Решение № 319 от 17.03.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Горна Оряховица, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. М. Дойков при участието на секретаря М.нка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от П. М. Дойков Гражданско дело № 20244120102472 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба от Д. Д. Р., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Търговище, ул. **** чрез адв. М. С., АК Велико Търново, със съдебен адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Отец Паисий“ № 11 против Поделение за товарни превози Горна Оряховица, БУЛСТАТ: ****, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител“ № 97.

Ищецът сочи, че с представената по делото Заповед № ЛС -50/ 01.10.2024г. му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Р. сочи, че заема длъжността „помощник – машинист, локомотивен“ при работодателя. Р. оспорва фактическата обстановка в заповедта, като счита описаното в нея деяние за неизвършено. В условията на евентуалност, ако се приемело, че описаното е сторено от него, то наложеното му наказание не съответствало на тежестта на описаното в заповедта деяние.

Иска се отмяна на посочената Заповед № ЛС -50/ 01.10.2024г. му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ като незаконосъобразна. Ищецът представя писмени доказателства, не прави доказателствени искания.

Ответникът Поделение за товарни превози Горна Оряховица, БУЛСТАТ:

****, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител“ № 97 депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез Я. Л. – гл. юрисконсулт.

Ответната страна счита претенцията за допустима, но неоснователна.

Ответникът не спори, че с ищеца се намират в трудово правоотношение като Р. заема длъжността „помощник- машинист, локомотивен“. Не се спори също, че със Заповед № ЛС-50/01.10.2024г. на Директор ПТП Г. Оряховица, връчена на 07.10.2024г., на Р. е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Твърди се, че д исциплинарната отговорност 1 на ищеца е била ангажирана по повод конкретни нарушения на трудовата дисциплина, допуснати на 07.08.2024г. За тях работодателят е бил уведомен с Писмо peг. № 11-00-4374/10.09.2024г. на Управителя на „БДЖ- Товарни превози“ ЕООД. За да се стигне до ангажиране на дисциплинарната отговорност на Р. били представени писмени доказателства - Писмо peг. № 31-00-96/30.08.2024г. на Управителя на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, Доклад от П. Н. П. - „старши инспектор, контрол“, писменото обяснение на ищеца Д. Д. Р., получено с peг. № 11-00-4385/20.09.2024г. От всичко това ответникът установил, че на дата 07.08.2024г. Д. Д. Р. е пътувал с бърз влак № 2611 до гара Каспичан. Във влака ищецът бил проверен за наличен билет от П.

Н. П. - служител на „БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД, заемащ длъжността „старши инспектор, контрол“. При извършена му проверка ищецът отказал да предостави на П. картата си за безплатни служебни пътувания обр. 922 ЖЛ и отказал да заплати билет за пътуване, както и за запазено място, тъй като влак №

2611 бил със задължителна резервация, а картата обр. 922 не освобождавала от заплащане на запазено място. П. П. обяснил на ищеца, че може да пътува с влаковете без задължителни запазени места, при което Р. започнал да се държи грубо със служителя, като е повтарял, че не го интересува нищо и няма да си купува запазено място, когато отива на работа, понеже е машинист в „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД. Ответникът твърди, че Р. заявил също, че нищо не могат да му направят, защото нямало машинисти.

Ответникът сочи, че това поведение на Р. било принудило началник влака да потърси съдействие от полицията и на гара Каспичан ищецът бил проверен от полицейски служители. Последните установили самоличността му и пред тях той е потвърдил, че работи като локомотивен машинист в „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД. Един от полицаите поискал Р. да си представи служебната карта, но ищецът отговорил, че не я носи и в присъствието на полицаите и П.

П. продължил да се държи арогантно, като е отправил репликата „смешни сте“ към превозната бригада - началник влака и кондуктора на „БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД.

Ответникът сочи, че станалото било описано в Придружителен лист на влак № 2611 от 07.08.2024г. В него била вписана и причината за закъснението на влака с 4 минути в гара Каспичан.

Ответникът претендира, че с действията си Д. Д. Р. е нарушил чл. 40, ал.

1, т. 30 от Правилника за вътрешния трудов ред на Поделение за товарни превози, Г. Оряховица: „работниците и служителите са длъжни да се въздържат от всякаква форма на грубо и арогантно поведение...да не създават ...конфликтни ситуации, да проявяват възпитано, според общоприетото разбиране отношение и да спазват етичните норми на поведение, спрямо работници/служители и други трети лица, както и т. 1 и т. 7 от Глава втора на „Правила за етично поведение“: Работниците и служителите са длъжни в присъствие на...представители на други фирми, държавни органи...или външни лица, да не повишават тон...„; „Грубостите между служители са напълно неприемливи\ всеки е длъжен да владее емоциите си, да не допуска повишаване на тон и използване на обидни епитети“. Според ответника, с това си поведение на Р. осъществил нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ: „злоупотреба с доверието на работодателя“ и чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 2 и т. 10 от КТ: „...уронване на доброто име на предприятието“; „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в... правилника за вътрешния трудов ред...“ Ответникът сочи съдебна практика в защита на виждането си за неоснователност на претенцията.

2

Ответникът счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на ищеца Д. Д. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. Търговище, ул. **** е законосъобразна, поради което се иска отхвърляне на иска и потвърждаване на заповедта.

Ответникът представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. М. С., АК Велико Търново. Исковата молба се поддържа изцяло. Моли за присъждане на разноски.

Ответната страна се представлява от гл. юриск Я. Л.. Исковата молба се оспорва, поддържа се представения писмен отговор. Процесуалният представител на работодателя иска постановяване на решение, с което иска да се отхвърли изцяло и да му бъдат присъдени разноските по делото.

