Решение № 201 от 15.05.2019, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ № гр.Плевен,

15.05.2019 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на девети май , през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА

СВЕТЛА

ДИМИТРОВА при секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на прокурора ………….. като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр. дело № 271 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно обжалване.

С решение №

36/01.03.2019г. постановено по гр.д.№ 630/ 2018г. Районен съд-Л. ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Й. Й. Н., ЕГН ********** на неговата майка В.Н.Н. с настоящ адрес:***, ЕГН ********** и определя местоживеенето на детето на адреса на майката, която към настоящия момент е с настоящ адрес:***. ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Й.Г.Н., ЕГН ********** *** с малолетното дете Й. Й. Н., ЕГН ********** както следва:

БАЩАТА Й.Г.Н. има право да вижда и взема малолетното дете Й. Й. Н. при себе си в 8.00 часа сутринта на всеки първи и трети съботен ден на месеца, като същото преспива в дома му в гр. Плевен и следва да връща детето в дома на неговата майка в 18 часа в неделния ден.

ДАВА възможност на бащата да взема детето при себе си в продължение на 3 дни по време на Коледните празници за времето от 8 часа сутринта на 24 декември до 18 часа на 26 декември всяка нечетна година, както и в продължение на 3 дни по време на Новогодишните празници всяка четна година за времето от 8 часа сутринта на 31 декември до 18 часа на 2 януари. ДАВА възможност на бащата да взема детето при себе си два пъти в годината по 15 дни, през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА Й.Г.Н. /със сочена по-горе самоличност/, да ЗАПЛАЩА ежемесечна издръжка за малолетното дете Й.

Й. Н. с ЕГН ********** в размер по 300 (триста) лева, считано от 14.09.2018 г.

/датата на предявяване на иска/ до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, платима чрез неговата майка В.Н.Н. /със сочени по-горе данни/, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от датата на дължимост на съответната вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Й.Г.Н. /със сочена по-горе самоличност/, да ЗАПЛАТИ на малолетното дете Й. Й. Н. с ЕГН ********** чрез неговата майка В.Н.Н. /със сочени по-горе данни/ сумата от 2740 лв., представляваща издръжка за периода 14.09.2017 г. до 13.09.2018 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2018 г. до окончателното й изплащане.

РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а ал.2 от СК В.Н.Н. с настоящ адрес:***, ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Й. Й. Н. с ЕГН ********** да представлява еднолично детето в производството по издаване на необходимите лични документи за пътуване в чужбина, без да се иска съгласието на неговия баща Й.Г.Н., ЕГН ********** ***.

РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а ал.2 от СК детето Й. Й. Н. с ЕГН ********** до навършване на пълнолетие придружено само от своята майка и законен представител В.Н.Н. с настоящ адрес:***, ЕГН ********** или упълномощено от нея лице, без да се иска съгласието на бащата Й.Г.Н., ЕГН ********** *** по време на ваканциите си да пътува с цел екскурзия или почивка до различни държави от Европейския съюз и до съседните на Република България - Сърбия, Македония и Турция и обратно, както и да пребивава на територията им.

РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а ал.2 от СК детето Й. Й. Н. с ЕГН ********** до навършване на пълнолетие, по време на ваканциите си, придружено само от своя баща Й.Г.Н., ЕГН ********** ***, без да се иска съгласието на неговата майка и законен представител В.Н.Н. с настоящ адрес:***, ЕГН ********** по време на ваканциите си да пътува с цел екскурзия или почивка до различни държави от Европейския съюз, както и до съседните на Република България - Сърбия, Македония и Турция и обратно, както и да пребивава на територията им.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 242 ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 127а ал. 4 от СК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно даденото разрешение за пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това. ДЕЛОВОДНИТЕ РАЗНОСКИ остават за всяка от страните така както ги е направила.

