Решение № 89 от 03.11.2020, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 89

03.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Варна

II състав

На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Прокурор:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица А. Тончева

Десислава С. Сапунджиева

Петранка А. Паскалева

Илия Христов Николов (АП-Варна) като разгледа докладваното от Росица А. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20203000600286 по описа за 2020 година като при произнасянето си взе предвид следното:

Предмет на въззивна проверка е правилността на присъда №13/29.06.2020 година, постановена по НОХД №81/2020 година от състав на Окръжен съд-Силистра.

Според протест, тази присъда е неправилна, защото е постановена при нарушение на процесуалния и материалния закон, предизвикани от отсъстваща съдебна воля по чл.301, ал.1, т.6 от НПК и неправилно приложение на чл.55 от НК, при липса на многобройни смекчаващи отговорността и вината на подсъдимия обстоятелства. Първоинстанционен прокурор обосновава и несправедливост на атакувания съдебен акт, т.к. наложеното наказание на подсъдимия явно не съответства на обществената опасност на деянието му и на високата лична степен на обществена опасност, поради което наложеното наказание не изпълнява целите по чл.36 от НК. На тази аргументационна база, към въззивната инстанция се отправя искане за увеличаване на наложеното наказание лишаване от свобода, провеждане на редукцията и прилагане на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, както и увеличаване на наказанието по чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК в максималния законов размер.

С въззивна жалба по чл.318, ал.6 от НПК защитникът на подсъдимия твърди несправедливост на присъдата, предизвикана от неправилен отказ за прилагане на условно осъждане.

В съдебните прения в настоящата инстанция, представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа протеста. Припомняйки, че не суровостта на наказанието е 1 важна, а неговата неизбежност, въззивният прокурор намира искането за увеличаване на наказанието над средния размер за прекомерно. Счита, че целите по чл.36 от НК биха се постигнали с едно неголямо увеличение на лишаването от свобода, определено при чл.54 от НК, което да се изтърпи ефективно.

В пледоарията си защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба.

Приложението на чл.66 от НК обосновава с липсата на необходимост А.А. да бъде отделен от социалната среда, в която живее и се грижи за три деца.

В лична защита подс.А. изразява съжаление за случилото се, твърди че е осъзнал грешката си и иска условна присъда, за да може да продължи да е със семейството си и да работи. В последната си дума не прави конкретно изявление.

Варненският апелативен съд, като съобрази доводите на страните и материалите по делото и като сам подложи присъдата на цялостна служебна проверка, съгласно чл.314 от НПК, прие следното:

С обжалваната присъда състав на Силистренски окръжен съд признал подсъдимия А.

М. А. за виновен в това, че на 30.08.2019 година в с.Ситово, обл.Силистра, при управление на МПС - л.а. „Ауди А8“ с регистрационен №СС 0005 АР, нарушил правилата за движение чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Н.П., като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.10 промила. На основание чл.343, ал.3, б.б, пр.1, вр. ал.1, б.в вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК на подс.А. е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.

Със съдебния акт е приложен чл.59, ал.4 от НК, разрешен е въпросът с разноските по делото.

За да постанови присъдата си, първата инстанция е провела съкратено съдебно следствие в условията на чл.371, т.2 от НПК, което е резултат от недвусмислено и доброволно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и законосъобразност на доказателствената преценка за обоснованост на самопризнанието на подсъдимото лице.

От приложените доказателства и източниците им в досъдебното производство: протоколи за оглед (л.12, л.31), фотоалбум (л.21), видеозапис, предаден доброволно от Радослав Желев (л.163), схема на уличната мрежа (л.78), справка от НИХМ (л.80), протоколи за техническа изправност (л.131, л.132), епикриза (л.52), справка за нарушител (л.165) и свидетелство за съдимост (л.55), се установяват по несъмнен начин обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, в чиито предели, съобразно т.8.2 от ТР 12009ОСНК, въззивният състав следва да реши делото.

Относимите фактически положения накратко са следните:

2

Подс.А. е правоспособен водач на МПС от 2011 година. Същият е наказван многократно за административни нарушения по транспорта.

На 29.08.2019г. вечерта подсъдимият гостувал на тържество в село Майор Ценович, където употребил алкохол. На 30.08.2019 година около 05.00 часа сутринта, сам, с лек автомобил „Ауди А8“ с per. № СС 0005 АР, отпътувал за с.Ситово. Автомобилът е собственост на „Интер Ес 2000“ ЕООД.

Около 05.30 часа, подсъдимият приближил района на местопроизшествието, където пътят бил хоризонтален, прав, с пътна настилка от дребнозърнест асфалт, без повреди и неравности. Платното за движение било двупосочно, широко 6.5 метра. Двете пътни ленти били разделени със слабо видима прекъсната осева линия, всяка с ширина от по 3.25 метра.

Десният банкет по посока към центъра на с.Ситово бил затревен, покрит с чакъл, а левият разделен от платното за движение с бордюр с височина 12/14 см, затревен и с дървета на 0.8 метра наляво.

На инкриминираната дата пътната настилка била суха, видимостта била добра.

Подсъдимият се движил на къси светлини по ул. „Добруджа“ в посока към центъра на с. Ситово. В същото време в обратна посока, т.е. от с. Ситово към път II-21, с включени къси светлини, пътувал л.а. „Фолксваген“ с per.№ СС 46 23 СК, управляван от пострадалия Н.П..

В района на дърводелски цех, л.а. „Ауди А8“ започнал да навлиза в лентата за насрещно движение и когато я заел изцяло, настъпил челен удар между него и л.а.“Фолксваген“. Под действие на инерционните сили след удара двата автомобила се преместили до местата, където по-късно били фиксирани при огледа.

В резултат на катастрофата пострадалият Н.П. претърпял съчетана травма. Настъпила бърза смърт, причинена от белодробната контузия, двустранният хемоторакс и счупването на ребрата под формата на гръден капак с развитие на остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност (тежка гръдна травма).

При катастрофата подс.А. също получил травматични увреждания. По двата автомобила били нанесени сериозни материални щети.

Описаното събитие било заснето от камера за видеонаблюдение, собственост на „Ла комерчиале“ ООД.

Тричленна АТЕ констатирала техническа изправност на катастрофиралите автомобили, възможност на двамата водачи да се възприемат взаимно от разстояние около и над 250 метра. Според заключението, мястото на удара било по дължина на пътя - на около 42.5/43.5 метра след ОР1 и по ширината - от около 0.5 метра до около 2 метра вдясно от 3 левия край на платното за движение по посока центъра на с.Ситово, изцяло в частта от пътя, предназначена за движение към кръстовището с път II-21, по която се движил л.а.

„Фолксваген“. Ударът между автомобилите бил челен в предните части, почти централен, като в началото му л.а.“Ауди А8“ се движил със скорост около 102.6 км/ч, а л.а.“Фолксваген“ - около 63 км/ч.

При тези скорости опасната зона за спиране на л.а. „Фолксваген“ била 50.85 метра, а опасната зона на л.а. „Ауди А8“ - 103.6 метра. При движение с 50 км/ч, опасните зони биха били за л.а.“Фолксваген“ 36.6 метра, за л.а. „Ауди А8“ - 36 метра.

Към момента, в който автомобилът на подсъдимия започнал да навлиза в лентата за насрещното движение, разстоянието между двете коли било най-малко 117.3 метра.

Произшествието било предотвратимо, ако подсъдимият бе управлявал автомобила със скорост до 50 км/ч. и по такъв начин, че да не навлиза в частта от пътя, предназначена за насрещно движение.

Към момента на катастрофата, подсъдимият шофирал с концентрация на алкохол от 1.10 промила.

При проведена на 01.09.2019 година аутопсия на пострадалия Н.П. била взета кръвна проба, чието изследване установило наличие на алкохол от 0.76 промила.

