Решение № 1646 от 03.12.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 1417/2024
- Вид
- Решение № 1646
- Подписан
- 03.12.2024
- В сила
- 25.01.2025
- Състав
- Милена Ганчева Трифонова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.123, ал.1, т.3, б. "а" · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.2, т.11 · Закон за движението по пътищата
- чл.500, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1646 гр. Русе, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милена Г. Т.а при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Т.а Гражданско дело № 20244520101417 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 вр. чл.422 ГПК, във вр. с чл.500, ал.1, т.3 КЗ от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр. София против Н. М. С. от гр.
Русе за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на парично задължение в полза на ищеца в размер на 1800 лв. – представляващи изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение по щета ......., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №6871/2023 г. по описа на РРС, ведно със законната лихва върху главницата от 28.12.2023 г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на 08.11.2022 г. ответникът като водач на л.а. „Грейт Уол“ с рег. № ..... в гр. Русе, на ул. „Петко Д. Петков“ № 7, извършвайки маневра на заден ход, блъснал стационарно устройство – паркомат и увредил целостта му, след което напуснал местопроизшествието. Ответникът не изпълнил задължението си да остане на мястото на ПТП до пристигане на представител на КАТ, което било отбелязано и в протокол за ПТП. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП от ОДМВР – Русе. За автомобила имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца с полица № BG.........., валидна към датата на ПТП. Ищцовото дружество изплатило застрахователно обезщетение на правоимащото лице в размер на 1800 лева. По повод подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н. М. С., била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6871/2023 г., срещу която длъжникът възразил. С разпореждане по същото дело съдът указал на ищеца да предяви установителен иск за вземането си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер, както и доказателствената сила на приложени от ищеца снимки и документи.
1
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от писмените доказателства по делото, към датата на застрахователното събитие – 08.11.2022 г. за товарен автомобил „Грейт Уол“ с рег. № ..... е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД под формата на застрахователна полица № BG.........., валидна от 10.06.2022 г. до 10.06.2023 г.
По делото е представена и приета като писмено доказателство административнонаказателна преписка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР във връзка с процесното ПТП. В протокол за ПТП, съставен на 15.11.2022г. се съдържат данни за ПТП с материални щети, настъпило на 08.11.2022г. около 21.53 часа в гр. Русе, по ул. „Петко Д.Петков“ №7, при което Н. М. С., извършвайки маневра движение на заден ход при управление на товарен автомобил „Грейт Уол“ с рег. № ....., блъснал стационарно устройство – паркомат и защитна тръба и напуснал мястото на ПТП. Във връзка с инцидента с Наказателно постановление №..........г., влязло в сила след обжалване по съдебен ред, на ответника са наложени наказания за извършени нарушения: по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева; по чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП (не оказал съдействие за установяване вредите от ПТП) – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
От писмените доказателства по делото се установява, че в ищцовото дружество е постъпило уведомление за настъпило застрахователно събитие от „Ен Ер Джи Софт“ ЕООД, по повод на което е образувана преписка по щета № ....... и е извършен е оглед на щетите.
Н а 24.02.2023г. „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД e изплатило на „Ен Ер Джи Софт“ ЕООД, по щета №....... сумата от 1800 лева /извлечение от сметка – л.8/.
По искане на ищеца в настоящото производство е възложена и приета съдебна автотехническа експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно и обективно дадено, с изключение на правните изводи за наличие на причинно – следствена връзка и за вината на водача на автомобила Н. С.. В САТЕ е описан механизмът на настъпване на ПТП, като при изготвяне на експертното заключение вещото лице е направило своите изводи въз основа на приетите по делото писмени доказателства, вкл. и административно-наказателната преписка по издаденото и влязло в сила наказателно постановление. Вещото лице посочва, че описаните в исковата молба и констативния протокол на л.22 от делото щети съответстват на описания в експертизата механизъм, т.е. възможно е да са настъпили в резултат на така посочения механизъм на ПТП. Експертът е установил размера на щетите по пазарни цени към датата на произшествието – 1527,00 лева без ДДС. При изслушването в с.з. вещото лице удостоверява, че е извършил оценката на щетите въз основа на предоставени данни от производителя и при сравнителен анализ с пазарни цени на сходни материали и услуги.
Потвърждава, че дейностите от таблица 1 от заключението, вкл. монтаж и демонтаж, чиято цена е калкулирана при оценката на щетите, са били необходими за отстраняването на повредата.