Предявената искова молба е процесуално допустима. Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. чл. 188, т. 2 от КТ.

От събраните доказателства се установи следното.

По делото се установи, а и не се спори от страните, че между ищеца и ответната страна е налице трудово правоотношение, като към датата на налагане на дисциплинарното наказание Д. Д. Р. е заемал длъжността „помощник – машинист, локомотивен“ в ЕП Каспичан, ЛД Русе при ПТП гр.

Горна Оряховица. Не се спори, че при постъпване на работа Р. е бил запознат с длъжностната си характеристика и нормативните актове уреждащи правата и задълженията му относно извършваната работа. Не се спори също, че срещу ищецът Д. Р. е издадена оспорената Заповед № ЛС -50/ 01.10.2024г. му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Заповедта е връчена на Р. на 07.10.2024г.

По делото са приобщени гласни и писмени доказателства.

В качеството на свидетели са разпитани П. Н. П., Н. Г. К. и В. Б. В..

Свидетелят П. Н. П. е служител на БДЖ Пътнически превози – Централно управление АД, на длъжност „старши инспектор, контрол“. На 07.08.2024г. св. П. извършил проверка на ищеца Р. на Гара Каспичан.

Проверката била извършена в бърз влак № 2611, пътуващ от гр. София до гр.

Варна. До този момент проверените пътници били изрядни, като в средата на последния вагон П. извършил проверка на Р., който бързо му показал карта, която прибрал. П. сочи, че за пътуване на това място във влака, Р. следвало да е заплатил билет със запазено място. П. оприличил картата на такава по обр.

922 ЖЛ, но не можел да установи дали била валидна и дали била издадена за проверяваното лице, понеже последното я показало и прибрало много бързо.

П. обяснил на пътуващия, че следва да си закупи билет от гарата или от влака, но получил отказ. Проверяваният заявил, че пътува за работа и това го освобождавало от това задължение. Свидетелят сочи, че Р. се държал грубо, заявил, че няма да си закупи билет. Разпитаният заявява, че при проверката на Гара Каспичан Р. се обърнал към полицаите, превозната бригада, началник влака и кондуктора с думите „смешници“. П. опитал да обясни на Р., че във всички останали влакове може да пътува безплатно, но в този конкретно следва да си заплати билет, на което получил отказ. Р. бил мотивирал отказа си, с това, че липсвали локомотивни машинисти и никой не можел нищо да му направи. На Гара Каспичан било поискано съдействие от служители на МВР, като след тяхната намеса П. установил, че Р. е служител на БЖД Товарни 3 превози. Явилите се за съдействие служители на полицията поискали от Р. да представи картата си за пътуване, като и на тях ищецът заявил, че не я носи и не я предоставил за проверка. П. заявява, че след този случай, отново е попаднал на същия пътник – ищеца Р., който при новата проверка вече пътувал със запазен билет. Свидетелят заявява, че освен думата „смешници“, Р. не ползвал други обидни думи или псувни.

Свидетелката Н. К. разказва, че работи като кондуктор. На процесната дата 07.08.2024г. К. извършила проверка на ищеца Р.. Ищецът се качил във влака от Гара Търговище, а К. го проверила в купетата на последния вагон.

При проверката Р. показал на К. карта за пътуване, която тя разпознала като такава по Образец 922 ЖЛ, но при показването Р. веднага бързо я прибрал. К. попитала Р. дали има билет за запазено място, какъвто се изисквал в проверявания влак, но пътникът отвърнал, че няма да си заплати такова. На свидетелката било известно, че Р. е служител на БДЖ и в предходни случаи имала неприятни срещи с проверявания. К. уведомила за това началник влака, като с него бил и св. П.. Последният се насочил да провери пътника. К. разказва, че началник влака поискал съдействие от служителите на РУ Нови пазар на ЖП Гара Каспичан. При извършената му проверка на посоченото място, Р. се бил обърнал към служителите на БДЖ с думите „Вие сте смешници.“ К. твърди, че при следващи извършвани от нея проверки, Р. си показвал картата и представял закупен билет, а самата тя също му издавала такъв.

Свидетелят В. Б. В., служител на РУ Нови пазар, дава следните свидетелски показания. В. разказва, че на 07.08.2024г. е изпълнявал служебните си задължения, като по сигнал на дежурен в РУ Нови пазар е бил изпратен заедно с колегите си на ЖП Гара Каспичан. Сигналът бил за буйстващ и нередовен пътник. След спиране на влака от него слезли първо пътниците, а след тях началник влака и мъж, който се представил като „старши инспектор товарни и пътнически превози“. След тях слезли кондукторът и ищецът Р.. В. започнал разговор с началник влака, за да установи какъв е проблемът и му било обяснено, че Р. се представя за служител на БДЖ, но не искал да представи документ, за да се легитимира като такъв. Полицай В. поискал от Р. да представи документ за самоличност и такъв, който сочи, че е служител на БДЖ, като ищецът изпълнил разпореждането. На въпрос от страна на В. към Р. каква е причината да не е сторил това във влака, Р. обяснил поведението си с това, че проверяващите го познават, живеел в гр. Търговище и работел в гр. Каспичан, като пътувал всеки ден. Служителите на БДЖ, от своя страна, отново поставили въпроса какво прави Р. в първа класа, като заявили, че ищецът „винаги прави така“, както и че „винаги има проблеми с него“. Между служителите на БДЖ започнала размяна на реплики, като св. В. останал с впечатление, че се хората се познават помежду си и се изненадал, че са поискали съдействие от МВР. На няколко пъти при В. дошъл ръководител движение, който помолил по – бързо да се приключи с действията по проверката, поради това, че се нарушавала транспортната схема и влакът закъснявал. Ищецът Р. останал на жп гарата, а останалите служители на БДЖ се качили във влака и продължили да пътуват.