Присъда № 64 от 09.12.2022, Окръжен съд - Бургас

Мотиви към присъда № 64 от 09.12.2022 година, постановена по НОХД № 1204/ 2021 година по описа на Окръжен съд-Бургас

Съдебното производство по делото е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Бургас, с който против подсъдимия К. К. Ф.

ЕГН ********** от гр. Д., е повдигнато обвинение за това, че на 28.02.2020г. около 22.00 часа на Главен път I - 9, километър 249 +600, след изхода от гр.Бургас в посока кв.

„Крайморие“, при управление на МПС — автобус марка „Мерцедес“, модел „Травега“ рег.№ 34 CKR 845, собственост на „*********“, със седалище и адрес на управление Истанбул, Република Турция, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 21 ал. 2 от Закона за движение по пътищата - „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1 това се сигнализира с пътен знак“, вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство категория С, Д е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч.: в населено място 50 км/ч.“, като в зоната на действие на пътен знак В 26 „ Забранено е движение със скорост по - висока от 80 км/ч “ се е движел със скорост 105 км/ч., допуснал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - на В.А.Б. ЕГН ********** и на Т.Н. Т. ЕГН ********** - престъпление по чл.343 ал.3 предл. четвърто б.„б“ предл. първо, вр. ал.1 б.„в“ предл. първо, вр. чл.342 ал.1 от НК, вр. чл.21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата.

След проведено разпоредително заседание, в което не се установиха основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, нито основания за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, по искане на подсъдимия и неговите защитници съдебното производство бе проведено по диференцираната процедура по Глава ХХVІІ от НПК - Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, и по-конкретно по реда на чл.371 т.2, във връзка с чл.372 ал.4 и чл.373 ал.2 от НПК. В разпоредителното заседание, Н. Т. Т. и М. К. Т. – родители на пострадалия Т.Н. Т., в качеството на негови наследници по закон, и С. Г. Б. и Г. С. Т. – съответно съпруг и дъщеря на пострадалата В.А.Б., в качеството на нейни наследници по закон, въз основа на изрични писмени молби бяха конституирани в качеството на частни обвинители в съдебното производство. Всеки от частните обвинители бе представляван от надлежно упълномощен повереник-адвокат.

В съдебното заседание прокурорът поддържа обвинението, което счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна. В обвинителната реч накратко анализира всички събрани доказателства, които според него подкрепят обвинението, и въз основа на тях формулира извод, че съставомерният престъпен резултат е настъпил поради поведението на подсъдимия, който управлявал автобуса със значително превишена скорост. Наред с това поддържа, че Ф. е бил длъжен и обективно е могъл да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, за която цел е следвало да намали скоростта на движение веднага щом е забелязал аварийните светлини на спрелия автобус от обществения транспорт, което e щяло да му позволи своевременно да възприеме и спрелите пред автобуса леки автомобили и да предотврати сблъсъка с този на пострадалата Б. Изразява убеденост, че с оглед липсата на интелектуални или психически дефицити, достатъчния житейски опит и дългогодишния стаж на подсъдимия като водач, Ф. е следвало да предвиди настъпването на съставомерните престъпни последици и да ги предотврати. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено обективна и 1 субективна страна престъпление по чл.343 ал.3 предл. четвърто б.„б“ предл. първо, вр. ал.1 б.„в“ предл. първо, вр. чл.342 ал.1 от НК, и да му се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 години преди редукцията по чл. 58а ал.1 от НК, което да бъде ефективно изтърпяно при първоначален „общ“ режим, както и да се наложи кумулативно предвиденото наред с лишаването от свобода наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 7 години.

Частният обвинител Г. Т., чрез своя повереник, поддържа повдигнатото с обвинителния акт обвинение и счита подс. Ф. за доказано виновен в извършване на престъплението. Акцентира върху наличието на ограничение до 80 км/ час в процесния пътен участък, движението при намалена от нощния час и валящия дъжд видимост, избраната от подсъдимия скорост от 105 км/ час, която значително надвишава максимално допустимата, и наред с това е несъобразена със зоната на осветеност и зоната на възприемане на водача при движение на къси светлини, която възлиза съответно на 60 м за десния, и 30 м за левия фар на автобуса. Навежда съображения, че подсъдимият е нарушавал ограниченията на скоростта през целия път от гр.Варна до южния изход на гр.Бургас преди настъпване на произшествието, че не е вложил изискуемото по закон внимание да следи непрекъснато пътя и така не е видял своевременно светлинните сигнали от включените аварийни светлини на автобуса от градския транспорт и двата леки автомобила на пострадалите Б.и Т., макар да е могъл да стори това от разстояние, позволяващо му да избегне сблъсъка. Критикува отразеното в обвинителния акт становище на прокурора, че двамата пострадали са нарушили правила, установени за участници в пътнотранспортно произшествие и за пешеходци, и с поведението си са допринесли за настъпване на смъртта си като съставомерен резултат, като поддържа, че включените аварийни светлини на автомобилите в много по-голяма степен са осъществявали предупредителна функция спрямо приближаващите местопроизшествието водачи, в сравнение с поставяне на светлоотразителен триъгълник. Привежда съображения, че от настъпване на удара между автомобилите на двамата пострадали до приближаването на управлявания от подсъдимия автобус са изминали 4 минути, през които общо 9 превозни средства, включително автобуси, са преминали покрай пострадалите и техните автомобили безпрепятствено. Позовава се на значителния брой допуснати от подсъдимия нарушения на правилата за движение, за които е бил санкциониран по административен ред, което характеризирало Ф. като водач с висока степен на обществена опасност, както и обремененото му съдебно минало, като предлага на подсъдимия да се определи наказание при условията на чл.54 от НК – „лишаване от свобода“ за срок от 12 години преди намалението по чл.58а ал.1 от НК, и кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за максимално възможния срок, както и той да бъде осъден да заплати сторените от частния обвинител Т. разноски за адвокатска защита.

Частният обвинител Т. изразява съгласие с изложеното от повереника й, като в допълнение сочи, че следва да бъде съобразена травмата, причинена на нейното семейство поради извършеното от подсъдимия престъпление, и в частност факта, че произшествието е настъпило на рождения й ден и докато тя е в напреднала бременност.

Частният обвинител М. Т., чрез своя повереник, също поддържа обвинението, материализирано в обвинителния акт, и го счита за безспорно доказано. Анализирайки заключенията на автотехническите експертизи, повереникът сочи, че произшествието е настъпило единствено поради допуснатите от подс. Ф. груби нарушения на правилата за движение, като изтъква факта, че при наличие на въведено с пътен знак ограничение на скоростта до 80 км/ час, Ф. нелогично ускорявал движението на автобуса, което, в съчетание с неблагоприятните атмосферни условия – нощно време и валеж, и движението на къси светлини, направило невъзможно за подсъдимия да забележи аварийните светлини на спрелите на пътя пред него превозни средства. Намира, че в случая преобладават отегчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства – множество наложени 2 му като водач на МПС административни наказания, включително в Република Турция, голяма част от които за превишаване на позволената скорост, обремененото му съдебно минало, включително за документно престъпление, касаещо ползване на неистински официален документ за завършено образование с цел да му бъде издадено свидетелство за управление на МПС. Според повереника единственото смекчаващо обстоятелство по делото е признанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК. Предлага подсъдимия да бъди признат за виновен и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години преди редукцията по чл.58а ал.1 от НК, и кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за максимален срок, както и в тежест на Ф. да се възложат направените от частния обвинител Т. разноски за адвокатско възнаграждение.

