Решение № 14564 от 24.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14564 гр. ..., 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110157707 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Е. Д. Т. срещу „....“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 728,86 лв.

(след допуснато изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК), претендирана от ищцата като дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди от нанесени щети по собствения й л.а. „....“, с рег.№ ..., в резултат от ПТП, настъпило на 1.07.2022г. в гр. ..., по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на л.а. „....“, с рег.№ ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 1.07.2022г., около 20:30 часа, в гр. ..., на ул.

„...“ № 83, пред „....“ е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на л.а. „....“, с рег. № ..., който при потегляне от паркирано състояние е ударил собствения на ищцата л.а „....“, с рег.№ ..., паркиран пред него. В резултат от ПТП по л.а „....“ били нанесени щети, като увредените детайли са облицовка задна броня, панел заден ляв, спойлер задна броня и накрайник ауспух ляв външен. Ищцата поддържа, че за л.а. „....“, с рег.

№ ..., е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП. Поради това счита, че ответникът отговаря за причинените й от застрахования водач вреди. По извънсъдебно предявената й претенция за обезвреда обаче ответникът отказал плащане на следващото й се обезщетение, поради което за нея се поражда правен интерес от търсената съдебна защита за ангажиране на отговорността му. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва сочения от ищцата механизъм на реализиране на процесното ПТП, като твърди, че не се доказва 1 същото да е причинено в резултат от противоправно виновно поведение на водача на застрахования при него автомобил. При условия на евентуалност навежда и възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата, поради това, че е паркирала своя автомобил по начин, затрудняващ движението и маневрирането около същия. Намира, че претендираният размер на обезщетение е несъответен на действителната стойност на подлежащите на репариране вреди. С тези доводи моли за отхвърляне на предявения иск и прави искане да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Съобразно посочената законова норма и при твърденията, на които ищцата основава вземането си за обезвреда, основателността на предявения иск се обуславя от установяване на фактически състав, включващ наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по силата на която ответникът се е задължил да застрахова отговорността на сочения за виновен водач за причинени от него на трети лица вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, и настъпване на твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в исковата молба ПТП, в рамките на периода на осигурено застрахователно покритие. Наред с това, доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер, основанието на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно деяние, противоправност на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.

45, ал. 2 ЗЗД се презумира до доказване на противното. В приложение на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищцата носи тежестта за пълно и главно доказване наличието на застрахователно правоотношение, както и на всички обективни елементи, пораждащи деликтната отговорност на застрахования, докато в доказателствена тежест на ответника е оборване на законовата презумпция за субективния елемент – вината, респ. доказване на твърденията за противоправно поведение на ищцата, от които извежда наведеното възражение за съпричиняване.

Между страните не е спорно, а и видно от представена справка от Гаранционен фонд, към сочената от ищцата дата на процесното ПТП – 1.07.2022г., е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за л.а. „....“, с рег. № ..., сключена с ответника, с действащо застрахователно покритие.

От представените по делото материали по щета № ..., образувана при ответното застрахователно дружество, се установява, че е заведена ликвидационна преписка по подадено от ищцата уведомление за причинени повреди по собствения й л.а „....“, с рег.№ ..., в резултат от ПТП, настъпило в гр. ..., на 1.07.2022г., с участието на л.а. „....“, с рег. № .... По данни от съставен опис-заключение експерти на застрахователното дружество са констатирали увреди по облицовка задна броня, панел заден ляв, спойлер задна броня и накрайник ауспух ляв външен.

Спорът по делото е концентриран върху конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, относим към преценката дали поведението на застрахования при 2 ответника водач осъществява признаците на непозволено увреждане, за да бъде ангажирана отговорността на последния по прекия иск на ищцата, както и върху обстоятелствата, релевантни за определяне размера на вземането за обезвреда.

За установяване на спорните обстоятелства по делото са представени двустранен констативен протокол за ПТП, както и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателства.

Представеният двустранен констативен протокол е с посочени съставители ищцата Е. Д. Т. и В. Ж., изготвен във връзка с ПТП с участието на управляваните от тях л.а „....“, с рег.№ ..., и л.а. „....“, с рег. № .... В протокола са обективирани данни, че ПТП се е състояло около 20:30 часа на 1.07.2022г., в гр. ..., на ул. „...“, а съгласно отразените обстоятелства по настъпването му в скица на произшествието автомобилите са били паркирани един до друг като водачът Ж. при предприета маневра за потегляне е реализирал съприкосновение с л.а „....“. В протокола са посочени като видими щети по процесния автомобил повреди по заден ауспух, задна лява страна и задна броня. Протоколът е подписан от името на двамата водачи, като в същия се съдържа декларация от водача Ж., че ПТП е причинено по негова вина.

