Решение № 840 от 29.12.2025, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Силистра, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20253420101380 по описа за 2025 година

Ищецът Д. Д. Б. твърди, че е собственик поземлен имот с идентификатор ..............по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, и като такъв е потребител на ел. енергия в посочения обект. Твърди, че доставената в обекта му услуга не отговаря на необходимото качество, тъй като подаваната ел. енергия е с много ниско напрежение, поради което електрическите уреди в имота не можели да се ползват по предназначение и често при тях настъпвали технически повреди. Поради тези причини ищецът подал искане за монтиране на техническо устройство в имота му за регистриране на показателите за качество на електрическата енергия, като след монтиране на устройството бил съставен констативен протокол от 02.04.2025 г., от който ставало ясно, че качеството на доставяната енергия не отговаря на нормативните изисквания. Горното било потвърдено и решение на КЕВР № Ж – 594 от 11.07.2024 г., като в него било установено, че качеството на напрежение в обекта не отговаря на изискванията на т. 3.2.1.3.2 от Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качеството на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайните снабдители (Методиката) и били дадени задължителни указания за предприемане на мерки - в двуседмичен срок – за подобряване качеството на електрозахранването, а в тримесечен – постигане на качеството по т. 3.2.1.3.2 от Методиката. Тъй като въпреки това решение ответното дружество не предприело мерки за разрешаването на проблемите с ел. захранването в имота на ищеца, той моли съда да го осъди да подава в имота му ел. енергия, която отговаря на изискванията на т. 3.2.1.3.2 от посочената по – горе Методика.

Претендира направените по делото разноски.

1

Ответникът „Е. С.“ АД оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Твърди, че имотът на ищеца представлява земеделска земя и именно като такъв бил присъединен към мрежата на дружеството, а нейното предназначение не било изменено и до настоящия момент. Въпреки това в имота била построена доста голяма сграда – без промяна на предназначението на земята и по всяка вероятност без одобрен ПУП за имота и без издаване на разрешение за строеж. Присъединяването на имота към мрежата било осъществено на основание разрешение № 90 от 14.10.2020 г. за поставяне на временен преместваем обект, поради което липсвали подадени документи за проучване начините за присъединяване съобразно изискването на чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи. Определя предявения иск като злоупотреба с право, тъй като чрез него ищецът целял заобикалянето на така посочената нормативна разпоредба.

Счита също така, че исковата претенция е неоснователна, тъй като липсвали доказателства както за повредените електроуреди, така и за лошото качество на услугата, доколкото проверката по този въпрос била извършена през март и април 2024 г. Не ставало ясно също така какви за причините за лошото качество на ел. енергията – дали то се дължи на проблем с мрежата или е в резултат на климатични, механични и др. обективни фактори, или на характеристики на инсталацията на ищеца. Твърди също така, че е предприел всички необходими действия за доставяне на ел. енергия в местност „М. т.“, която отговаря на изискванията на т. 3.2.1.3.2 от Методиката, тъй като било предвидено изграждане на нова въздушна мрежа ниско напрежение, като за строежа бил изготвен ПУП и План схема за въздушни кабелни електропроводни линии. Проектирането и разрешаването на изпълнението на строежа било продължителен и комплексен процес, чийто времеви период за изпълнение бил труден за прогнозиране. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Чрез представен по делото НА № 94, т. 12 по описа на СВ – С. за 2020 г., обективиращ договор за покупко – продажба, ищецът придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, върху който впоследствие се снабдил с разрешение за поставяне на преместваем обект с площ от 10,70 кв.м. Между страните не е спорно, че помежду им действа договор за достъп и пренос на ел. енергия спрямо посочения имот, като от писмо на ответника до КЕВР става ясно, че електроснабденият обект е с абонатен номер ............ и използваната в него енергия е за небитови нужди. Съмнявайки се в качеството на подаваната в имота му ел. енергия, ищецът поискал монтирането на регистриращо устройство на показателите за качеството, от чиито измервания и данни станало ясно, че доставяната електрическа енергия не отговаря на нормативните изисквания. Кореспонденцията между страните приключила с уверенията на 2 ответното дружество, че неговите усилия са насочени към осигуряване на качествено и надеждно електрозахранване, но тъй като не били предприети мерки за осигуряване на такова в неговия имот, ищецът депозирал жалба пред КЕВР с искане за съдействие за разрешаване на възникналия проблем. След събирането на необходимата информация комисията постановила решение № Ж – 594 от 11.07.2024 г., чрез което дала указания на ответното разпределително дружество за предоставяне в двуседмичен срок на план – график за изпълнение на действия за подобряване качеството на електрозахранването по отношение на имота на ищеца, както и указания в тримесечен срок след изпълнение на първите такива – да постигне качеството на електрическата енергия съобразно т. 3.2.1.3.2 от Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качеството на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайните снабдители (Методиката). От мотивите на решението става ясно, че подаваната в имота на ищеца ел. енергия не отговаря на изискванията по т.

3.2.1.3.2 от посочената Методика, а също така, че в полза на ответното дружество е издадена лицензия Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г., според т. 3.3.1 от която лицензиантът следва да осигурява непрекъснато разпределение на електрическа енергия по мрежата с определено качество и да предоставя услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени с решение на Комисията (КЕВР). Според т. 3.3.2 от Лицензията, енергийното дружество е задължено да спазва показателите за качество на ел. енергията и първоначалните стойности на показателите за качество на услугите, като според т. 3.3.3 от Лицензията всяко решение на КЕВР за определяне на показатели за качество, които да бъдат спазвани от лицензианта, е неразделна част от лицензията.

