Решение № 893 от 27.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. Пловдив, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300500615 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Я. Д. К.,ЕГН-********** против решение № 378/02.12.2022г.,постановено по гр.д.№ 460/22г.по описа на РС-Карлово,2-ри гр.състав,с което е прекратен гражданския брак,сключен на 01.06.2003г.с Акт за граждански брак № 75/01.06.2003г.на Община К. между И. М. К.,ЕГН -********** и Я. Д.

К.,ЕГН-**********,като дълбоко и непоправимо разстроен,предоставено е ползването на семейното жилище,представляващо къща в **************,на съпруга И. М.

К.,ЕГН-********** и е постановено след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име К.

Жалбоподателката Я. Д. К. излага съображения за неправилност на атакуваното решение поради необоснованост и поради допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения.Иска отмяната му,претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият И. М. К.,ЕГН-********** от гр.Б. изразява становище за допустимост,но неоснователност на жалбата по съображения,изложени в писмен отговор и съдебно заседание.Не претендира разноски.

Съдът,като съобрази оплакванията в жалбата и становището на въззиваемата страна и след преценка на събраните доказателства,приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва постановеното решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред РС-Карлово е предявен иск от И. М. К. против Я. Д. К. за допускане на развод по чл.49,ал.1 от СК.

Страните са съпрузи,сключили гр.брак на 01.06.23г.,като от брака си имат една навършила пълнолетие дъщеря.

В исковата молба се твърди,че отношенията между двамата първоначално били добри,двамата заживели в дома на родителите на ищеца в гр.Б.Ищецът бил военнослужещ,а ответницата се грижела за детето и работела за кратки периоди от време на различни места като учителка.През годините сменила няколко работни места.Още от началото на съвместния им живот ответницата проявявала неоснователна ревност спрямо ответника,ескалираща с времето до постоянни скандали и кавги между съпрузите.Появили се и други поводи за неразбирателство.Ответницата искала все повече средства за издръжката й.През 2012г.семейството се преместило в къща в гр.Б.,прехвърлена на ищеца от чичо му срещу задължение за издръжка и гледане и след направен от К. ремонт.За ремонта били необходими средства,изтеглен бил заем,което затруднило финансово ищеца.Ответницата непрекъснато го обвинявала,че не й стигали парите за дрехи и храна.В резултат на тези обстоятелства се появили и неразбирателства по отношение на общите семейни планове,двамата се отчуждили един от друг,всеки започнал да води свой собствен живот въпреки съжителството в общо домакинство.Чувствата на ищеца към съпругата му охладнели,той не чувствал подкрепа от нейна страна,а семейната връзка била лишена от съдържание.

Ответницата счита,че не било настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака,като отношенията й с ищеца като съпрузи не били изчерпани.К. твърди,че поддържа духовна връзка с ищеца,независимо че се преместила в гр.П.,в дома на своите родители.Няколко кратки раздели между тях не били попречили ответницата да живее в семейното жилище до пролетта на 2022г.,като полагала всички необходими и присъщи грижи на съпруга и спътница на ищеца.

По делото е представено удостоверение за сключен граждански брак.Не е спорно,че от брака е родено едно дете-дъщеря М.,която към момента е навършила пълнолетие.Разпитани са двама свидетели.Свидетелят на ищеца Н. К. е негов първи братовчед,а свидетелката на ответницата-Р. П. е нейна майка.

Фактическата обстановка по делото е подробно и изчерпателно очертана в атакуваното решение и доколкото във въззивното производство не са ангажирани нови доказателства,които да водят до промЯ.та й,настоящата инстанция намира,че не е необходимо отново да възпроизвежда същата и препраща към мотивите на районния съд досежно нея.

2

Първостепенният съд след анализ на събраните по делото доказателства е стигнал до извод за основателност на предявения иск,поради което го е уважил.В мотивите си се е позовал на свидетелските показания,като е кредитирал преимуществено тези на ищцовия свидетел.Приел е за установено от неговите показания,че страните не живеят като семейство,а ищецът е напълно отчужден от съпругата си.Липсата на физическа и духовна взаимност между тях лишили от съдържание съществуващата помежду им брачна връзка и тя престанала да изпълнява социалната си функция.Наличните доказателства сочели за компрометирана брачна връзка,вследствие от натрупаното напрежение в междуличностните отношения на двамата съпрузи,което като краен резултат довело до отчуждението,липсата на доверие и взаимно уважение между тях и в крайна сметка до изпразването на брачната връзка от всякакво съдържание.На базата на събраните доказателства съдът приел,че към настоящия момент бракът е лишен от смисъла,който законът и моралът влагат в него и съществувал само формално.

