеца тя е търпяла болки, като през първите 30 дни те са били с по-висок интензитет. При извършения на 14.10.2022г. преглед от вещото лице е установен запазен обем движение в лява коленна и глезенна става, без трайни последици от получените увреждания.

За търпените от Г. Б. болки и страдания са събрани и гласни доказателства – чрез разпит на св. Г. – баба на ищцата, чийто показания подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК и установеното въз основа на показанията й също не е оспорено във въззивното производство като факти.

Свидетелката е разказала, че в продължение на месец внучката се е хранила само с течна храна, първите дни само с помощта на сламка, тъй като падналият зъб и разцепен венец не позволявали да дъвче. Детето било нервно и раздразнително след ПТП, поради което посетили личния лекар, който 5 преценил състоянието като закономерно след ПТП и не изписал прием на медикаменти. След произшествието Г. се страхувала да пресича, дори и на пешеходна пътека. Към м.03.2022г., когато е проведен разпитът, тя вече била ученичка в първи клас и посещавала часовете по физическо възпитание, от които не била освободена. Оплаквала се от болки в крака, които вещото лице е посочило изрично при приемане на заключението на СМЕ, че ще отшумят с израстването на детето.

При така приетото за установено, съдът прави следните правни изводи:

За да бъде ангажирана отговорността по чл. 45 ЗЗД, съотв. отговорността на застраховалия гражданската отговорност на делинквента, е необходимо да се установи наличието освен на вреда, така и на противоправно поведение и причинна връзка - вредата да е последица от деянието, като това са елементите от обективното основание на отговорността, а субективното й основание е вината, която се презумира (чл.

45, ал. 2 ЗЗД). Субективното основание за отговорността по чл. 45 ЗЗД се презумира само, ако се установи, че някой е причинил вредата, като в този случай законът заключава, че съответно лице е действало и виновно, т. е., за да се приложи презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на първо място следва да се установи противоправно поведение. Ето защо и предпоставките на презумпцията – елементите на обективното основание на отговорността се доказват от ищеца, а делинквентът (в случая застраховалият отговорността му) може да обори презумпцията за вина.