2
От разпита на свид. Т. Г., управител на „Ен Ер Джи Софт“ ЕООД, се установява, че паркоматът е имал защитна тръба в предната част и че знае по данни от колегите си за настъпило увреждане на устройството вследствие на ПТП, след което машината е била демонтирана и поправена.
От приложеното частно гражданско дело е видно, че след изплащане на застрахователното обезщетение на правоимащото лице, в качеството си на кредитор, ищецът е входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №9/03.01.2024г., издадена по ч.гр.д. №6871/2023 г. по описа на РРС срещу Н. М. С. за сумите: 1800,00 лева – главница за изплатено застрахователно обезщетение по щета №......., на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица № BG.........., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2023г. до окончателното й изплащане; 25 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което заповедният съд указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, какъвто е предявен в едномесечен срок.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело № 6871/2023 по описа на РРС е видно, че на 15.02.2024г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от заявителя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В съответствие с дадената от съда правна квалификация на иска и разпределение на доказателствената тежест, ищцовото дружество е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на застрахователното събитие, осъществяването фактическия състав на деликта от страна на ответника, размера на вредите, както и че при осъществяване на противоправното си поведение ответникът е напуснал местопроизшествието преди идването на контролните органи.
Видно от писмените доказателства по делото, към датата на ПТП за процесното МПС е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество и по заведената щета № ....... ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на правоимащото лице в размер на 1800 лева във връзка с процесното застрахователно събитие. От представените по делото протокол за ПТП от 15.11.2022 г. и влязло в сила наказателно постановление № 22-1085-003686 /л.100/, по делото е установено извършването на 3 противоправно Д.ие от ответника, в резултат на което са настъпили материални вреди на процесното имущество, както и обстоятелството, че деликвентът е напуснал произшествието и не е оказал съдействие за установяване вредите от ПТП. От приетата САТЕ се установява механизмът на настъпване на ПТП и действителният размер на щетите.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността му, тъй като увреждането на паркомата не е причинено директно от удар от управлявания от Н. С. автомобил, а от удар от металната защитна тръба.
От влязлото в сила наказателно постановление и САТЕ е видно, че щетите по паркомата са предизвикани от удар от металната преградна тръба, която се е отместила назад и се е блъснала в паркомата вследствие на удара от движещия се на заден ход автомобил, управляван от ответника. Въз основа на доказателствения материал по делото съдът намира, че е налице причинно-следствена връзка между извършеното от ответника Д.ие и причинените вреди в посочения от вещото лице размер. Съдът кредитира като компетентно и обективно заключението на вещото лице относно стойността на вредите, като при изготвянето му вещото лице е извършило проучване на пазарните цени за подобни материали и услуги и на цените при производителя на устройството.
Фактическият състав на регресния иск по чл.500, ал.1, т.3 КЗ изисква да бъде установено, че виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. В разглеждания казус се касае за ПТП с имуществени вреди, при което за водача, участвал в ПТП, възниква задължението по чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ ЗДвП да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. В конкретния случай с протокол за ПТП и с влязло в сила наказателно постановление е установено, че водачът е напуснал мястото на ПТП, неоказвайки съдействие за установяване на вредите от ПТП. Налице са всички елементи от фактическия състав на деликта – причиняване на имуществени вреди от ответника вследствие извършени от него нарушения на разпоредбите на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП – и на чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.
По делото не е оборена презумпцията за виновност на деликвента, напротив, наличието на виновно поведение на ответника е доказано с влязло в сила наказателно постановление.
Съдът намира за ирелевантни възраженията на ответника за поставянето на паркомата и защитната преграда без съответните разрешения, тъй като спазването на административните процедури по ЗУТ във връзка с поставянето на преместваем обект, какъвто представлява увреденото застраховано имущество, не е елемент от фактическия състав на регресната отговорност по КЗ. Въпреки това по делото са представени писмени доказателства, потвърждаващи наличието на договор с Община Русе и разрешение за поставяне на устройството на мястото, където е настъпило процесното ПТП.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че са налице основания за ангажиране регресната отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени от застрахователното 4 дружество по сключената застраховка „Гражданска отговорност“ и исковата претенция следва да бъде уважена като доказана по основание и размер.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения в т.12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора и изрично направеното искане в тази насока от ищеца, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в исковото производство деловодни разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице, депозит за свидетел и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските.