Решение № 550 от 03.05.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 575/2023
- Вид
- Решение № 550
- Подписан
- 03.05.2023
- В сила
- 03.05.2023
- Състав
- Галина Чавдарова, Ралица Цанкова Райкова, Радостин Георгиев Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1 изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 550 гр. Варна, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова
Членове:
Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20233100500575 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 2808/13.01.2023г., подадена от "Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: град София 1172, бул. "Г. М Димитров" № 1, представлявано заедно от Б.И. и Ж.К. - Изпълнителни директори, срещу Решение № 3936 / 13.12.2022г., постановено по гр.д. № 5775/ 2022г. по описа на РС – Варна, в неговата цялост, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Трейднет Варна“ ЕООД, ЕИК 201310580, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Република“ No 15, сграда на МЦ Младост – Варна, представлявано от В.С.М. – управител, сумата от 455, 20 лв.
/четиристотин петдесет и пет лева и двадесет ст./, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило произшествие на 14.08.2020г. в гр. Айтос, бензиностанция „ВМ ПЕТРОЛЕУМ”, находяща се в местност „Могилата” при зареждане на колонка № 5 на газова бутилка с пропан бутан, находяща се в лек автомобил марка „****”, модел „*****”, рег. *****, при което са причинени имуществени вреди от виновния водач на същото МПС, з*****хован по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, изразяващи се в скъсване на връзка на газ маркуч или т.нар. връзка „сейфти брейк” клапан, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението , на осн. чл.
432, ал. 1 КЗ.
1
В жалбата се излага, че решението е неправилно, непълно, необосновано и постановено при нарушения на процесуалните правила. Твърди, че ВРС не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства, а тези, на които основал решението си, бил обсъдил едностранно и в полза на ищеца, като игнорирал други доказателства по делото.
Оспорва, че погрешно било прието, че поведението на С.С.Д. е противоправно и виновно.
Видно от гласните му показания се установявало точно обратното, че последният на 14.08.2020 г. бил спрял да зарежда на територията на стопанисвания от „Трейднет Варна" ООД обект, като след като бил констатирал, че не разполага с парични средства, веднага бил уведомил обслужващия персонал на колонката за газ да не му зарежда и го направил пред него и по начин, който да ангажира вниманието му и да не остава съмнения у него. Сочи, че и с оглед на заключението по САТЕ, несвоевременната реакция и липсата на контрол над случващото се на колонка 5 от страна на служителят било в основата на случилото се, още повече това било и негово договорно задължение и обективирано в длъжностната му характеристика. В решението си, съдът въобще бил пропуснал да коментира поведението на служителя, както и възраженията на ответника, отправени с отговора на исковата молба за това, че служителят не се бил съобразил с Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове. Житейски неоправдано било без да бъде изрично помолен да проведе зареждането на автомобил, който и да е от персонала на територията на бензиностанция, на своя воля и риск, каквото в конкретната ситуация било осъществено.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска, а в условията на евентуалност да намали присъденото обезщетение, поради съпричиняване от страна на служителя на бензиностанцията. Моли да му се присъдят и разноските за двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение, респ. адвокатско.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание, за въззиника не се явява законен или процесуален представител, като с писмено становище сочи, че поддържа жалбата, моли за отмяна на решението и за присъждане на разноски.
За въззиваемата страна също не се явява представител, като с писмена молба оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по искова молба на „Трейднет Варна“ ЕООД, ЕИК 201310580, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Република“ No 15, сграда на МЦ Младост – Варна, представлявано от В.С.М. – управител, срещу "Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: град София 1172, бул. "Г. М Димитров" № 1, представлявано заедно от Б.И. и Ж.К. - Изпълнителни директори, с която е предявен иск с правно осн. чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 455, 20 лв., претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в 2 резултат на настъпило произшествие на 14.08.2020г. в гр. Айтос, бензиностанция „ВМ ПЕТРОЛЕУМ”, находяща се в местност „Могилата” при зареждане на колонка № 5 на газова бутилка с пропан бутан, находяща се в лек автомобил марка „****”, модел „*****”, рег. *****, при което са причинени имуществени вреди от виновния водач на същото МПС, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, изразяващи се в скъсване на връзка на газ маркуч или т.нар. връзка „сейфти брейк” клапан, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът „Трейднет Варна“ ЕООД, ЕИК 201310580, твърди, че за осъществяване на търговската си дейност ползва бензино/газостанция „ВМ ПЕТРОЛИУМ”, находяща се в гр. Айтос, местност „Могила.” На 14.08.2020г. около 17:25 ч., водачът на лек автомобил марка „****”, модел „*****”, рег. *****, спрял процесното МПС за зареждане на газова бутилка с пропан бутан, монтирана в него. След опит на обслужващия служител да зареди бутилката в автомобила, той и водачът установили, че същата е затворена. Клиентът предприел изтегляне на автомобила напред без да уведоми служителя, в резултат на което връзката на газ маркуча или т.