Решение № 23505 от 30.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23505 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110148604 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. П. С. срещу „.....“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 613,35 лв. (след допуснато изменение на размера на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща недължимо платена и подлежаща на връщане сума по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № 3894739 от 7.08.2020г.

В исковата молба ищцата твърди, че на 7.08.2020г. е сключила Договор за паричен заем № .. с „...., по силата на който е получила в заем сумата от 800 лв., при посочени в договора ГПР 47,17% и ГЛП 40%. В чл. 4 от договора е предвидено обезпечаване на заема с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на заемодателя, или гаранция от одобрено от заемодателя дружество.

По отношение на поръчителите са уговорени изисквания за минимален размер на получаваното нетно трудово възнаграждение от 1000 лв. и трудова ангажираност на безсрочен трудов договор, както и да не са поръчителствали на други лица и да имат чиста кредитна история в ЦКР на БНБ. Съобразно договорените изисквания на 7.08.2020г. ищцата сключила с „.....“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство № 3894739, по силата на който ответникът поел задължение да обезпечи предоставения заем срещу възнаграждение в размер от 528,60 лв., дължимо от 1 заемополучателя разсрочено на вноски, заедно с месечните вноски по договора за заем. Съгласно постигнатите договорености плащането на вноските от възнаграждението за предоставеното поръчителство е следвало да бъде извършвано към „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което дружество е било упълномощено от „.....“ ЕООД за събиране на сумите в негова полза. Ищцата поддържа, че е погасила изцяло задълженията си по двата договора, но твърди, че платената по договора за поръчителство сума подлежи на връщане поради липса на основание за извършеното плащане. В тази връзка навежда подробно обосновани доводи за нищожност на този договор. Твърди, че с оглед предвидените в чл. 4 от договора за заем на практика неизпълними за длъжника изисквания е била лишена от избор как да обезпечи задължението си за връщане на заема и е била принудена да предостави обезпечение чрез одобрено от заемодателя дружество. Излага, че двете дружества са свързани лица и разходът на потребителя по договора за поръчителство представлява сигурен доход за заемодателя. Сочи нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като възнаграждението за предоставеното поръчителство не е включено в ГПР, за който не е ясно как е формиран, като по този начин счита, че се заобикаля и императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа също, че договорът за поръчителство е лишен от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя реална услуга, а отделно от това се позовава и на накърняване на добрите нрави с оглед свързаността между двете дружества и уговарянето, в разрез с принципите за добросъвестност и справедливост, на допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на такова за поръчителство по друго правоотношение. С тези доводи ищцата обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на процесния договор за поръчителство, като поддържа, че същият е валидно сключен и не страда от сочените в исковата молба пороци, които намира за относими към преценката за действителност на договора за паричен заем.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на сторените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищцата е да докаже наличието на сключен между страните договор за предоставяне на поръчителство и пороците, които твърди да влекат нищожност на същия, както и извършено плащане на исковата сума в погашение на поето с договора задължение, докато ответникът носи тежестта за доказване на валидно правно основание за получаване на сумата.

2

По делото не е спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че на 7.08.2020г. между М. П. С., в качеството на заемополучател, и трето за спора лице – „.....т“ АД, в качеството на заемодател, е сключен Договор за паричен заем № ., по силата на който посоченото дружество е предоставило на ищцата сумата от 800 лв., срещу поето от последната задължение за връщането й ведно с възнаградителна лихва на 14 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер от 63,95 лв., с падеж на последна вноска 22.02.2021г., при фиксиран годишен лихвен процент – 40,00% и годишен процент на разходите 47,17%. В чл. 4 от договора е уговорено, че заемополучателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключването му, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители физически лица, всеки от които да отговаря на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е над 1000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с дружеството заемодател; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции, или, ако има, кредитната му история в ЦКР на БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; 2) банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за общо дължимата по договора сума със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Не се спори, че заемодателят е предал, а ищцата е получила в брой сумата по заема при сключване на договора, което обстоятелство се установява и от обективираната в чл. 3 от същия декларация на страните с характер на разписка.

Също безспорно и видно от приетите писмени доказателства е, че на 7.08.2020г. ищцата е сключила с „.....“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство № ..., по силата на който ответното дружество се е задължило да сключи с „......“ АД договор за поръчителство, съгласно който да отговаря солидарно с ищцата пред дружеството заемодател за изпълнението на поетите от заемополучателя задължения по процесния Договор за паричен заем № ...... от 7.08.2020г., както и за всички последици от неизпълнението по този договор. В чл. 2 от така сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство е предвидено, че същият влиза в сила в случай, че ищцата заемополучател не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение по договора за заем под формата на поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Съгласно чл. 3, ал. 1 за поетото задължение в полза на ответника е уговорено възнаграждение в размер от 616,70 лв., платимо от ищцата разсрочено на вноски, всяка в размер от 44,05 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за заем, като съгласно ал. 3 на чл. 3 „.....“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора, като в случай, че платената 3 сума е недостатъчна за погасяване изискуемите задължения на потребителя към всяко от двете дружества, с приоритет се погасяват задълженията към поръчителя. В чл. 12 е предвидена възможност поръчителят да прехвърли по всяко време правата си по договора в полза на трето лице.

От заключението на приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от страните, се установява, че ищцата е заплатила в полза на ответното дружество възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер от 613,35 лв.

Съгласно констатациите на вещото лице с включване на посоченото възнаграждение при изчисляване на ГПР по обезпечения договор за заем същият би бил в размер от 1206,21 %.

Спорът между страните се концентрира върху валидността на сключения от тях договор за предоставяне на поръчителство, който въпрос обуславя и преценката за наличие или липса на основание за извършеното от ищцата плащане на исковата сума по договора.

Не се твърди и не са ангажирани доказателства за това предоставеният на ищцата кредит да е предназначен и използван във връзка с упражнявана от нея професионална и търговска дейност, поради което съдът приема, че ищцата е страна по сключения с „.....“ АД договор за паричен заем като потребител на финансовата услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, предоставена й от кредитодателя – небанкова финансова институция, търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. С оглед качеството на страните по него и естеството на престациите договорът е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и възникналото от него правоотношение се регулира от специалния закон. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Договорът се сключва в писмена форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, и трябва да отговаря на строго определени изисквания по ЗПК за неговото съдържание. Според чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК досежно съдържанието на договора са императивни и нарушението им влече нищожност на същия. Кредитополучателят по такъв договор се ползва и от потребителската защита срещу неравноправни клаузи по чл. 143 и сл. ЗЗП, за които 4 съдът следи служебно – арг. чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.