Решение № 283 от 11.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Пловдив, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000308 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №6364/24.02.2023г. З. Д.“ АД – гр. С., бул. „Г.“ №1 – чрез пълномощника на дружеството адв. И. Ц. против решение №22/20.01.2023г., постановено по т.д. №222/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която З. Д.“ АД – гр. С. е осъдено да заплати на М. М. Г. обезщетение над 20 000 лева до присъдения размер от 70 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, състояло се на 28.04.2018г. в гр. А., причинено виновно от водача на лек автомобил О. „А.“ с рег. №***, ведно със законната лихва от 05.10.2021г. до окончателното и изплащане и разноски по делото.

Изложени са съображения за незаконосъобразност на постановеното решение в обжалваната част. Жалбоподателят счита определения размер на обезщетението за несъответстващ на критериите за справедлИ.ст с оглед интензитета на болките и страданията, доказани като претърпени от ищеца.

Поддържа и твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Моли съда да отмени решението и да намали размера на 1 обезщетението. Претендира се присъждане на разноски пред двете инстанции.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от М. М. Г. - чрез адв. П. П., с който се изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че определеният от съда размер на обезщетението – 70 000 лева е съобразено с критериите за справедлИ.ст, с обстоятелството, че се касае за две фрактури на двата крака и с последиците от тях, което обезщетение счита, че репарира претърпените болки и страдания. Моли съда да потвърди решението.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.

Ищецът М. М. Г., ЕГН **********, от гр. А., ул. „А.“ №18 твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.04.2018г., около 12.30 часа в гр. А., на ул. „С.“ №28, причинено протИ.правно о т А. И.

А. при управление на лек автомобил О. „А.“ с рег. №***. Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ п о полица № ***, със срок на действие от 29.01.2018г. до 29.01.2019г. Твърди, че вследствие на ПТП е получил травматични увреждания, изразяващи се в компресионно счупване на тялото на втори поясен прешлен, довело до трайно затрудняване движението на снагата за повече от 30 дни, счупване на двата глезена на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване движението на долния десен крайник за повече от 30 дни и счупване на вътрешния /медиалния, на голямопищялната кост/ глезен /малеолус/ на ляната подбедрица, довело до трайно затрудняване движението на долния ляв крайник за повече от 30 дни. Причинен и е бил и емоционален стрес, пострадалият се е чувствал безпомощен, проявява тревожност, вътрешно напрежение, страда от безсъние. Твърди, че в продължение на около четири месеца не е могъл да става сам от леглото и да се придвижва, като за него са се грижили съпругата и синовете му. За около шест месеца след травмите е използвал патерици, а впоследствие – за около две години – бастун. Твърди, че въпреки предприетото лечение и рехабилитация, не е настъпило пълно възстановяване. Твърди, че е изпитвал 2 силна болка в травмираните участъци, не е можел да се обслужва сам и се е нуждаел от чужди грижи и помощ. След това провежда предписан курс по рехабилитация. Твърди, че и понастоящем походката му е несигурна и нестабилна, особено при наклон или стълби, изпитва болки при придвижване и в покой. Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З. Д.“ АД – гр. С.. Твърди, че е заявил своите претенции пред застрахователя, който е образувал преписка по щета № ***.

Твърди, че ответникът е определил и заплатил обезщетение в размер на 10 000 лева, което обаче счита за недостатъчно за репариране на действително претърпените вреди.

Моли съда да осъди ответника З. Д.“ АД – гр. С. да му заплати 80 000 лева - обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.04.2018г., причинено протИ.правно и виновно от А. И. А. при управление на лек автомобил О. „А.“ с рег. №*** , за което същият е признат за виновен по НОХД №406/2021г. по описа на РС – А. и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.10.2021г. до окончателното и изплащане, както и разноските по делото.

Първоинстанционният съд е уважил претенциите в размер на 70 000 лева за неимуществените вреди и е отхвърлил иска за разликата над 70 000 лева до предявения размер от 80 000 лева. Решението се обжалва само в осъдителна част за разликата над 20 000 лева до присъдения размер от 70 0000 лева.

