Решение № 1 от 06.01.2022, Районен съд - Малко Търново

РЕШЕНИЕ

№1 гр. М.Т., 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М.Т., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мара М. Димова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20212140100145 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В против В. СЛ. К., ЕГН **********, гр. М.Т., общ. М.Т., ул. „Ал.Ст.“ № 19, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1060.07лева – главница, представляваща неизплатено парично задължение по ДПК № 30036908016 сключен на 15.05.2019г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда по ч. гр. д. № 95/ 2021г. на Районен съд гр. М.Т. до окончателното изплащане на дължимата сума, сумата от 285.63лева договорно възнаграждение, сумата от 1116.61лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от 74.50лева лихви за забава за периода 16.06.2019г. до датата на изпадане на длъжника в забава до 03.04.2021г. / датата на предсрочната изискуемост/ и сумата от 36.88лева законна лихва, дължима за периода 03.04.2021г. – датата на предсрочната изискуемост до 27.05.2021г. Претендират се и разноски за водене на двете производства.

В исковата молба се твърди, че на 15.05.2019г. е бил сключен Договор за потребителски кредит № 30036908016 между ищеца „Профи Кредит България” ЕООД и В. СЛ. К. като длъжник. Описани са параметрите на договора. В изпълнение на договора, на 16.05.2019г. ищецът е превел паричната сума от 1500.00лева на ответника по банкова сметка посочена от К.. За последното ищецът е представил копие на документ- преводно нареждане за кредитен превод от посочената дата/ л. 16 от делото/. От своя страна за К., като страна по договора, е следвало да изпълни задължението си като месечно внася сумата от 167.39лева с падежна дата всяко 15-то число на месеца, за срок от 24месеца. В договора било уговорено договорно възнаграждение в размер на 660.85лева, посочено в погасителния план на договора. Към датата на предявяване на исковата молба К. бил останал 1 задължен за сумата 285.63лева договорно възнаграждение за периода 15.03.2020г. / падеж на първа неизплатена вноска/ до 03.04.2021г. – датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземането. Наред с това К. бил поел и задължение по Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги в размер на 1856.40лева , като по него бил заплатил сумата от 739.79лева и към датата на предявяване на иска дължимата сума била останала в размер на 1116.61лева. Сочи се, че длъжникът не е изпълнявал поетото задължение, като е направил само девет пълни погасителни месечни вноски и една непълна – последната на 24.11.2020г., което довело до изпадането му в забава. След изпадането в забава, съгласно ОУ на договора за потребителски кредит, на 03.04.2021г. била обявена предсрочната изискуемост на вземането по договора. На К. е било изпратено уведомително писмо, с което същият бил информиран за посоченото обстоятелство, както и за дължимите суми. С вноските си К. бил погасил задължение в размер на 1819.80лева, от които 1550.15лева по главницата, 229.65лева за погасяване на лихвите за забава по кредита, съгласно ОУ приложими по договора, както и сумата от 40.00лева по Тарифа на дружеството, съгласно чл. 17.4 от ОУ по ДПК. Ищецът претендира, че ответникът дължи сумата от общо 2573.69лева, включваща сумата от 1060.07лева – главница, представляваща неизплатено парично задължение по ДПК № 30036908016 сключен на 15.05.2019г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда по ч. гр. д. № 95/ 2021г. на Районен съд гр. М.Т. до окончателното изплащане на дължимата сума, сумата от 285.63лева договорно възнаграждение, сумата от 1116.61лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от 74.50лева лихви за забава за периода 16.06.2019г. до датата на изпадане на длъжника в забава до 03.04.2021г. / датата на предсрочната изискуемост/ и сумата от 36.88лева законна лихва, дължима за периода 03.04.2021г. – датата на предсрочната изискуемост до 27.05.2021г., за което била издадена Заповед № 21/02.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 95/ 2021г. по описа на Районен съд гр. М.Т.. С допълнителна молба ищецът сочи, че ответникът е заплатил сумата от 200.00лева след издаване на посочената заповед и иска да се приеме за установено, че К. му дължи общо сумата от общо 2373.69лева, включваща сумата от 1038.99лева – главница, представляваща неизплатено парично задължение по ДПК № 30036908016 сключен на 15.05.2019г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда по ч. гр. д. № 95/ 2021г. на Районен съд гр. М.Т. до окончателното изплащане на дължимата сума, сумата от 251.80лева договорно възнаграждение, сумата от 1082.90лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Ответникът В. СЛ. К. не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не представя писмени доказателства, не прави доказателствени искания.

Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 422 вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не се явява, но с изрична молба се поддържа исковата молба. Иска се постановяване на неприсъствено решение. Претендират се разноски.