ОСЪЖДА Й.Г.Н. /със сочена по-горе самоличност/ да ЗАПЛАТИ държавна такса върху размера на издръжката, а именно д.т. в размер на 432 лв.

Това решение е било съобщено на Й.Г.Н. , чрез пълномощника му адв.К. , на

18.03.2019г.

На 26.03.2019г., е подадена въззивна жалба от Й.Г.Н. , чрез пълномощника му адв.М.К. срещу решението на РС-Л. .

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и отговоря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Решението се обжалва само в частите му, касаещи размера на определената издръжка за бъдеще време за разликата над 180 лв. до 300лв. , както и размера на издръжката за минал период от време,каквато жалбоподателят счита ,че не дължи изобщо . В жалбата са били направени доказателствени искания :

1.искане за допускане на повторен разпит като свидетел на А.Н. ,като не е посочено дали се иска това да стане чрез призоваване на свидетелката или при нейното довеждане .

2.искане да бъде задължена майката В.Н. да се яви в съдебно заседание и да отговори на въпроса дали е получавала от свидетелката Н. / нейна майка / сума в размер на 1271,64 лв. като издръжка или не и какъв е точният размер на сумата ,която и е предадена от майка и.

3.представят се и документи – удостоверение от ВПТК *** „ с.*** за изплатени на А.Н. суми по договори за наем на земя ; удостоверение от ОББ АД за притежавана от А.Н. банкова сметка ; *** „***“ ЕООД относно изплатена рента за собствени на Й.Н. земеделски земи в землището на с.*** и РКО № 496/ 17.07.2017г. Представени са и двете молби от Й.Н. относно изплатена рента , отправени съответно до ВПТК“*** „ и до „*** „ЕООД .

4.прави се искане и за изслушване на жалбоподателя ,тъй като такава възможност не му е била дадена пред РС -Л..

Постъпил е писмен отговор от противната страна по делото- В.Н.Н. ,според който въззивната жалба е допустима ,но е неоснователна.Изразено е подробно становище по всички развити във въззивната жалба оплаквания.По представените с въззивната жалба документи се възразява ,че те не са относими към предмета на делото , а пък някои , които са посочени като представени със жалбата ,в действителност липсват в комплекта книжа ,който е връчен на ответника по жалбата. Заедно с това В.Н. също така представя пред ПлОС документи ,които иска да бъдат приети като писмени доказателства в случай, че бъдат приети представените от жалбоподателя документи. Това са сигнал от 07.02.2019г. от А.Н. до председателя на ВПТК“*** „ с.*** и удостоверение от

ВПТК“***„ изх.№ 5/10.04.2019г. ,както и разпечатка от съобщения между страните по делото от „*** „ . Ответникът по жалбата не възразява за изслушване както на жалбоподателя ,така и на самата нея в съдебно заседание пред ПлОС. Не възразява и срещу искането да бъде задължена да се яви в с.з. и да отговори на поставения от жалбоподателя въпрос ,като заедно с това дава отговор на този въпрос в писмения си отговор. Възразява срещу повторния разпит на А.Н. като свидетел по делото ,тъй като счита ,че отношенията между майка и , жалбоподателя и други страни по договорите за наем , които той е сключвал не са предмет на делото.

Плевенски окръжен съд е намерил ,че следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото както представените с въззивната жалба от жалбоподателя документи ,така и тези документи , които са представени с писмения отговор от ответника по жалбата ,тъй като тези документи имат отношение към спорния въпрос какви суми е получила майката на В.Н. / свидетелката А.Н. / вместо жалбоподателя Й.Н. като рентни плащания от ВПТК“*** „ с.*** и от „*** „ ЕООД за притежаваните от него земеделски земи и дали те са били предадени на дъщеря и като издръжка за детето Й. Й. Н. за периода за който се търси издръжка за минало време.Този въпрос е бил повдигнат и пред РС-Л. и е бил частично изследван чрез разпита на свидетелката А.Н. ,но въззивната инстанция е счела ,че се налага неговото допълнително изследване с оглед твърденията на жалбоподателя за по –голям размер на тези суми , отколкото се признават от ответника по жалбата В.Н..

В т.см. и за тези обстоятелства , ПлОС е приел ,че следва да се допусне и повторен разпит на свидетелката А.Н. .Съдът също така е приел ,че следва да се извърши изслушване на двете страни по делото на осн. чл. 59, ал. 6 от СК ,каквото изслушване действително не е било извършено пред РС-Л.. С оглед депозирания писмен отговор от страна на В.Н. на изрично зададения и въпрос от жалбоподателя по отношение размера на получената от майка и, но за сметка на Й.Н. като издръжка за детето, сума –дали е в размер на 1271,64лв. или в друг размер, Плюс е приел , че не се налага изрично задължаване на В.Н. да се явява за да отговори на този въпрос.

При това положение

,въззивната инстанция следва да направи своите изводи за фактическата обстановка, като съобрази освен събраните пред РС-Л. доказателства ,така също и приетите от въззивната инстанция писмени доказателства ,свидетелските показания на А.Н. при повторния и разпит ,както и обясненията на страните по делото ,дадени при изслушването им на осн. чл. 59, ал. 6 от СК.

След извършената преценка на събраните по делото доказателства , за ПлОС се налага извод ,че РС-Л. при определяне размера на издръжката както за минал период от време за една година назад ,така и за в бъдеще от предявяването на исковата молба е възприел размер на издръжката ,който съществено надвишава минималните размери на дължимата издръжка за тези периоди от време ,без това да е обосновано с установяването на някакви особени нужди на детето ,които да разкриват специфика на конкретния случай и да обуславят определянето на издръжка в размер толкова значително надвишаващ минималната дължима издръжка. Разбира се ,това не означава ,че издръжката следва да се определя в минималните размери без оглед на възможностите на родителите , но тези размери следва да бъдат съобразени като отправна точка/начално ниво / от която да се извърши определянето на конкретния размер на дължимата издръжка . При това следва да се има предвид ,че от 01.01.2018г. определената съобразно чл. 142 , ал.2 от СК минимална издръжка на едно дете е равна на около 128 лв. / 1/ 4 от МРЗ която тогава е в размер на 510 лв./ , а от 01.01.2019г.минималната издръжка за едно дете става 140лв. / 1 / 4 от МРЗ в размер на 560лв. / От това следва ,че определяйки издръжка в размер на 300лв. месечно, РС-Л. е присъдил месечна издръжка , повече от два пъти по –голяма от актуалната минимална дължима издръжка, а заедно с това представлява един значителен за нашите обществено-икономически условия размер на издръжката ,какъвто обичайно не се определя за дете на посочената възраст. Следва да се има предвид ,че се касае за дете на девет години /навършени на 27.09.2018г. / на което му остават още девет години до пълнолетие ,докогато неговите нужди ще растат ,което ще обуслови и последващо увеличаване размера на дължимата месечна издръжка. В т.вр. следва да се отбележи ,че сочената от РС-Л. сума от 600лв. ,приета според социологическите проучвания като необходима средно за месечната издръжка на един човек/ на чиято база РС-Л. е определил общият размер на необходимата за издръжка сума/, се отнася за издръжката на възрастен човек , а не за издръжката на дете на деветгодишна възраст . При това ,както беше отбелязано и по –горе ,конкретният случай не разкрива никакви специфични нужди на детето Й. Й. Н.

,които да изискват осигуряването на повече средства за посрещането им и да обуславят определяне на издръжка в по-висок от обичайния за дете на такава възраст размер ,който според съда е в общ размер около 400лв., които да се осигуряват поравно от двамата родители ,като в дела на майката влизат и се оценяват и полаганите от нея непосредствени грижи по отглеждане и възпитание на детето. Поради тези съображения ,