Частният обвинител Н. Т., чрез своя повереник, поддържа становищата на прокурора и на поверениците на частните обвинители Т. и Т.. Счита фактическата обстановка за пълно и правилно установена, а повдигнатото обвинение за законосъобразно и доказано. Излага твърдения, че през целия път от гр.Констанца, Румъния, през гр.Варна и гр.Бургас до мястото на произшествието, при наличие само на две почивки с обща продължителност 30 минути, подс. Ф. управлявал автобуса в драстично нарушение на скоростните ограничения, което според повереника представлява изключително отегчаващо обстоятелство. Сочи се и нарушение на Регламент 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, в частта относно задължителните почивки на водачите на моторни превозни средства, осъществяващи обществен транспорт на пътници, които според повереника подс. Ф. е следвало да спазва, но не го е сторил. Като съществени отегчаващи обстоятелства са изтъкнати големите разминавания между съобразената скорост от 29 км/час, установена по експертен път, максимално допустимата в пътния участък скорост от 80 км/час, установена с пътен знак, и доказаната скорост, с която подсъдимият се е движил при настъпване на произшествието, чиято величина от 105 км/час го е лишила от възможност да избегне или предотврати сблъсъка. Анализира данните относно наложените на Ф. административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, като достига до извод, че подсъдимият е трайно недисциплиниран водач, склонен често да извършва нарушения, свързани с ограниченията на скоростта, включително на територията на Република Турция, както и да допуска пътнотранспортни произшествия. По повод ангажираните доказателства за здравословното състояние на подсъдимия счита, че диагнозата „***************“ не сочи на психическо заболяване, а е временно състояние, което не следва да се възприема като смекчаващо обстоятелство. С оглед събраните по делото доказателства изразява становище, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при значителен превес на отегчаващите вината и отговорността му обстоятелства, като се присъединява към предложените от останалите повереници ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години преди редукцията по чл.58а ал.1 от НК, и кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 години. Пледира подсъдимият да бъде осъден да заплати и сторените от частния обвинител Т. разноски за адвокатска защита в размер на 1000 лева.

Частният обвинител Н. Т. споделя с изложеното от повереника му становище, но заявява, че справедливото според него наказание „лишаване от свобода“ следва да е в максимален размер от 15 години. Поддържа, че подсъдимият е разполагал с достатъчно време да избегне произшествието, тъй като от най-високата точка на надлеза над пътен възел „Юг“ до мястото на произшествието разстоянието е 1 километър и 100 метра.

Частният обвинител С. Б., чрез упълномощения си повереник, поддържа обвинението, което предвид проведената диференцирана процедура с признание на фактите счита за доказано по безспорен начин. Повереникът оспорва предложените от прокурора размери на 3 наказанията „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ като твърде занижени и негодни да постигнат установените в чл.36 от НК цели на специалната и генералната превенция. Като единствено смекчаващо вината и отговорността на подсъдимия обстоятелство оценява трудовата му ангажираност, но не и самопризнанието, направено по реда на чл.371 т.2 от НПК. Оспорва тезата на прокурора, че съставомерният резултат е настъпил и вследствие на съпричиняване от страна на двамата пострадали, като отрича те да са нарушили конкретни правила от Закона за движение по пътищата, допринесли за настъпване на пътнотранспортното произшествие. Повереникът излага теза, че предвид включените аварийни светлини на трите превозни средства, жертвите са изпълнили изцяло задълженията си като участници в ПТП, и в частност не са създали опасност за движението, независимо, че не са поставили светлоотразителен триъгълник и не са облекли светлоотразителни жилетки, тъй като видимостта пред подсъдимия и възможността му да възприеме аварийните светлини е била много по-голяма от опасната зона за спиране. Излага съображения, базирани на установената скорост на автобуса, установеното с пътен знак максимално ограничение на скоростта, и изчислената от експертизата съобразена скорост, че престъплението е извършено виновно, но не при форма на вина несъзнавана непредпазливост, а гранично между престъпна самонадеяност и евентуален умисъл, предвид и липсата на действия за аварийно спиране или поне намаляване на скоростта преди удара.