Изготвянето на двустранен констативен протокол за ПТП може да бъде извършено от водачите на участвалите в ПТП превозни средства, оправомощени съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП да документират настъпването на ПТП, когато вредите от него са само имуществени, какъвто е процесният случай. По своята правна природа обаче този протокол има характер на частен свидетелстващ документ, ползващ се единствено с формална доказателствена сила. Същият обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на ПТП и, доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти, непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства. Затова дори участвалите в ПТП водачи да не са имали спор относно механизма на настъпване на ПТП и вината на единия от тях, това не освобождава ищеца, при оспорване от страна на ответника, от процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване на всички релевантни факти, при които е настъпило ПТП, с други доказателства.

В случая за установяване на механизма на реализиране на процесното ПТП по делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. Ж..

Свидетелят дава показания, че е участвал като водач на л.а. „....“, с рег. № ..., в ПТП, състояло се в гр. ..., на ул. „...“. Потвърждава, че е подписал съставения за ПТП двустранен протокол, предявен му от съда. Посочва, че бил паркирал автомобила си в дясно на пътното платно в редица от автомобили, точно зад л.а. „..“. При опит за маневра за излизане от паркомястото ударил с преден десен калник и дясна врата задната броня на л.а. „..“. Заявява, че уреденият автомобил е получил щети по ударената броня и по десен калник. Заедно с другия водач, който в този момент се намирал в близко заведение, съставили двустранния протокол.

Така събраните свидетелски показания са дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице, като доколкото свидетелят е пряк участник в процесното ПТП, показанията му възпроизвеждат непосредствено възприети от него обстоятелства.

Като съобразява това и като преценява, че показанията са достатъчно конкретни, ясно и последователно изложени, както и не се опровергават от останалия доказателствен материал по делото, съдът кредитира същите като достоверни и приема въз основа на 3 тях, че ПТП е настъпило по указания от свидетеля начин, като в резултат от същото е бил увреден автомобила на ищцата.

При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че същото е настъпило в резултат от виновното противоправно поведение на водача на л.а. „....“, с рег. № ..., който при движение е реализирал сблъсък с паркирания л.а „....“, с рег.№ ....

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички участници в движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват имуществени вреди. В закона са разписани и множество конкретни предписания за водачите на превозни средства, които същите са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност на движението. Установеното в случая поведение на В.

Ж. се явява в нарушение на вменените на водача на МПС съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 25, ал. 1 ЗДвП задължения да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като при извършване на каквато и да е маневра по време на движение, в частност за да заобиколят друго МПС, да съобразят положението на останалите пътни превозни средства, за да не създадат опасност от възникване на ПТП. Съгласно посочените разпоредби водачът Ж. е бил длъжен, а в случая е имал и обективната възможност да възприеме пътната ситуация, съобразявайки наличието на паркирано друго МПС в съседство, за да избере траектория на движение, позволяваща му да извърши безопасно предприетата маневра за потегляне, преминавайки покрай това МПС, без да се стигне до съприкосновение със същото.

По изложените съображения съдът намира, че поведението на В. Ж. като водач на участвалия в процесното ПТП л.а. „....“, с рег. № ..., се явява в разрез с дължимото по закон такова и поради това е противоправно, а по силата на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция същото е и виновно, доколкото ответникът, който носи доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за оборването й чрез установяване на някое от изключващите вината обстоятелства.

От кредитираните гласни доказателства се установява също, че в резултат от реализираното ПТП по процесния л.а. „....“ са причинени щети. Показанията на свидетеля в тази част изцяло се подкрепят от приетото по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от страните. Съгласно констатациите на вещото лице по експертизата повредите по автомобила, отразени в съставения от експерти на ответника опис-заключение, които съответстват на сочените от свидетеля увредени детайли, по своето естество отговарят да са настъпили в причинна връзка с ПТП при съобразяване установения механизъм на реализирането му.