Настоящата инстанция намира,че правилно първостепенния съд се е позовал в мотивите си предимно на показанията на св.К.,тъй като същият,независимо от родствената си връзка с ищеца (негов първи братовчед),живее в същия град,среща се често с него и е бил очевидец на някои от семейните конфликти,като дава конкретни сведения за това кое точно е провокирало разстройството на брака,а именно безпричинните според него изблици на ревност от страна на ответницата,водещи до конфликтни ситуации и скандали,които в г о д и н и т е все повече ескалирали и зачестявали.Действително в сравнение с неговите,показанията на свидетелката Р. П. са по-малко информативни,на първо място поради факта,че тя живее в друг град-гр.П.,няма преки впечатления за семейните проблеми на дъщеря си,още повече,че по нейно изявление ответницата не споделяла нищо с нея,контактите й с ищеца са редки и само по конкретни поводи.Следва да се отчете и нейната близка родствена връзка с ответницата,тъй като й е майка.Показанията й са общи,неконкретизирани и почиват в по-голямата си част на казаното от дъщеря й.

От показанията и на двамата свидетели се установява,че в последните две години ответницата К. живее при родителите си в гр.П.Районният съд е приел,че това е фактическа раздяла с немалка давност и при изложените обстоятелства нямало съмнение,че независимо от твърденията и желанието на съпругата,бракът е изцяло и окончателно разстроен.От непосредственото впечатление на съда се налагал изводът,че ищецът е непреклонен в желанието си за развод,а за една брачна връзка са необходими двама души, като в случая единият е категоричен в решението си.Според съда с отхвърлянето на иска не би допринесъл по някакъв начин за възстановяване на брачните отношения,каквито законът и моралът влагат в тях.Налице било дълбоко разстройство на брака,което е и непоправимо,тъй като е трайно,постоянно,окончателно,без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения.Брачната връзка била прекъсната по необратим и непреодолим начин,поради което не била полезна нито за съпрузите,нито за обществото.

Въззивната инстанция споделя напълно тези изводи на първостепенния съд.Дори 3 предвид данните за това колко много са се обичали страните в началото на брака си, (показанията на двамата свидетели в тази насока),към момента това не може да се приеме,че се отнася и за двамата,а за стабилността на един брак и поддържането на нормални съпружески отношения са необходими двама,както правилно е отбелязал и районния съд.От свидетелските показания на св.К. е видно,че възстановяване на брачните отношения не е възможно,двамата съпрузи живеят разделено от две години,без да има доказателства за някакви опити за съвместно съжителство отново.

В тази връзка въззивния съд не споделя възраженията на въззивницата,че КРС направил невярна констатация за фактическа раздяла,тъй като такива твърдения липсвали в исковата молба.Независимо,че наистина в исковата молба не се твърди фактическа раздяла,самата ответница в отговора си на исковата молба посочва,че се е преместила да живее при родителите си в гр.П. и че е живяла в семейното жилище в гр.Б.до пролетта на 2022г.,въпреки няколкото кратки раздели между двамата.Свидетелите също заявяват,че от две години ответницата живее в П.Според св.П. през това време К. не работела и пътувала от П. до Б. веднъж месечно,като за тези две години останала 3-4 месеца при съпруга си.Свидетелката не може да обясни обаче защо ответницата не е останала за постоянно при съпруга си,а и нейните показания се опровергават от тези на другия свидетел-Н. К.,който поддържа непрекъснат контакт с ищеца,двамата се виждат 2-3 пъти седмично и въпреки това свидетелят не е виждал ответницата в гр.Б.По-конкретно заявява,че за тези две години я е виждал само един път в града.Ако тя действително е пътувала всеки месец дотам и е живяла за 3-4 месеца при съпруга си,това не би останало незабелязано от свидетеля,още повече в малък град като гр.Б.

Не отговаря на събрания доказателствен материал и твърдението във въззивната жалба,че нямало доказателства съпрузите да са отчуждени един от друг.Това е видно не само от продължилата две години фактическа раздяла,но и от показанията на св.К.Обстоятелството,че за две години двамата съпрузи са се чували от време на време по телефона не означава,че двамата са имали „духовна връзка“,както счита ответницата в отговора на исковата молба,а по-скоро означава,че въпреки настъпилото отчуждение отношенията между двамата не са ескалирали до степен да не могат и да не искат въобще да общуват помежду си.Най-малкото,защото са могли да обменят становища и информация във връзка с общото им дете.

Неоснователни са и доводите в жалбата за процесуално нарушение на първоинстанционния съд,който не спазил императивната норма на чл.57 от СК за определяне на обезщетение за семейното жилище за неползващия го съпруг.В хода на производството е заявена претенция за ползване на семейното жилище в гр.Б. само от ищеца,поради което и съдът го е предоставил на него.Ответницата е заявила претенции спрямо семейното жилище едва след приключване на съдебното дирене,в хода на устните състезания,поради което правилно съдът не ги е разгледал като несвоевременно предявени.

Предвид изложеното дотук настоящата инстанция споделя напълно доводите на първостепенния съд относно настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и 4 намира,че решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото жалбоподателката дължи на въззиваемата страна направените от нея разноски пред въззивната инстанция.Въззиваемият обаче не претендира разноски,поради което и такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 378/02.12.2022г.,постановено по гр.д.№ 460/22г.по описа на РС-Карлово,2-ри гр.състав.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5