Ответникът, редовно призован , не се явява , не се представлява.

2

От представените по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че В. СЛ. К., ЕГН **********, гр. М.Т. се е намирал в облигационни правоотношения с „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, като е сключил с дружеството Договор за потребителски кредит № 30036908016/ 15.05.2019г. Като страна по договора К. е получил сумата от 1500.00лева, която е следвало да върне чрез погасителни вноски до 15.05.2021г., при ГЛП 38.30% и ГПР 45.07%.

Ответникът е следвало да заплати на ищеца общо сумата от 2160.85лева за срок от 24месеца при вноска от 90.04лева на месец. Отделно от това, в договора е включена и клауза за закупен допълнителен пакет от услуги на обща стойност 1856.40лева, с размер на вноската от 77.35лева месечно. Общо посочената дължима сума е била 4017.25лева или месечна вноска в размер на 167.39лева. Посочено е, в приложеното копие на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, че същите се изразяват в: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. За част от задълженията към дружеството К. е извършил плащания. Ищецът сочи, че ответникът е заплатил към дружеството сумата от 1819.80лева, от които 1550.15лева са послужили за погасяване на номинала по заема, 229.65лева за погасяване на лихвите за забава по кредита, съгласно ОУ приложими по договора и сумата от 40.00лева по Тарифа на дружеството, съгласно чл. 17.4 от ОУ по ДПК. С допълнителна молба е посочено, че е заплатена и сумата от още 200.00лева, която е послужила за намаляване на сумата по главницата до 1038.99лева, договорното възнаграждение до 251.80лева и дължимата сума за пакет за закупени допълнителни услуги до 1082.90лева. Ищецът мотивира основателността на претенцията си и с уговореното между страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно, че „в случай , че КЛ/ СД просрочи една месечна вноска с повече от 30/ тридесет/ календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост , без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/ СД уведомление , покана , предизвестие или други.” По делото въпреки това е приложено уведомително писмо с дата 05.04.2019г., адресирано до ответника, като са представени доказателства, че К. не е намерен на адреса си.

По делото е приложено ч.гр. д. № 95/ 2021г. на Районен съд гр. М.Т., от което е видно, че след подадено заявление по чл. 410 от ГПК в полза на ищецът е била издадена Заповед № 21/02.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от общо 2573.69лева, включваща сумата от 1060.07лева – главница, сумата от 285.63лева договорно възнаграждение за периода 15.03.2020г. до 03.04.2021г., сумата от 1116.61лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от 74.50лева лихви за забава за периода 16.06.2019г. до датата на изпадане на длъжника в забава до 03.04.2021г. / датата на предсрочната изискуемост/ и сумата от 36.88лева законна лихва, дължима за периода 03.04.2021г. – датата на предсрочната изискуемост до 27.05.2021г., законна лихва от подаване на заявлението – 01.06.2021г. до окончателното изплащане на дължимата сума, сумата от 51.47лева внесена държавна такса и сумата от 150.00лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника, като е постъпило възражение.

3

Предвид така изложеното, могат да се направят следните изводи.

Настоящият състав счита, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК. Налице са неравноправни клаузи в сключения договор по смисъла на ЗПК и ЗЗП, което мотивира съда да остави без уважение искането на ищеца. Водим от същото, настоящият състав счита и предявения иск за неоснователен. Безспорно между страните е било създадено облигационно правоотношение по повод сключения

ДПК № 30036908016/15.05.2016г. с по - горе описаните параметри. Видно от писмените доказателства, сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит описани в чл. 9 и сл. от ЗПК. От съглашението между страните става ясно, че ищецът е предоставил на ответника сумата от 1500.00лева, които са били преведени по банкова сметка на Веселин Ковач. Налице е писмено доказателство за банкова операция по сметка на ответника, не е оспорено от К. и следва да се приеме, че сумата е получена от него. По силата на сключения договор, К. е следвало да върне на заемодателя общо сумата от 4017.25лева за срок от 24месеца. По делото не е спорно, а и се установява от самия ДПК, че ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая на ответника като физическо лице е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на З З П . Настоящият състав счита, че не се дължи претендираната сума за закупен пакет за допълнителни услуги в размер на 1856.40лева. Съдът е длъжен служебно да констатира всяко нарушение на императивни материалноправни разпоредби, регулиращи правния спор. Нормите, които уреждат действителността на правните сделки, са такива с императивен характер, възможността за възражения в тази насока не се преклудира с отговора на исковата молба и такива могат да бъдат направени дори във въззивното производство. Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. и др. В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието „неравноправна клауза “ в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки на разпоредбата. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.