нар. връзка „сейфти брейк” клапан се скъсала. Доколкото между участниците е имало съгласие по обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Поддържа се, че виновен за произшествието е водачът на лекия автомобил, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. Застрахователят на виновния водач бил уведомен за настъпилото произшествие, но отказал да заплати застрахователно обезщетение в размер на разходите за поправяне на увредената връзка на газ маркуч, чрез закупуване на нова, което обуславя и правния интерес на увредения от предявяване на осъдителната претенция.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът "Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Признават се следните релевантни за делото факти, а именно: сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност” между застрахователя и водача на лек автомобил марка „****”, модел „*****”, рег. *****, както и, че „Трейднет Варна“ ЕООД е заплатил за ремонта на връзката на газ. Оспорва се вредите да са настъпили по начина, описан в исковата молба, както и твърденията поведението на водача на застрахования автомобил да е било противоправно, които елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, не се установяват от съставения двустранен констативен протокол за ПТП. Оспорва се необходимостта от закупуване на нова връзка „сейфти брейк”, която е могла се ремонтира без да се подменя с нова, евентуално да се подмени с алтернативна от вторичния пазар на резервни части. В условие на евентуалност, при доказване на основанието и размера на претенцията, е релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страната на служителя на бензиностанцията, който в нарушение на Наредба за устройството, безопасността, експлоатацията и технически надзор на газови съоръжения и инсталации за втечнени въглеродни газове, длъжностната 3 характеристика и инструкциите за безопасност, не е осъществил постоянен контрол по време на зареждане на бутилката по начин, предотвратяващ неправомерни действия на клиенти. Същият служител след като е констатирал проблем при зареждането на автомобила с газ, е бил длъжен да затвори капачката на резервоара, което не е сторил. След като е констатирана невъзможност да зареди автомобила, вероятно поради заяждане или „залепване” на съчмата на „чашката”, е бил и длъжен да уведоми работодателя си за техническата неизправност на оборудването на бензиностанцията, което не е сторил и това е допринесло за настъпване на вредите.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
От ангажирания от ищеца договор за наем от 02.01.2019г. се установява, че за осъществяване на търговската си дейност, в качеството си на наемател, „Трейднет Варна“ ЕООД, е ползвал бензино/газостанция „ВМ ПЕТРОЛИУМ”, находяща се в гр. Айтос, местност „Могила” за периода от 01.01.2019г. до 23.02.2022г..
Не се спори между страните, че на 14.08.2020г. в 17:25 ч. на посочената бензиностанция е настъпило произшествие с участието на С.Д., водач на лек автомобил марка „****”, модел „*****”, рег. № ******* и служителя на „Трейднет Варна“ ЕООД, обслужващ бензиностанцията – М.Н..
За пътно – транспортното произшествие, водачът – С.Д. и представител на ищцовото дружество са съставили и подписали двустранен констативен протокол за ПТП от 14.08.2020г. по изискуемия образец. В графичната част на протокола, е посочено, че водачът на лек автомобил марка „****”, модел „*****”, рег. № *******, е спрял до колонка № 5 на бензиностанцията. В графа „Видими щети” е посочен „скъсан сейфти брейк клапан” на колонка № 5. В графа „Забележка”, С.Д. собственоръчно е изписал следното изявление:
„съгласен съм с описаното в протокола.” В протокола е посочено, че „потърпевш“ е ищцовото дружество.
Не се оспорва, а и от представените доказателства по делото се установява, че към 4 деня на произшествието водачът на лек автомобил марка „****”, модел „*****”, рег. № *******, е бил застрахован в ответното дружество по договор за застраховка “Гражданска отговорност.”
Не се оспорва, а и от представените доказателства по делото се установява, че ищцовото дружество е отремонтирано сейфти брейк клапана за своя сметка, за което е заплатило сумата от 455,20лв., като се представят надлежни писмени доказателства в тази насока.
Не се спори, а и видно от уведомление от 02.10.2020г. ищецът е заявил пред застрахователя претенцията си за заплащане на обезщетение, което му е било отказано да му се заплати.
От страна на ответника са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля С.С.Д. – водачът на лекия автомобил марка „****”, модел „*****”, рег. № *******, за установяване на обстоятелствата, при което е настъпило произшествието.
Свидетелят сочи, че 14.08.2020г. спрял управлявания от него автомобил на колонка на бензиностанцията, с цел да зареди гориво – газ. Слязъл от колата и едва тогава установил, че не разполага с парични средства, за да заплати горивото. След като установил този факт, уведомил за него приближилия се служител на бензиностанцията с думите: „Недей зарежда газ. Няма да зареждам.” След което се качил обратно в автомобила си и потеглил, при което маркучът на колоната се откачил. Свидетелят предполага, че служителят не е разбрал изявлението му, че няма да зарежда гориво и поставил пистолета за зареждане в чашката под калника на МПС. След като съставили двустранния протокол за ПТП и свидетелят се уверил, че няма да заплаща пари за причинените материални щети, напуснал територията на бензиностанцията.