От така изложените данни се установява, че страните са обвързани с договор за достъп и пренос на ел. енергия, тъй като обектът на ищеца е присъединен към стопанисваната от ответника електроразпределителна мрежа, чрез която получава ел. енергия за битови цели, като следва да се приеме, че отношенията им във връзка с достъпа и преноса са регулирани от общите условия на разпределителното дружество (Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е. с.” АД), тъй като обвързаните лица не са сключили индивидуален договор, дефиниращ различни параметри на възникналото помежду им правоотношение. Чрез чл. 26, ал. 1 от посочените ОУ „Е. с.” АД се е задължило да осигурява на клиентите електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и изискванията за безопасност съгласно действащото законодателство. Според чл. 27, ал. 1 от ОУ пренасяната от „Е. с.” АД електрическа енергия следва да бъде с номинално напрежение и с показатели за качество, съгласно приетите от КЕВР и стандарт БДС EN 50160, при договорените предоставена мощност и категория по осигуреност на електроснабдяването при настоящите ОУДПЕЕ. От тези ОУ става ясно, че електроразпределителното предприятие е длъжно да предоставя услугите си при качество съобразно приетите от КЕВР стандарти, обективирани в конкретния случай в посочената по – горе методика, без да са налице обстоятелства, които го освобождават от това задължение, доколкото наведените от него възражения не насочват към нито една от хипотезите, изключващи отговорността му съгласно чл. 73 от посочените 3

ОУ. Ответникът твърди, че обектът на клиента му представлява масивна жилищна сграда, а не е преместваемият обект, за който помежду им бил сключен договор за присъединяване, но ищецът отрича предприемането на подобно строителство и неговото извършване не бе подкрепено от ангажираните по делото доказателствени средства. Като доказателство в тази насока не може да се приеме представеното от ответника извлечение от ортофотокарта от 2022 г., тъй като то съдържа неясна снимка на обекти в имота на ищеца, за които не би могло да се прецени дали представляват масивни постройки, преместваеми обекти или друг вид съоръжения. Отделно от това от становището на ответника не става ясно по какъв начин видът на обекта в имота на ищеца се отразява върху качеството на ел. енергията, която е в състояние да достави електроразпределителното дружество, т.е. дали евентуалното строителство в имота има отношение към влошеното качество на ел. енергията и ако да – какво е значението му за качеството и било ли е последното по – добро преди предприемане на строителството. При липсата на потенциална причинна връзка между евентуалното строителство на масивна жилищна постройка от ищеца и влошеното качество на доставената му ел. енергия е безпредметно да се изследва дали такова строителство е осъществено, още повече че ответникът не е обвързал евентуалната строителна дейност на своя клиент с някоя от хипотезите на чл. 73 от ОУ, които изключват отговорността му за недоброто качество на доставената от него услуга.

Оспорвайки иска, ответникът също така се позовава на липсата на нови замервания на качеството на доставената в имота на ищеца ел. енергия, тъй като последните такива датирали от м. март и април 2024 г., но съдът намира тези възражения за неоснователни, доколкото по делото не бяха наведени твърдения и представени доказателства, че след замерванията са били предприети конкретни постъпки са повишаване качеството на ел. енергията, за да се приеме, че данните от тях вече нямат актуален характер. Липсата на доказателства за повредени електроуреди в имота на ищеца също няма отношение към предмета на делото, тъй като чрез исковата молба не се претендира изплащане на обезщетение за претърпени вреди, а недоброто качество на доставената услуга е установено по категоричен начин от конкретните измервания на регистриращо устройство на показателите за качеството, поради което не е необходимо тези констатации допълнително да се потвърждават от наличието на дефектирали електроуреди. Лошото качество на услуга също така не се обяснява и с други обективни фактори, най – общо и хипотетично отбелязани от ответника - климатични, механични и др. или с характеристики на инсталацията на ищеца, тъй като по делото не бяха ангажирани доказателства за осъществяването на който и да било от тези фактори или за лошото техническо състояние на посочената инсталация. В крайна сметка от самия отговор на ответника би могло да се заключи, че проблемът с качеството на доставената ел. енергия произтича от състоянието на собствената му електроразпределителна мрежа, тъй като в него, макар да са отречени всякакви недостатъци на мрежата, са изложени твърдения за предвидено изграждане на нова въздушна мрежа ниско напрежение за снабдяване с енергия на обектите в местност „М. т.“ с труден за прогнозиране във времето период за изпълнение. Обстоятелството, че 4 изграждането на такава мрежа предстои да се осъществи в неопределен момент от бъдещето не е основание за изключване отговорността на ответника за качество на предоставената от него услуга съгласно чл. 26, ал. 1 от собствените му ОУ, още повече че според получената от него лицензия (видно от мотивите към решението на КЕВР) той е длъжен да предоставя услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени с решение на тази комисия. Чл. 79, ал. 1 ЗЗД гласи, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска реално изпълнение. В конкретния случай стана ясно, че страните са обвързани с договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е. с.” АД, по силата на който ответникът следва да осигурява в имота на абоната си енергия с определено качество; същият не спазва качеството на дължимата от него услуга, без да са налице обстоятелства, изключващи отговорността му, поради което с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД искът за осъждането му да стори това се явява основателен и като такъв същият следва да се уважи.