Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 559 от 16.09.2025, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно гражданско дело 377/2025
Вид
Определение № 559
Подписан
16.09.2025
В сила
17.10.2025
Състав
Елизабета Кралева, Албена Миронова, Таня Живкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 559 гр. М., 16.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500377 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 229, ал. 1, т.

7 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Е. И., АК П., пълномощник на ищцата В. Р. Г., ЕГН *** от гр. М., срещу Определение № 2650/24.06.2025 год., постановено по гр. дело № 2846/2024 год. по описа на РС М., с което съдът е спрял производството по същото гражданско дело до приключване на дело № С-744/2023 г. на СЕС.

Делото е приключило с Решение № 179/03.05.2025 год., с което съдът е признал за установено, че Договор за потребителски кредит № 15.06.22год., сключен между страните е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.22,вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 и 19,ал.4 от ЗПК, както и че договор за предоставено поръчителство от 15.06.2021година сключен с „А.“ ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Със същото решение е осъдено „К.“ ЕАД, ЕИК ***,да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на ЕАД Е. И., Булстат ***, адвокатско възнаграждение в размер 800 лева в настоящото производство и „А.“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на ЕАД Е.

И., Булстат ***, адвокатско възнаграждение в размер 300 лева в настоящото производство.

На 05.06.2025 год. от пълномощника на ищцата е подадена молба за изменение на решението в частта за разноските, в частта за присъденото адвокатско възнаграждение като бъде определено и ДДС върху него и същото бъде присъден в справедлив размер съобразно тежестта на делото.

С обжалваното Определение № 1015/10.07.2025 год., съдът по своя инициатива е спрял производството по гр. дело № 2846/2024 год. по описа на РС М. до приключване на дело № С-744/2023 г. на СЕС. Изложил е съображения, че горното дело е образувано по отправено с определение № 42767/29.11.2023 г. по гр. д. № 42769/22 год. на СРС по следните въпроси: 1.

1

"Доставка на услуги" на смисъла чл. 2, пар. 1, буква "б", чл. 24, пар. 1, чл. 26, ал. 1, буква "б" и чл. 28 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 2. "Безвъзмездна услуга" по смисъла чл. 26, ал. 1, буква "б" от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 3. "Възмездна услуга" по смисъла на чл. 2, пар. 1, буква "б", чл. 24, пар. 1 и чл. 26, ал. 1, буква "б" от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 4. "Данъчно задължено лице" по смисъла на чл. 28 и чл. 75 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело.

2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е. договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

Приел е, че тъй като Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения на Република България (чл. 633 ГПК), това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.

Ето защо частната жалба на адв. Е. И., АК П. пълномощник на ищцата В.

Р. Г., ЕГН *** от гр. М., срещу това определение настоящият състав приема за недопустима като подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт.

Основанието за спиране на производството в случая не е разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, а в разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 631, ал. 1 и чл. 633 от ГПК. Без значение е обстоятелството, че преюдициалното запитване е отправено от друг национален съд по друго дело, а не от настоящия съд по настоящето дело, доколкото последният ще следва да се 2 съобрази при решаване на спора с даденото задължително за него разрешение на СЕС по въпросите, имащи значение за конкретния материално правен спор.

Както се посочва в наложилата се касационна практика, която се споделя и от настоящия съд, невъзможността за инстанционен контрол на определението за спиране на делото на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК е изрично регламентирана в изр. 2 на същата разпоредба, без в нея да се прави разграничаване на хипотезата, в която вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване разпоредби от правото на ЕС (в тази връзка напр. Определение № 55/10.02.2022 г. по ч. гр. д. № 155/2022 г., ВКС, III ГО, както и определенията на ВКС, цитирани в същото, Определение № 535 От 8.03.2024 г., по ч. т. д. № 205/2024 г., ВКС II ТО и др.).

При тези аргументи ще следва частната жалба, по която е образувано настоящето производство, да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото да се прекрати. Поради изложеното, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на адв. Е. И., АК П., пълномощник на ищцата В. Р. Г., ЕГН *** от гр. М., срещу Определение № 1015/10.07.2025 год., постановено по гр. дело № 2846/2024 год. по описа на РС М., с което е спряно производството по делото на основание чл. 631 от ГПК до произнасяне на СЕС по дело С-744/2023 год. на Съда на Европейския съюз.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 377/2025 год. по описа на ОС М..

Определението подлежи на обжалване пред САС с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 559 гр. М., 16.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500377 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 229, ал. 1, т.

7 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Е. И., АК П., пълномощник на ищцата В. Р. Г., ЕГН *** от гр. М., срещу Определение № 2650/24.06.2025 год., постановено по гр. дело № 2846/2024 год. по описа на РС М., с което съдът е спрял производството по същото гражданско дело до приключване на дело № С-744/2023 г. на СЕС.

Делото е приключило с Решение № 179/03.05.2025 год., с което съдът е признал за установено, че Договор за потребителски кредит № 15.06.22год., сключен между страните е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.22,вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 и 19,ал.4 от ЗПК, както и че договор за предоставено поръчителство от 15.06.2021година сключен с „А.“ ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Със същото решение е осъдено „К.“ ЕАД, ЕИК ***,да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на ЕАД Е. И., Булстат ***, адвокатско възнаграждение в размер 800 лева в настоящото производство и „А.“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на ЕАД Е.

И., Булстат ***, адвокатско възнаграждение в размер 300 лева в настоящото производство.

На 05.06.2025 год. от пълномощника на ищцата е подадена молба за изменение на решението в частта за разноските, в частта за присъденото адвокатско възнаграждение като бъде определено и ДДС върху него и същото бъде присъден в справедлив размер съобразно тежестта на делото.

С обжалваното Определение № 1015/10.07.2025 год., съдът по своя инициатива е спрял производството по гр. дело № 2846/2024 год. по описа на РС М. до приключване на дело № С-744/2023 г. на СЕС. Изложил е съображения, че горното дело е образувано по отправено с определение № 42767/29.11.2023 г. по гр. д. № 42769/22 год. на СРС по следните въпроси: 1.

1

"Доставка на услуги" на смисъла чл. 2, пар. 1, буква "б", чл. 24, пар. 1, чл. 26, ал. 1, буква "б" и чл. 28 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 2. "Безвъзмездна услуга" по смисъла чл. 26, ал. 1, буква "б" от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 3. "Възмездна услуга" по смисъла на чл. 2, пар. 1, буква "б", чл. 24, пар. 1 и чл. 26, ал. 1, буква "б" от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 4. "Данъчно задължено лице" по смисъла на чл. 28 и чл. 75 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело.

2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е. договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

Приел е, че тъй като Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения на Република България (чл. 633 ГПК), това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.