Ответникът З. Д.“ АД – гр. С., бул. „Г.“ №1, ЕИК *** оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”, както и настъпването на ПТП, вида на уврежданията, наличието на причинно-следствена връзка между тях. Оспорва твърдяната продължителност на оздравителния период и на степента на претърпените болки и страдания. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който преди да предприеме пресичане на пътното 3 платно, не се е убедил в липсата на други участници в движението и не е взел адекватни мерки за собствената си безопасност, изскочил е неочаквано за водача на пътното платно, в непосредствена близост до автомобила и е попаднал в неговата опасна зона. Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, счита за несправедлИ. завишена и неотговаряща за критериите за справедлИ.ст.

С допълнителна искова молба М. М. Г. твърди, че с извършеното определяне и изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лева, ответникът е признал обстоятелството, че е настъпил покрит застрахователен риск по сключена с него застрахователна полица. Оспорва възражението за наличие на принос на пострадалия за настъпване на уврежданията. Относно протИ.правността на деянието на водача на МПС, чиято отговорност е предмет на сключената застраховка „Гражданска отговорност“, се позовава на влязлото в сила споразумение по НОХД № 406/2021г. на РС – А. и на нормата на чл.119 ал.5 от ЗДвП. Счита, че не е налице основание за редуциране размера на обезщетението.

С допълнителен отговор З. Д.“ АД – гр. С. посочва, че поддържа вече направените с отговора твърдения, възражения и искания.

Видно от представената молба – претенция за изплащане на застрахователно обезщетение /стр.204-205 от делото на ОС/, получена от ответника на 05.10.2021г., с нея ищецът е отправил искане до З. Д.“ АД – гр.

С. за заплащане на застрахователно обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на 05.10.2021г. Не се спори, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева е било определено и е било заплатено на ищеца, който твърди, че то не е достатъчно да репарира вредите. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищеца против застрахователя.

Видно от представената застрахователна полица /стр.12 от делото на ОС/ налице е сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек автомобил О. „А.“ с рег. №*** с полица „Гражданска отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП.

Следователно е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. А. И. А. като водач на лекия автомобил се явява застрахован 4 при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

С определение по НОХД №406/2021 г. По описа на РС - А., е одобрено споразумение, с което А. И. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б.а), пр.11 във връзка с ал.1, б.б), пр.11 във вр.с чл.342, ал.1 НК, за това, че на 28.04.2018 г. в гр.А., обл.П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил О. А. с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 и ал.2, чл.116 и чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата, при което по непредпазлИ.ст е причинил на М. М. Г. три средни телесни повреди, изразяващи се в компресионно счупване на тялото на втори поясен прешлен, счупване на двата глезена на дясната подбедрица и счупване на вътрешния глезен на лявата подбедрица, довели до трайно затрудняване движението на снагата, на долния десен и на долния ляв крайник за повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Споразумението има характер на влязла в сила присъда.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца.

На това основание следва да се приеме, че А. И. А. е виновен в това, че на 28.04.2018 г. при управление на лек автомобил О. А. с рег. № *** е действал протИ.правно, тъй като е нарушил правилата за движение. В 5 резултат на това поведение същият е причинил по непредпазлИ.ст средна телесна повреда на ищеца. ПротИ.правното и поведение се изразява в нарушение чл.116 и чл.119 ал.1 от ЗДвП, изискващи водачът да е внимателен и предпазлив към пешеходците, а при приближаване на пешеходна пътека е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая водачът А. не се е съобразил с тези изисквания като не е намалил скоростта и не е спрял, въпреки че по пешеходната пътека е преминавал ищецът М. Г.. Горното се установява и от заключението на вещите лица инж. С.М. и д-р Д.М. по допуснатата комплексна съдебна - автотехническа и медицинска експертиза /стр.309 – 347 от делото на ОС/. От него се установява също, че в момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение автомобилът е бил на 1314 метра от него. При тази дистанция водачът е имал техническа възможност да спре преди настъпване на удара, ако бе реагирал с екстрено задействане на навлизащия пешеходец на платното за движение. От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е несвоевременната реакция на водача на МПС на навлизащия на платното пешеходец. С оглед на това заключение, което съдът кредитира като обективно и компетентно, не може да се приеме, че се касае за внезапно навлизане на пешеходеца на пътеката, водачът е имал достатъчно време да възприеме движението на пешеходеца по пътеката и е могъл да спре преди да настъпи удара и по този начин да предотврати произшествието. С оглед на установения механизъм на ПТП, настоящата инстанция намира, че не е налице никакво съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.