Горната фактическа обстановка е отразена в обстоятелствената част на обвинителния акт, като същата обосновано е приета за доказана от първоинстанционния съд с оглед напълно безпротиворечивите доказателства, подкрепящи изцяло направеното от подсъдимия самопризнание. Доказателствената основа по делото очертава еднозначна картина на извършената престъпна проява и посочва подсъдимия А. за сигурен неин автор.

Фиксираните обективни находки на местопроизшествието чрез законосъобразното използване на способа по чл.155 от НПК и изготвените фотокадри в условията на чл.125чл.126 от НПК, са подложени на експертно изследване, като заключението на колективната АТЕ въззивната инстанция преценява като пълно, обосновано и ясно. Анализът на тази съдебна експертиза обосновава приетият с обвинителния акт механизъм на произшествието и причините за неговото настъпване, а именно превишената скорост и безпричинното навлизане на подсъдимия в лентата за насрещно движение, където е и мястото на удара между управлявания от него л.а. „Ауди А8“ и л.а. „Фолксваген“, довел до смъртта на единия от водачите. По експертен път са изяснени скоростите на движение на двата автомобила и опасните им зони за спиране, като изводът е за непредотвратимост на произшествието чрез каквато и да е реакция на водачите от момента на възникване на опасността за движение.

Вещите лица са разисквали ситуация, при която подсъдимият би управлявал с разрешена скорост за чертите на населено място, като според заключението в този случай произшествието е предотвратимо, т.к. сборът на опасните зони за спиране на двете МПС-та е по-малък от разстоянието между тях в момента, в който автомобилът на подсъдимия започнал да навлиза в лентата за насрещното движение.

4

Заключението на колективната АТЕ кореспондира с приобщените веществени доказателства - два видеофайла, които съдържат случаен видеозапис на инкриминираното събитие и представляват безпристрастни носители на доказателствена информация с оглед становището на видео-техническата експертиза от досъдебното производство. Обсъжданата АТЕ кореспондира и с годните веществени доказателствени средства–снимки, подредени във фотоалбум към протокола за оглед на местопроизшествие, които са изготвени в хода на образувания наказателен процес от съответно процесуално компетентно лице.

Въззивната инстанция кредитира изцяло заключението на СМЕ №43, което се основава на огледа на трупа на пострадалия П., съответно констатира несъвместими наранявания с живота, причинени в хода на инкриминираното произшествие в причинноследствена връзка с преждевременната му смърт, както и наличие от 0.76 промила в кръвта на водача. Във връзка с последното обстоятелство, като припомня задължителните указания на т.4, б.д от ППлВС 1-1983, въззивният състав отбелязва, че различното формулиране на пияното състояние в съставите на престъпления по чл.343б и чл.343, ал.3 от НК, налага различен подход за установяването му. Само чл.343б от НК въвежда надлежния ред като съставомерен обективен признак, а за престъплението по чл.343, ал. 3 от НК протоколът за химическия анализ не е единственият доказателствен източник за алкохолното съдържание в кръвта на дееца. Отнесено към настоящия казус, назначаването на химическа експертиза по вече разрешен въпрос със СМЕ за аутопсия ,се явява напълно излишно.

Горните съображения са предизвикани от погрешно становище на обвинението, което неправилно е придадено към обстоятелствената част на обвинителния акт. Доколкото там (в обстоятелствената част на обвинителния акт) надлежно е отразена алкохолната концентрация на пострадалия, то този факт се обхваща от самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК и е част от фактическите положения, върху които се провежда правоприлагането.

Не може да има съмнение също в обосноваността и правилността на заключението за СХЕ №970 (л.143), което кореспондира с издадения талон за медицинско изследване и удостовереното вземане на кръвна проба от подсъдимия. Открит остава въпросът защо медицинско лице от МБАЛ „Силистра“ е вписало грешен ЕГН на подсъдимия в протокола за медицинско изследване при наличие на коректни данни в издадения талон (листи 142 и 143), като тези съдебни констатации нямат каквото и да е значение за предмета на делото.